Лифтът от Passo Falzarego ви качва на 2 732 метра за по-малко от пет минути. Горе ви чака панорама, в която се събират почти всички големи върхове на Доломитите, а надолу тръгва пътека, която минава покрай тунели от Първата световна война.
Тук е минавала фронтовата линия между италианците и австро-унгарците, а следите от това са навсякъде. В скалите още се виждат окопи и укрития, а през част от тунелите може да се премине и днес.
Ето и подробности:
Passo Falzarego – началната точка
Passo Falzarego е един от най-известните планински проходи в района на Кортина д’Ампецо, на около 20-25 минути с кола от града. Оттук тръгва лифтът Funivia Lagazuoi към Лагацуои. Самият проход си заслужава да бъде разгледан и без прехода, за който ще разкажа по-долу. Около вас се издигат едни от най-впечатляващите върхове на Доломитите, а пътят дотук е красив заради серпентините и скалните масиви.
Паркиране
При лифта има голям паркинг. Според официалния сайт на лифта паркирането е безплатно през цялото лято на 2026 г. Все пак през юли и август паркингът се пълни бързо, затова по-ранното пристигане е препоръчително.
Нашият преход се състоя в ранния следобед, затова намерихме място в уширенията и отбивките покрай пътя. Паркирахме на около 6-7 минути пеша от долната станция на лифта.
Лифтът до Rifugio Lagazuoi
Едно от най-хубавите неща в този маршрут е, че спестявате голямото изкачване. Лифтът тръгва от Passo Falzarego (2 105 м) и за около 3 минути ви отвежда на 2 732 метра. Кабините са големи, побират десетки хора и стигат догоре без междинни станции.
График и билети
- Лифтът тръгва на всеки 15 минути. Първото качване е в 9:00, последното – в 16:40, а последното слизане е в 17:00.
- Билети можете да купите онлайн на официалния сайт. Ние си купихме еднопосочни билети на място от касата. Нямаше никаква опашка, а на касата може да се плати с карта.
- Малки кучета и кучета-водачи пътуват без билет.
- При силен вятър лифтът спира.
Панорамната тераса на Lagazuoi
Ето тук започва истинското впечатление.
От горната станция и района около хижата се открива панорама, за която не е нужно да сте вървели нито крачка. Тофана, Мармолада, Пелмо, Чивета, Села и Салунго се редят пред вас на 360 градуса.
Ако имате време, поседнете за кафе или нещо за хапване на терасата. Хижата и баровете са в непосредствена близост до станцията на лифта. Дори да не планирате прехода надолу, самото посещение на терасата си заслужава отделен половин ден.
Как да слезете от Lagazuoi: 3 варианта
От хижата към Passo Falzarego можете да слезете по три начина. Ето ги накратко, а по-долу ще разгледаме всеки поотделно:
- С лифта – най-бързо и най-лесно, без никакво усилие.
- През тунелите Lagazuoi Tunnels – приключенският вариант, но изисква специална екипировка (каска и челник).
- По заобиколната открита пътека – около 4 км и 1 час и 30 минути, без специална екипировка. Това беше нашият избор.
Вариант 1: с лифта
Най-спокойният вариант е да се върнете по същия начин, по който сте се качили. Последното слизане е в 17:00, така че не оставяйте решението за последния момент. Цените и графика ще намерите на официалния сайт.
Вариант 2: през тунелите Lagazuoi Tunnels
Можете да слезете и през Lagazuoi Tunnels – тунелите, прокопани от италианските войски направо в скалата. Това е тъмен и тесен каменен тунел с дължина около 1 километър, който е пряк път за слизане от хижата. Има изход при Passo Falzarego, така че не е нужно да се връщате до горната станция.
Преходът през тунела изисква специална екипировка, за която можете да се поинтересувате в хижа Lagazuoi: челник или фенерче, каска и стабилни обувки.
Ако нямате необходимата екипировка, изберете обикновената пътека (както направихме ние). Тунелите не са място за импровизация.
Вариант 3: по заобиколната открита пътека (нашият избор)
Пътеката, по която слязохме, е известна като Frontline Trail (фронтовата пътека), защото минава покрай позиции от Първата световна война. Не изисква специална екипировка и е подходяща за повечето туристи с добра обувка и малко търпение за стръмните участъци.
Накратко
- Начало: горната станция на лифта (2 732 м), до хижа Лагацуои.
- Край: Passo Falzarego (2 105 м), долната станция на лифта.
- Разстояние и денивелация: около 4 км, около 650 м надолу.
- Време: ние слязохме за около 1 час и 30 минути.
- Трудност: лесна до умерена. Предимно надолу, но на места е стръмно, камениста и хлъзгава.
- Маркировка: пътеки №401 и №402.
Какво да носите
- здрави туристически обувки (маратонките не са добра идея);
- яке и дълги панталони;
- вода.
Каска и челник са нужни само за дългите тунели от Вариант 2. По откритата пътека има няколко къси тунела. Ние нямахме нито каска, нито челник, затова си светехме с телефоните и се привеждахме внимателно. Нямахме проблеми.
Слизането стъпка по стъпка
Тръгване. От горната станция се насочете към Rifugio Lagazuoi и хванете пътека №401 надясно.
Само около 3 минути от терасата на хижата има малко отклонение към скално издадено място. Не го подминавайте – оттам панорамата е още една причина да извадите телефона.
След още 2-3 минути започват първите окопи и бункери. Оттук нататък пътеката върви през самата фронтова линия.
От първите тунели слизането става много стръмно, а пътеката върви на зиг-заг. Няма сянка, затова стабилните обувки са силно препоръчителни.
По стръмното ще минете покрай още няколко бункера и един кратък тунел. За него не са ви нужни нито каска, нито челник.
На следващото разклонение останете вдясно и продължете по №401 към Passo Falzarego и Forcella Travenanzes. Пътеката за малко става полегата, а от нея се открива красива гледка към Tofana di Rozes.
На Forcella Travenanzes има ново разклонение. Хванете пътека №402 надясно към Passo Falzarego. Оттук слизането отново е по-стръмно и натоварващо за коленете и ставите.
Пътеката е предимно надолу, но „надолу“ не значи „лесно“. На места е стръмна и камениста, а при дъждовно време може да е хлъзгава. Туристическите обувки са много по-подходящи от маратонки.
Следите от Първата световна война
Именно историята прави този маршрут различен от обикновена разходка в Доломитите.
Италианските и австро-унгарските войски са водили тежки сражения тук. Заради голямата височина и трудния терен войниците са използвали самите скали като естествена защита. Резултатът са окопи, укрития, позиции и тунели, изградени директно в планината.
Докато вървите надолу, ще видите останки от тези съоръжения и тогава пейзажът започва да се възприема по друг начин. Трудно е да си представите как хора са живели и воювали тук преди повече от век, при условия, които и днес не са лесни.
Недалеч оттук, на отсрещния хълм, са Cinque Torri. Около тези скални стълбове италианците са построили бункери, окопи и наблюдателници, а днес те са част от открит военен музей, който е безплатен. До него се стига с кратък и красив преход.
Гледката постоянно се променя. От високата част около хижата виждате огромната панорама на Доломитите, а докато слизате, започват да се открояват отделни върхове.
Не е нужно да стигате до специална панорамна площадка. По самата пътека има много места, на които си заслужава да спрете за снимка.
Към края на слизането чухме остър писък, а когато се огледахме, видяхме мормот, когото имахме късмета да гледаме от разстояние около 10-15 минути, преди да се шмугне в дупката си.