Тетвенският край е известен със своята красота. Той е муза за Иван Вазов, който е казал: “Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да остана чужденец на Майка България. Вашият край е пълен с толкова прелести, че аз съм слисан! Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм и България, но не съм видял по-вълшебен край!”

Тетевен е много близо София, ей го къде е този “вълшебен край”, хващаш магистрала Хемус, като стигнеш Ябланица отбиваш и след има-няма 30 мин. си там. Как да не отскочиш за уикенда.

Ето и няколко предложения за кратки разходки в района, подходящи за малки и големи:

 

 

Водопад Скока

Да отидеш до Тетевен и да не видиш водопад Скока е като да … не знам като какво е, но не трябва да се пропуска. Екопътеката Под пръските на водопада е една от любимите ми. Ходили сме там милиони пъти, дори сме си правили барбекю на беседката пред водопада.

Пролет ’20

Не сме виждали водопада само през зимата, но някой ден ще поправим този пропуск.

Есен ’20

Водопад Скока е изключително леснодостъпен. До него се стига съвсем за кратко и пътеката е много добре уредена. След като спрете на удобния паркинг в началото на екопътеката, трябва да повървите само 10-15 мин. и сте там. Приблизителните координати за начало на екопътеката, можете да видите тук.

 

 

Опазният зъб

Опасния зъб е гръмкото име за една лека и приятна разходка, която през прохладна гора ще ви изведе над Тетевен, до заслон Опасния зъб. Изключение правят само последните 30-тина метра до заслона, където вероятно ще се наложи да помагате на най-малките с преминаването през последната скала.

Началото на маршрута е паркинга пред вила Арборетум. Приблизителни координати на мястото можете да видите тук. Оттук до заслон Опасния зъб стигнахме за около 50 мин. с нормално, детско темпо.

Тръгва се по широк и сравнително полегат път, но скоро (след 5 мин.) се стига до разклон. Там следваме табелите и тръгваме нагоре и надясно.

Следва, може би, най-стръмният учатък от маршрута, който се изкачва за около 15-20 мин. Ще познаете, че сте го преодолели по това, че пътеката отново се разделя на 2 – към връх Петрахиля и към заслон Опасния зъб. От този разклон до заслон Опасния зъб остават около 25 мин. вървене по полегата и прохладна горска пътека.

Последните 30-тина метра преди заслона става интересно, защото трябва да преодолеете кратък, много стръмен участък. Представлява нещо като стълби, вкопани в скалата, които са обезопасени със синджир. С малко помощ участъкът е напълно преодолим дори за най-малките.

Точно преди него пътеката е тясна и обезопасена с парапет.

Екстремния участък преди заслон Злия зъб

След като преодолеете стеснението и скалата, се стига  до самия заслон. Гледката от върха е страхотна.

Гледки от заслон Злия зъб

В далечината ще видите един остър връх с много правилна конусовидна форма. Това е връх Острич, а зад него е китното село Бабинци.

 

 

Връх Острич край с. Бабинци

От заслон Опасния зъб се пренасяме на отсрещния хълм, за да изкачим връх Острич. Той е един от многото, които заобикалят Тетевен, но само той има толкова правилна форма на остър конус. Най-краткия път до върха започва от училището в село Бабинци. Приблизителните координати за начало на маршрута може да видите тук. От училището на с. Бабинци до връх Острич се изкачихме за около 30 мин.

Първоначално се върви по полегата пътека, която води към седловината преди върха. Въпросната седловина е много фотогенична заради многото бали със слама, пасящи коне, заобикалящи върхове, поляни с цветя и селска идилия.

Ако погледнете наляво ще видите и самия връх Острич, към който сме тръгнали.

Последните 20 мин. до върха навлизаме в прохладна гора и започва по-стръмно изкачване. На места пътеката върви на зиг-заг.

На върха е изграден параклисът Покров Богородичен, който обикновено е заключен. Гледката от параклиса е страхотна.

Връх Острич и параклисът

Ако погледнете наляво ще видите връх Червен и част от екопътеката Нагоре към слънцето. Началото на екопътеката е при последния от “обратните” завои преди с. Бабинци. На мястото има указателни табели.

Повече за екопътека Нагоре към слънцето можете да прочетете в блога на Ели – Друми в думи.

 

 

Къде да хапнете?

Тетевен е градче, което освен с красотата си, се слави и с ястията си. Крокмач, тетевенска саламура/мора, копривена каша/чорба, лучник, качамак, зеленото сирене на с. Черни вит, са малка част от нещата, които можете да опитате в този “вълшебен край”.

Механа Видрите е много приятно местенце, което се намира на главния път малко преди Тетевен. Там освен че можете да опитате някои от гореизброените местни специалитети, ще видите и още един от водопадите на този край – Гложенския. Той се намира зад механата. До самия водопад трудно можете да стигнете, но може да го видите отдалече, ако сте късметлии, защото рядко сме го виждали пълноводен.