Бов е „Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми“ (из Разходка по Искъра от Иван Вазов).
На малко повече от час от София природата е сътворила едно чудо, наречено Искърско дефиле. Река Искър действителсно дефилира пред жителите на няколко китни села.
Гара Бов е началото на две екопътеки, водещи към едни от най-високите и красиви водопади в България – Скакля и Под Камико. И двете са разкошни и при добро желание можете да ги обходите в един ден, както направихме ние една неделя в края на Април.
Екопътека Под Камико е по-дългата и отнема повече време от двете екопътеки и по нищо не отстъпва по красота и гледки на Вазовата екопътека. Обхождали сме екопътека Под Камико няколко пъти и сега ще споделя малко снимки, емоции и (надявам се) полезна информация.
Откъде тръгваме?
Екопътеката започва от стадион Скалата в село Гара Бов. От главния път между Своге и Гара Лакатник трябва да се отклоните надясно по един мост към Гара Бов. Има ясна табела. Пътят ще ви изведе пред ж.п. гарата, откъдето трябва да продължите надясно и нагоре към стадион Скалата. Пред стадиона има паркинг и информационна табела за местността.
Тръгваме през самия стадион, покрай резервните скамейки. След като преминем през стадиона, минаваме на десния бряг на реката и следваме зелената маркировка.
Ако пътувате с влак, разстоянието от ж.п. Гара Бов до стадион Скалата е около 800 метра. и се изминава за около 10-15 мин. пеша.
Накратко за екопътеката
Време за обхождане на цялата екопътека: 2 ч. 50 мин.
Дължина: 7.5 км.
Средна скорост: 4.1 км/час
Най-ниска точка: 441 м.н.в
Най-висока точка: 1057 м.н.в
Допълнително време за разглеждане и снимки на всички водопади и красоти по пътеката: 20 мин. – 60 мин.
Калории: 865 kcal.
Подходяща е за деца, които могат да издържат 3 часа вървене.
Вход свободен!
Подробно за екопътеката
Пътеката прави нещо като кръг, като първоначално минава успоредно на река Бовска, където минаваме покрай множество по-малки, но също много красиви водопади.
След като достигнем до водопад Под Камико се качваме до село Бов и минаваме над водопада.
След като подминем селото навлизаме в широколистна гора, но с това гледките не свършват.
Малките водопади
По пътеката към големият водопад Под Камико, се минава покрай няколко по-малки, но много красиви водопада. Самото корито на реката е доста интересно. Падовете сякаш се разливат по стъпала. Малките водопади започват скоро след началото на екопътеката и са на разстояние 5-10 мин. един от друг. Те нямат имена, затова ще ги наричам Водопад 1, 2… т.н. Падовете са много, но по-големите са долу-горе тези:
След т.нар водопади 8 и 9 или Каскадата ще стигнете до малка поляна. Там трябва да пресечете реката. Ще имате чувството, че се връщате, но всъщност пътеката прави нещо като зиг-заг и ще ви изведе високо над реката.
Скоро пътеката отново слиза до речното корито и се минава през малък дървен мост.
От моста до големия водопад Под Камико остават още 20 мин. вървене по леко стръмна и криволичеща пътека.
Големият водопад Под Камико
Водопад Под Камико е висок около 40 м. Той изглежда като “счупен”, защото пада върху чупка в скалата, от която отскача. Лесно можете да стигнете и до подножието на самия водопад.
След дъждове или в ранна пролет, в ляво от водопада може да имате късмета да видите и друг водопад. Той е може би двойно по-малък от Под Камико.
Отдалечавайки се от водопада пътеката ще ви изведе в село Бов. Колкото повече се изкачвате към селото, толкова по-впечатляваща става гледката към водопада. Ще имате и възможност да минете над водопада и да погледнете към долината на река Бовска.
В селото има една чешма, където можете да допълните бутилките, в случай че сте прежаднели от разходката. Дотук това е първата чешма.
Връщането
В село Бов следвайте стрелките и маркировките и пътеката ще ви отведе над долината на река Бовска.
