“Бяла река” край Калофер е една от любимите ми екопътеки. Представете си кристално чиста, синееща вода, младо зелена гора и трева, дървени мостчета и беседки, речни камъни и вълнуващи водопади. Едно такова диво и красиво място е екопътеката Бяла река край Калофер.

Тя е кратка и лека за обхождане, подходяща е за малки и големи, за любители на разходки или пикници на открито. Силно ви препоръчвам да отидете на това място поне веднъж.

Как да стигнете?

Началото на пътеката е около 200 метра след Калоферски манастир “Рождество Богородично”. След като се отклоните от Околовръстният път на Калофер към града, следвайте табелите към местност Паниците. В края на града ще стигнете до У-образно кръстовище, където пътят за Паниците и Калоферския манастир се разделят. Тръгваме наляво към манастира и оттук нататък пътят става доста лош, около 5.5 – 6 километра. Все пак с внимателно шофиране (10-15 км/ч) е напълно проходим дори за лека кола..

По пътя си ще минете покрай няколко вили, някои от които се отдават под наем. Околността е много красива, а пътят, макар и лош като настилка, е доста живописен.

Можете да паркирате при манастира или да продължите още 200 метра до бивак Бяла река.

 

Накратко за екопътеката

• Необходимо време: 2 часа
• Трудност: 2/10
• Дължина: 1830 м.
• Крачки: 3724
• Най-ниска точка: 570 м.
• Най-висока точка: 630 м.

Подходяща за малки и големи. Вход свободен!

Подробно за екопътеката

Първоначално от бивак Бяла река тръгва много широка и полегата пътека, която се движи непосредствено до речното корито. Скоро следва и голяма табела за начало на екопътеката и там пътеката се разделя на две.

Пътеката прави нещо като кръг или осмица, защото на 1-2 места двата „полукръга“ се събират. Ако тръгнете по горният път (ляво), ще се върнете по долния (дясно) и обратното.
Ще видите голяма информационно табло и карта на маршрута.

Разходката отнема около 2 часа в спокоен ход.

В долната част (в началото тръгваме надясно) на пътеката минавате по мостчетата над реката многократно.

Катерите се, гледате отвисоко. Докато поглеждате надолу към реката и разбирате защо е наречена Бялата река. А какви звуци издава само бушуващата вода.

Има няколко особено интересни участъка. Например преминаването покрай водопада.

Или пък над една особено тясна част от каньона.

Пътеката е много интересна и образователна за деца, защото на няколко места са поставени табла със снимки на животни и растения, които обитават района и кратка информация за тях. Въпроси и отговори под форма на игра, нещо като училище в гората.

Някои от стълбите са доста стръмни, затова помагайте на децата с преминаването им, особено след дъжд, когато пътеката е мокра и на места хлъзгава.

Един от най-стръмните участъци е приблизително по средата на “долния полукръг”. Там имаме много стръмно слизане и много стръмно изкачване “на четири крака”.

Цялата пътека е много интересна и преминаването е много забавно.

В края на пътеката ще видите пейки и табела “преминаването забранено”. Съветвам ви да не продължавате и да не се отклонявате от маркираните и обезопасени пътеки.

Слизането надолу към “долния полукръг”

Т.нар. “горен полукръг” също никак не е лишен от хубави гледки.

Минава се през един малък, но също много красив водопад и през разкошна широколистна гора.

След разходката може да си направите пикник или барбекю на поляната в началото. Там има и дървени маси и пейки. Наистина е разкошно – зелена трева, катерушки за децата, чист въздух, приятели, какво друго ви трябва.

 

Калоферският манастир

Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично” е разположен в подножието на Стара планина. Гледката от него към върховете, особено през пролетта, когато са покрити със сняг е внушителна. В комбинация с добре поддържаната му градина, малка и симпатична църква и стари “монашески килии”, правят мястото още по-забележително. Фактът, че Бяла река е само на 200 метра от него ни дава сериозен повод да се отбием и да го разгледаме пътьом.

 

Къде да хапнете в Калофер?

В Калофер има много механи и заведения, но ние вече 2 пъти отсядаме в механа Панорама и там си се чувстваме добре. Не знам дали е заради внушителната гледка към Райското пръскало и връх Ботев или заради вкусната храна, но определено я препоръчваме и бихме я посетили отново. Няма нещо супер специално в менюто, но всичко беше вкусно. Терасата е разделена на две – за пушачи и за непушачи. По-голямата част е за непушачите, което за мен е от огромно значение. От механата се вижда и голяма част от Калофер, а в далечината гордо се извисява и паметникът на Христо Ботев.
Още за механата и хотелът към нея можете да прочетете на сайта им.