Село Калейца се намира близо до Троян и е разположено на двата бряга на река Коман. Носи името си от крепостта „Калето“, която се намира на хълм, близо до селото. Калейца е родно място на четници, опълченци, поети, писатели, художници и едни от най-добрите майстори-грънчари в Троянско. По течението на реката имало 11 воденици, 4 дъскорезници и 2 тепавици. За това разказва един 100% калейчанин – Сп. Ковачев. Тази и още интересна информация за село Калейца и калейчаните можете да прочетете в началото на пътеката, която води до скоковете на село Калейца – една от най-красивите природни забележителности в Троянския Балкан.

Как да стигнете до Скоковете?

Скоковете са много лесно достъпни, поне до някъде. За да стигнете до тях, първо трябва да се отклоните от главния път Ловеч – Троян в дясно към село Калейца. Малко преди разклона ще видите голяма кафява табела надясно за водопадите на река Лопушница. 1-2 километра след като подминете село Калейца, се оглеждайте в ляво за табела, оказваща началото на пътеката.

Можете да паркирате колата край пътя. Има място за 5-6 коли. От началото на пътеката се върви 5-6 минути и се стига до поляна с пейки и маса, разположени над Големия Скок.

От тук можете да поемете по пътека надясно, която ще ви заведе над Големия Скок и стръмното спускане до подножието му, а по-нататък и до Малкото Скокче. Можете да тръгнете и наляво по полегата пътека, която ще ви отведе до реката. Трябва да прекосите реката по камъните и след като преминете на отсрещния бряг, трябва да тръгнете отново надясно покрай брега.

Големият Скок

Стигането до подножието на Големия Скок за нас беше много интересно, защото не можахме да преминем реката по камъните, а трябваше да я прегазим.

Реката е плитка и не е проблем да се прекоси. Слизането до реката, прекосяването, подсушаването и преобуването, а след това достигането до подножието на Големия Скок ни отне още около 10 минути.

Големият Скок е по-впечатляващият от двата водопада. Висок е около 12 метра и образува дълбок, зелен вир. Отстрани до водопада има дървена стълба, до която нямам представа нито как се стига, нито как се е озовала там.

Над Скокa

Ако от поляната с пейките тръгнете надясно, ще имате възможност да видите Големият Скок отгоре и буквално да го прескочите. Там ще видите табела, на която пише, че от там е пътят и за подножието на водопада, но ние вече го видяхме по другия начин. Освен това хора, които срещнахме, ни обясниха, че слизането от другата страна било доста стръмно. Така и не проверихме и затова не мога да споделя впечатления.

Малкото Скокче

Така наричат местните по-малкия от двата водопада на река Лопушница. До поляната с пейката ще видите кратко указание за това как да стигнете до Малкото Скокче.

Първо трябва да преминете на отсрещния бряг на реката. Този път е доста по-лесно.

След като преминете на отсрещния бряг се върви през широка пътека в гората и след около 10-15 минути се стига до Малкото Скокче. То е високо не повече от 3-4 метра и също образува дълбок, зелен вир.

Важно е да знаете, че след дъждове или снеготопене пътеката към Малкото Скокче е много кална и се върви отстрани по тясна пътечка. Не е невъзможно да се мине, но все пак е нелицеприятно.

Малкото Скокче въпреки калта е интересно и според мен разходката до него си заслужава.

Местността около Скоковете е подходяща за пикник на открито. Едно страхотно и леснодостъпно място, подходящо за деца и за възрастни, за пикник и разходка, за любителите на природата и на спокойствието. Определено ще ви хареса.