Беласица е една планинска стена, която се издига в най-югозападната част на България. Само една пета от това уникално природно образувание се намира на територията на България. По-голяма част е в Македония, а най-голямата част е в Гърция. Над селата Смолари, Колешино, Габрово, Яворница, Скрът, Камена и град Петрич са изградени екопътеки, които минават през приказни гори и водят до великолепни водопади. Ако се намирате в района на Петрич, освен разбира се емблематичните Мелник и Рупите, обезателно посетете поне един от многобройните водопади в района. Ще останете очаровани от гората, от плодородието и щедростта на природата и разбира се от изобилието на вода в този край.

Прекарахме 3 дни в Беласица и видяхме 10 водопада. Ето как:

Ден 1. – Смолари, Колешино, Габрово

Смоларски водопад

Село Смолари се намира на територията на Македония, на 30 километра от Петрич. Смоларският водопад е висок 39.5 метра. Той е най-високият водопад в планината Беласица и най-високият в Македония. До началото на екопътеката има табели на всяко кръстовище. Няма начин да не я намерите. Водопада е много лесно достъпен. До него се стига за около 25 минути. Може да преминете през екопътеката безпроблемно дори по чехли. Инфраструктурата е перфектна – нови мостове и парапети, пейки, кошчета и весели и мотивиращи надписи на път и през път. Най-трудната част са многото стълби в началото.

Колешино

Село Колешино се намира на 9 километра от Смолари. До екопътеката има достатъчно много табели. До водопада се стига още по-лесно и бързо, отколкото до Смоларския, за 15 минути. Екопътеката е идеална, също като тази в Смолари. И двете са чудесни за семейства с деца.

Габрово

Село Габрово е съседното на Колешино село. С колата можете да стигнете на 50 метра от най-долното водопадче. До другите два има изградена екопътека.

Къде да хапнете?

Малко преди село Смолари се намира комплекс Лебедово езеро. Менюто не е нещо уникално и незабравимо, но е вкусно и двойно по-евтино от повечето ресторанти в България. Обслужването е добро, освен това може да платите с левове (1 лев = 30 денара). Това, с което ще ви впечатли комплекса е градината и езерото с птиците, около което е разположено. В комплекса има и зоокът, детска площадка, вятърна мелница и разбира се черни и бели лебеди плуват в езерото.

На границата

Когато преминавате на територията на Македония, на границата ще ви поискат лични карти, документи на колата и зелена карта към застраховката.

На връщане, от страна на българските митничари, колата и багажът ще бъдат подложени на обстойна проверка, защото местните злоупотребяват с вноса на евтини цигари от Македония. Митничарите не са заядливи, просто си вършат работата. Препоръчвам ви да оставите багажа си на мястото, където възнамерявате да отседнете, за да не се бавите на границата.

Ден 2 – Камена, Яворница, хижа Беласица

Камена

Село Камена се намира на 15 километра от Петрич. По Каменишката река има 7 водопада. Най-известният от тях е “Срамежливеца”. Наричат го така, защото дълго време е бил труднодостъпен и срамежливо скрит в долината на реката. Екопътеката започва от “бунгала Камена”, в края на едноименното село. От там до водопада се стига за 25-30 минути по синята маркировка. Ние не стигнахме до останалите водопади, защото те се намират на различни притоци на реката, а на места пътеката и маркировката се губят. До “Срамежливеца” стигнахме без проблем, защото пътеката е достатъчно ясна. Даже срещнахме група деца, които бяха тръгнали натам с тяхна учителка.

Самият водопад е висок 21 метра и е вдълбан в една скала. Много е вълнуващо да застанеш на моста пред него и да го слушаш как бушува.

 

Яворница

Село Яворница е съседното на Камена село. Пътеката за водопада започва от джамията в селото – прилича на жълта къща с гробище в двора. От там тръгва широк път, минавате покрай много беседки и маси с пейки и след около 35 минути сте при водопада. Идеално място за разходка с деца и за пикник или барбекю.

Лешнишки водопад над хижа Беласица

Екопътеката към Лешнишкия водопад започват от хижа Беласица, която се намира над Петрич. До хижата води тесен, но хубав асвалтов път. От хижата до водопада се стига за 40 минути като се следва синята маркировка. През първата половина от пътеката се редуват сенчести и слънчеви участъци, а втората половина от пътеката е изцяло в гората и е много приятно за разходка.

В хижа Беласица можете да хапнете супа, скара с картофки или просто да пийнете една студена биричка. Пред хижата има гляма поляна, на която се правят различни събития. Когато бяхме там имаше фестивал за летене с парапланери и в небето над хижата се рееха парашутисти.

Ден 3 – Скрът

Село Скрът се намира на 21 километра от Петрич. Над селото има 2 водопада – Дъбицата и Мангъро. Улиците в селото са много стръмни и инфраструктурата е лоша, но с колата успяхме да стигнем много близо до църквата. По дуварите на къщите ще видите зелената и синята маркировки – зелената е за Дъбицата, а синята – за Мангъро. 5 минути след църквата, маркировките водят в гората и се разделят. На разклона вдясно е пътя за Дъбицата, а вляво е за Мангъро.

Дъбицата

До водопада Дъбицата се стига за около 30 минути. Първите 10 минути се върви по равен коларски път, след това се тръгва по една много стръмна пътека нагоре.

Само 15 минути по пътеката – ляво-дясно, зиг-заг и катерене нагоре по пътечка – душевадец.

Мангъро

Пътеката до водопад Мангъро е удивителна. Гората е просто приказна. Изкачването е доста по-полегато и приятно, в сравнение с това към Дъбицата. До водопада се стига за около 40 минути. Като видите колко е прекрасна гората, гаранция няма да ги усетите. Бях очарована от водопада.

Къде да хапнете в Петрич?

Ресторанти Детелина и Морско дъно ни станаха любими в Петрич. Двата са част от верига ресторанти и се намират в центъра на Петрич, на 200 метра един от друг. Хареса ни обслужването и менюто не е “Балкантурист” или тип “пицария”. Интериора е приятен и всичко беше вкусно. В Морско дъно, както можете да се досетите от името, може да опитате много добре приготвени риба и морски дарове.

И така за 3 дни видяхме едни от най-красивите, известни водопади в Беласица. Сигурна съм, че във времето ще “изникнат” още, защото планината отскоро е обявена за национален парк и тепърва предстои укрепването и доизграждането на екопътеките.

Трябва да се върнем някой ден следващата пролет, за да видим всичките 7 водопада по Каменишката река.

От тези 10, които успяхме да видим, най-вълнуващите бяха Смоларският, Колешинският, Срамежливецът и Мангъро. Съветвам ви да не се колебаете, а да обуете маратонките, да сложите раницата на гърба и да ги видите със собствените си очи.