Трудно е да избереш любимо място в Родопите. Тази планина носи особена магия и сякаш един по-различен мирис на бор и домашно огнище едновременно. Вълнувам се всеки път, когато се докосна до родопския фолклор, чуя гайдата, поговоря с хората по този край, видя омайната природа и усетя вкуса на един семпъл пататник. Сякаш някой ме хваща за ръката и не ме пуска да си тръгна.
Едно от много любимите ми места в Родопите е районът около Триградското и Буйновското ждрело. Двете ждрела са свързани с асфалтов път, но съществуват и няколко пешеходни маршрута, по които да “прескочите” от едното в другото.
По-долу споделям за някои интересни пътеки в района, а също и за панорамни тераси, пещери, водопади и гледки, с които Родопите попадат в сърцето и никога повече не излизат от там.
Пешеходният маршрут от Триград до Ягодина
Време за вървене: 1 час 40 мин. ( отиване + още толкова връщане)
Допълнително време за снимки и почивки: 15 мин. +/-
Дължина на маршрута: 6.25 км. (в едната посока)
Вече съм ви споделяла за този маршрут. Обходихме го през през пролетта преди около 4 години. Съчетахме го и с изкачване до панорамната площадка Орлово око над село Ягодина. Маршрутът е сравнително полегат, много приятен и живописен. Още подробности за пешеходния проход между Триград и Ягодина вижте в тази статия.
Орлово око, с. Ягодина
Много туристи предпочитат да се качат до панорамната площадка Орлово око с джип. През почивните и топли дни, можете да видите десетки джипове да качват групи туристи до върха. Все пак, ако нямате физически или здравословен проблем, който да не ви позволява да се натоварвате, силно ви препоръчвам да опитате да изкачите върха пеша от хотел Мурсал.
Изкачването отнема само 50 мин. За това кратко време се преодоляват около 350 м. денивелация. Пътеката е много стръмна и върви на зиг-заг. По пътя се откриват страхотни гледки към село Ягодина и Буйновското ждрело.
Панорамна площадка Орлово око
гледки по пътеката от хотел Мурсал към Орлово око
Вълчи камък, с. Гьоврен
Вълчи камък е най-високо разположената панорамна площадка на Балканите. Намира се над село Гьоврен в Триградското ждрело. До там също може да се стигне с джип и това е най-предпочитаният от туристите метод. Аз обаче си държа на моето и ви съветвам да изкачите върха пеша. Изкачването отнема около 1ч и 40 мин. Преходът е с лек наклон и минава през борова гора. Още за пешеходният маршрут от село Гьоврен до Вълчи камък, за легендата и за село Гьоврен вижте в тази статия.
Ягодинската пещера
Казват, че Ягодинската пещера е най-красивата, известна до момента пещера в България. Посещавала съм я поне 4 пъти в съзнателния си живот.
Най-ценното, уникално и времеемко пещерно образувание, което ще видите в Ягодинската пещера са “перлите“. Друго впечатляващо пещерно събитие е, че след около 100 години се очаква и да се свържат сталактит и сталагмит. До тогава пещерното образувание, което сформират, се нарича шеговито от пещерняците “неосъществената целувка”.
Все интересни и забавни истории ще чуете през 45-те минути обиколка на пещерата. Още за работното време, входните такси и пещерните образувания в Ягодиската пещера можете да прочетете в сайта им.
Дяволското гърло
Дяволското гърло е много мистично природно творение. В него липсват всякакви пещерни образувания, затова снимането е разрешено навсякъде. Голяма част от пещерния лабиринт и залите в Дяволското гърло остават неразкрити и до днес.
В Дяволското гърло се намира и най-високия подземен водопад на Балканския полуостров, 42 м. Можете да видите част от него, докато се изкачвате към изхода на пещерата.
Туристите имат възможност да видят само една минимална част от “дяволското” природно творение. За мен най-озадачаващите и стъписващи факти за пещерата бяха 3:
- През 1968 г. реката помита огромно количество дървени трупи, около 400-500 куб. м., завлича ги в пещерата, но нито треска не излиза в другия край на пещерата. Къде е изчезнало това огромно количество здрав материал остава загадка и до днес.
- Правен е опит с пускане на боя в реката на входа на пещерата, при който оцветената вода излязла на изхода след цели 2 часа. Това означава, че влизайки в пещерата, водата изминава повече от 40 км. през лабиринти и тунели преди да излезе отново на повърхността.
- Единственият опит да бъдат проучени недрата на Дяволското гърло завършват с изчезването на двамата млади водолази и изследователи, Сияна и Евстати. Те са единствените дръзнали да се гмурнат в зловещия сифон. Телата им не са открити, а опитите за изучаване на сифона са преустановени.
Може да ви се стори, че Триградска река излиза малко след пещерата, но всъщност повлеченото от водата не се появява на повърхността никога повече.
В пещерата Дяволско гърло
На изхода на пещерата Дяволско гърло
Дяволската екопътека
Дяволската екопътека определено е много различна от повечето екопътеки, през които сте преминавали. Редуват се идилични алеи, дървени мостове, ждрела, водопади и скални арки. Преминаването по екопътеката води до амплитуда на емоциите във всяка крайност – от най-голямото спокойствие, до страхотен адреналин и препускане на пулса. Различните участъци, през които се преминава, са съвсем различни и като трудност и като красота и усещане.
Екопътеката е изградена над/около река Читак дере и Свързва село Буйново и Буйновското ждрело (или Ягодинското ждрело).
Пътеката минава над реката по няколко дървени мостчета, за да стигне до дяволския мост и дяволския скрит водопад.
Kулминацията на маршрута е една много дълга и стръмна стълба, захваната за отвесна скала. Трябва да слезете по нея, за да видите въпросния скрит водопад. Именно тя е мястото, което генерира най-много адреналин. Човек се чуди накъде да гледа, за да не му се завие свят от високото, докато слиза по дървената стълба, захваната за скалата на повече от 100 метра над пропастта.
Снимки от ДЯВОЛСКАТА ЕКОПЪТЕКА
Още за Дяволската екопътека в Родопите можете да прочетете в тази статия.
Крайпътните водопади по Триградското ждрело
Къде да хапнете или да отседнете?
Първото ни посещение в хотел Мурсал беше само за кратък обяд по време на прехода ни от Триград до Ягодина и обратно. Още тогава си помислих, че трябва да отседнем в хотела за по-дълго време и да доведем тук и децата.
Хотелът е с прекрасно местоположение. Намира се малко извън село Ягодина. До него води черен път, който е проходим за всякакви коли. Хотел Мурсал е изходна точка за пешеходно изкачване до панорамната площадка Орлово око. Оттук до върха са едни има-няма 50-60 мин.
Гледките от градината на ресторанта и от стаите са вълшебни. Заобиколените сте от борови гори и зелени хълмове.
Храната в ресторанта е вкусна и се приготвя с пресни продукти от региона. Закуската е едно дзен усещане за всички сетива – вкусни мекички, домашен шипков мармалад, ароматно кафе, мирис на бор, чуруликащи птици и всички нюанси на зеленото пред очите.
За тези, които търсят спа изживяване, има и външна гореща вана. Водата във ваната се подгрява от печка на дърва под самата вана.
Хотел Мурсал определено ни е много на сърце и го препоръчваме с две ръце.
Карта
