В дълбините на Източните Родопи, след много, много завои, села и стада от крави стигаме до едно типично за този регион градче – Ардино. На границата между източите и западните Родопи, между областите Кърджали и Смолян, съименник на най-голямата река в Родопите – Арда.
Лични впечатления за Ардино
Харесвам такива градчета – малки, спретнати, подредени, сгушени, тихи, спокойни, дори малко скучни. Там всички се познават и нас, туристите, ни гледат с любопитство и усмивка. Ако минете през града за два поредни дни, ще забележите, че еди и същи кафенета и магазини ги посещават едни и същи клиенти. Можете да обиколите централната част за не повече от 5-10 минути. Повечето от жителите на Ардино са мюсюлмани, затова в някои часове на деня може да чуете звук от джамия, който ги приканва за молитва.
Символите на Ардино са Дяволския мост и Орловите скали, но в района има още много интересни места. Напълно възможно е да обходите двете атракции за един ден и то без много усилия и бързане. За още интересни места в района можете да прочетете в сайта на община Ардино.
Дяволският мост
Дяволският мост над река Арда е масивен архитектурен шедьовър, висок 11.5 м. (в най-високата си част), дълъг 56 м. и широк 3.55 м. Той е най-големият и величествен мост в Родопите и един от символите на община Ардино.
Как да стигнете до Дяволския мост?
До Дяволския мост се стига много лесно и бързо, стига да го посетите извън почивните и празнични дни или поне извън часовия интервал 10-17 часа. Следвайте кафявите табели в Ардино и те ще ви отведат до село Дядовци. След като подминете селото, пътят става все по-тесен, а разминаването на две коли все по-трудно. Асфалтовият път свършва на около 700 м. преди моста, където е изграден безплатен паркинг. Повечето посетители оставят колите си там, а някои решават и да продължат по-напред. От паркинга до Дяволския мост вървяхме около 20 мин. На няколко места по пътя ще видите табели, че предстои да бъдете таксувани 2 лв. (за деца е безплатно) за посещението. Според служителя, който събира въпросната такса, предстои до няколко седмици да бъде изграден асфалтов път и паркинг непосредствено до моста (информацията е актуална към май 2021 г.).
През почивните и празничните дни тесният път към това чудо на средновековната архитектура бива запълнен с наспрели коли, което прави придвижването още по-трудно. Затова силно ви препоръчвам да го посетите възможно най-рано или в късния следобед.
Легендата
Внушителното име на моста е свързано с легенда за младеж (от Ардино разбира се), който решил да се справи с досега непосилната задача да изгради мост над буйната река Арда. Той опитвал няколко пъти, но така и не успявал. Една нощ му се явил Дяволът и му казал, че ще му разкрие тайната за здравината на моста, но само ако успее да завърши моста за 40 дни и да вгради в него образа на Дявола, и то хем да видим, хем невидим, хем да може да се пипне, хем не. Ако младежът не успеел, Дяволът щял да вземе душата му. За изненада на всички, младежът се справил с непосилната задача в срок и изпълнил всички условия на Дявола.
Образът на Дявола
И така мостът си е здрав и до днес, но къде е скрит образът на Дявола? Ако се наведете настрани и погледнете моста, заедно с отражението, с помощта на малко въображение ще видите, че по-малкият свод + отражението е неговата уста, най-малкият отвор + отражението му са неговите очи, а средната част, отразявайки се прилича на рогата му.
Друга интерпретация на “дяволкси образ” може да бъде открита и в камъка в средата под големия свод. Ако го погледнете настрани, заедно с отражението му, също може да различите очи и рога.
Може да се каже, че в изграждането са вградени два огледални образа и то напълно съобразени с условието на Дявола – да е хем видим, хем невидим, хем да може да се пипне, хем не.
Орловите скали
Една от тайните на източните Родопи са загадъчните трапецовидни ниши, издълбани в скалите на най-невероятни места. Едно от най-внушителните такива места са Орловите скали край Ардино.
Как да стигнете до Орловите скали?
Ако идвате от Кърджали към Ардино, точно преди табелата за начало на града ще видите малка табела, оказваща посоката към Орловите скали. Можете да видите приблизителните координати на мястото тук. Табелата ще ви отведе по добре поддържан асфалтов път над града. Пътят е тесен и с много завои и подобно на този към Дяволския мост, също е много натоварен през почивните и празнични дни. Затова ви препоръчвам да посетите Орловите скали в по-ранните или по-късните часове от деня.
До началото на екопътеката към Орловите скали е изграден безплатен паркинг, а за екопътеката има входна такса 2 лв.
Накратко за екопътеката към Орловите скали
До Орловите скали може да се стигне по 2 пътеки – по-кратка (5 мин.) и по-дълга (15 мин.). Ние отидохме до светилището по по-кратката и се върнахме по по-дългата.
По-дългият път от/до скалите е много живописен, защото от него се откриват много красиви гледки към Ардино, към Орловите скали и Родопите на шир и длъж. По нея ще видите и цитати от творби на ардински поети.
Накратко за Орловите скали
Били са познати като Картал кая, което означава Гарванов камък. Защо и как гарвановия камък е преименуван на орлова скала, не е ясно. Това тракийско светилище, както и останалите подобни си остават загадка. Защо траките са избрали това място, как изобщо са успели да издълбаят нишите толкова високо в скалата само с тогавашните инструменти, има ли символика в броя и подредбата на нишите, за какво са ги използвали, защо на някои места са единични, а на други (например в Орловите скали) са в групи от десетки – за всички тези въпроси има много предположения, но не и категорични доказателства.
Скалните ниши на тракийските светилища са нещо уникално в световен мащаб, а най-много бройни са в Източните Родопи.
Къде да хапнете в Ардино?
От заведенията, в които се хранихме в Ардино, бяхме най-впечатлени и ни допадна най-много ресторант Перла. Той заема два етажа в сграда на централно място в града и гледа към площада и пешеходната алея. Няма градина или друга външна част, но когато времето го позволява, прозорците се отварят широко и става много приятно. Хареса ни храната, обслужването и гледката. Уютен местенце е, на нас ни допадна много. Още за ресторанта можете да прочетете във фейсбук страницата им.