София има огромната привилегия да е разположена в подножието на Витоша. Планината предоствя много възможности за кратки и дълги разходки, панорамни гледки и и възможност за бягство от големия град, шума, забързаните хора, колите и мръсния въздух.

Някогашното село Бояна днес е един от най-предпочитаните за живеене столични квартали. Разположено е от двете страни на Боянската река в подножието на Витоша. В Бояна се намира една от най-важните духовни ценности на България – Боянската църква, а ако тръгнете нагоре из планината, все по реката, ще стигнете и до други също много атрактивни природни “Боянски” чудеса. Ще ви разкажа за един “кръгов маршрут”, който направихме с деца и видяхме повечето от красотите на Бояна и прибоянската част на Витоша.

Боянската църква

Боянската църква “Св. св. Никола и Пантелеймон” е уникална културно-историческа забележителност на България. В нея се съхраняват уникални стенописи от 1259 г., заради които е включена в списъкът за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Изографисана е от предполагаем майстор, наричан Боянският майстор. Църквата не е действаща. Днес тя е музей. Най-популярните стенописи, нарисувани в нея от Боянския майстор са сцени от живота на Христос, Богордица на трон, но и на светски лица, каквито са дарителите севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина. Инетересн факт е също, че в Боянската църква се намира и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски.

Боянската църква е разположена сред разкошен, зелен двор с висока каменна ограда. Не може да пропуснете трите големи секвои, засадени през 1905 г. по поръчка на княз Фердинанд.

Боянското езеро

От Боянската църква трябва да завиете наляво покрай каменната ограда, след това дясно и да продължите още 200-300 метра нагоре до началото на парк Витоша. Ще видите табела. Там можете да оставите колата си. Тръгва се по стълбите нагоре, след което пътеката се разделя на две – дясно (стръмна, покрай реката и води до Боянския водопад) и ляво (полегата и води до Боянското езеро).

До Боянското езеро се стига за около 40 минути, бавно темпо с деца. Малко преди езерото (5-10 минути преди него) се стига до една чешма, след още 5 минути има друга чешма и параклис и след още 5 минути ще видите телената ограда на Боянското езеро. То е изкуствено създадено при изграждането на Боянския водопровод. Около езерото са изградени на 2-3 места пейки и маси и е подходящо за пикник и почивка.

По пътеката за Боянското езеро

Снимки от Боянското езеро

Боянският водопад

От Боянското езеро до Боянският водопад се стига за около 1 час и 40 минути, бавно темпо с деца. Първоначално има леко изкачване. След около час се стига до Дренска скала, от коятто се открива страхотна панорамна гледка към София и Копитото.

Оттам нататък пътеката е сравнително полегата и минава през красива букова гора. Малко преди водопада (5-10 минути преди него) се пресичат другите пътеки, от които може да се заходи към Боянския водопад – Копитото, хижа Момина скала, хижа Камен дел например. От тук следва стръмно спускане до водопада, около 10 минути.

По пътя от Боянското езеро до Боянския водопад

Бoянският водопад е висок 25 метра. Той е най-високият и най-красив водопад на планината Витоша и една от най-популярните витошки дестинации.

Боянска река

От Боянския водопад тръгнахме по стръмната пътека надолу по реката.

В първата половина от слизането беше много живописна и стръмна. Минахме покрай още 4 високи и бурни водопада.

Втората половина от слизането също беше много стръмна. Може би щеше да ни е по-лесно да се качваме по този така стръмен склон, отколкото да слизаме.

Слизането от Боянският водопад до Бояна ни отне около 2 часа. Спирахме често за снимки с водопадите. На места пътеката е песачлива и много стръмна, затова особено ако сте с деца, трябва да сте доста предпазливи и да им помагате.

При Боянския водопад видяхме семейство с две деца да се качва по този стръмен, но по-пряк път. На слизане също срещнахме едно семейство с деца. Така че при добро желание може да се качите, а също и да слезете покрай реката. Ако не ви се рискува, можете да се върнете по същия път покрай Боянското езеро.