Един много, много любим и много лек маршрут е този от Драгалевския манастир до Алековия водопад на Витоша. Най-подходящото време за обхождането му според мен е през пролетта (април, май) или през есента (октомври и ноември). През пролетта водопадът е пълноводен, а гората има онзи младо зелен цвят. През есента водопадът е маловоден, но гората има най-хипнотизиращите и топли есенни багри.

Маршрутът е много лек и сравнително кратък, което го прави много подходящ за семейства с деца и за хора, които нямат опит с вървене в пресечени местности. Разодката е толкова лека, че бих я сравнила с разходка в градския парк. Мисля, че няма нужда да споменавам предимствата на планината пред парка. Ето и подробностите за маршрута:

Как да стигнем до Драгалевския манастир?

До Драгалевския манастир се стига най-лесно с кола или с автобус. Ако пътувате с кола, от Околовръстния път на София трябва да се отклоните към квартал Драгалевци. От последните къщи на квартала до Драгалевския манастир се стига за около 10 мин.
Близо до манастира спират и автобуси с номера 64 и 93, които тръгват от Софийския зоопарк.

Откъде тръгваме?

Тръгваме от паркинга над манастира. Между въпросния паркинг и стените на двора на манастира има стълби и ясна алея, посипана с чакъл. Започваме изкачването до Алековия водопад оттам. В горния край на стълбите ще видите табела към квартал Симеоново или Симеоновските езера. Това е посоката, която ще следваме.

Накратко за маршрута

Маршрутът от Драгалевския манастир до Алековия водопад се изминава приблизително за 1 час. с нормално детско темпо. Пътеката е почти полегата, широка и много приятна. Върви се изцяло в букова гора, която през есента е прелестна. По пътя няма чешми, затова носете вода със себе си.

Подробно за маршрута

Тръгваме нагоре по алеята, която е точно между големият паркинг и стените на двора на манастира.

Скоро ще видите разклон и табела към квартал Симеоново и Симеоновските езера. Следваме табелата и тръгваме наляво по по-полегатия път.

Пътеката е добре маркирана и обозначена. Следвайте табелите и няма как да се объркате.

Около 7-8 мин. след началото пътеката ще ви отведе до два дървени моста, намиращи се почти един до друг. Трябва да преминете през тях.

След още 20-тина минути ще минете под едни телеграфни жици, около които се образува нещо като пролука, от която можем да погледнем към София и квартал Драгалевци.

Около 30 мин. след пролуката на телеграфните жици по все така полегата, приятна и гориста пътека ще стигнете до водопада. На места гората за кратко преминава в иглолистна, на други става по-просторна. По време на нашата разходка беше изключително цветно. Направих толкова много есенни снимки, че ми е трудно да избера само няколко.

Няма как да минете незабелязано и покрай скалата преди Алековия водопад. От нея се открива най-невероятната гледка към София.

Алековият водопад през есента

Големият Алеков водопад се намира приблизително по средата на пътеката, която свързва Драгалевския манастир и Симеоновските езера. Пътеката минава непосредствено до водопада. Алеята откъм Драгалевския манастир е по-полегата и приятна според мен.

Алековият водопад представлява каскада от водни падове и общата им височина е около 20 метра. През есента той става много маловоден и не е така привлекателен, както би бил през пролетта например.

Казват, че водопадът бил любимо място на Алеко Константинов, откъдето идва и името му.

Скалата до Алековия водопад

Още по-впечатляваща от самия водопад е скалата малко преди него (в случай че идвате от Драгалевския манастир). Оттам се открива най-невероятната гледка към София. В края на месец октомври хълмовете на Витоша са покрити с най-пъстроцветния килим от обагрени дървесни корони. Мястото и гледката са пленителни. Въпросната скала представлява нещо като тераса за наблюдение. Трябва да знаете, че не е обезопасена, затова ако сте с деца трябва да имате едно наум.

Драгалевски манастир

Разходката може да се съчетае и с разглеждане на Драгалевския манастир. Старото му име е “Св. Богородица Витошка”, но вече го наричат „Успение Богородично“. Манастирът е женски. По време на османското робство е бил опожарен, но около един век по-късно бил възстановен и в него били пресивани много книги. Част от тях се пазаят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.