Първоначално се преминава през сравнително полегата и широка пътека през прохладна широколистна гора. Скоро ще стигнете и до втората и последна чешма по маршрута, а малко след нея ще стигнете до ограда. На оградата има врата. Минете през вратата и я затворете след себе си.
Скоро ще последва и стръмно спускане до място, от което се открива страхотна гледка към част от Искърското дефиле. На мястото има маса с две пейки и няма как да не го забележите.
След въпросната панорамна площадка следва само стръмно спускане. Това е най-скучният и лишен от гледки етап от маршрута.
Къде да хапнете?
За мен най-доброто заведение в Искърското дефиле е комплекс Божилово. Намира се в село Заселе. За да стигнете до него, трябва да се отклоните от главния път в посока село Заселе и горната част на Вазовата екопътека. Подминава се Вазовата екопътека (паркинга) и при една от следващите леви пресечки се оглеждайте за голяма табела “Комплекс Божилово”. Последният 1 км. до комплекса пътят е много лош, асфалт липсва, но с внимателно шофиране е проходим за леки коли.
Комплекс Божилово е малък семеен хотел с механа, в който се предлага разнообразно и много вкусно обедно меню. Непременно опитайте и домашно приготвените питки. Не знам дали е защото винаги отиваме изморени и изгладнели от ходене, но винаги си облизваме чиниите и купичките. Всичко е много вкусно. Силно ви го препоръчвам. Комплексът е сравнително малък, но има огромен двор. Има и хотелска част. Още за комплекса можете да научите на сайта им.
Наистина е много красиво, но маркировката е под всякаква критика. Там, където е необходима липсва, а където няма нужда от нея е през 5 метра. Самата пътека, на места е доста обрасла и вместо да се наслаждаваш на разходката и природата, внимаваш някой клон да не ти извади очите. Излизайки на поляната въобще не става ясно в каква посока да тръгнеш.
Водопадите са красиви,но пътеката е неподдържана. Обрасла в храсти и без достатъчно маркировка. Задължително с туристически обувки, защото се пързаля и при сухо време. Аз лично не бих се върнала там.
Наистина ли е толкова зле пътеката в момента? Понеже следващата седмица се каним до отидем, но четейки коментарите, като че ли се размислям, а планираме разходката от миналата година. Ще ходим с малки деца и затова искам да знам, дали си залужава.
Разбиранията за зле и добре на всеки са различни. Според мен пътеката не е зле. Горска пътека си е. Важно е обувките ви да са стабилни, защото може да има кални или заснежени участъци през март. Ние също ходим с деца и понякога се налага да им помагаме да преминат, но това не значи, че пътеката е зле. Според мен идеалното време за Под Камико и Вазовата екопътека е през май.
Към момента 22.07.23 водата е сравнително малко, но беше повече отколкото очаквах. Горното описание е достатъчно подробно за да се ориентирате, има достатъчно маркировка плюс табелки. Трудно е да не се ориентирате ако сте прочели описанието. Ако скоро е валяло или е пролет вероятно ще се понакаляте, а може и да се понамокрите. Дори и в разгара на лятото имаше няколко по-мокри и разкаляни участъка. Като време за минаване на нас ни отне без да бързаме около 2 ч. и 15 минути в компанията на мрънкащ и оплакващ се от камъни и треви тинейджър. Благодаря на Кремена за описанието.
Преди година минахме за първи път, на едно място дори се обркахме, нямаше маркировка и беше доста обрасло. Днес отново минахме по пътеката, на всякъде вече има освен маркировка и табели, трудно може да се объркаш. Приятен и лесен маршрут.
След водопада, по пътеката има една интересна скала – Камината.
Горе в селото е Вазовата къща, която за съжаление се руши.
На слизане, долу в равното, са останките от манастира Арх. Михаил (сега ще има голям курбан на празника). След това приятно се върви покрай река Трескавец – та чак стадиона.
В Гара Бов има една кръчма точно на гарата, но тя не става, други няма.