След Гранд Хотел Терме в село Баня бяхме поканени да посетим още един хотел от същата верига – Гранд Хотел Свети Влас. Като дестинация беше съвсем различно от предпочитанията ни, защото ние сме си планинари. Все пак решихме, че след очарованието ни от Терме, трябва да видим и морската му алтернатива. Още един плюс беше, че по това време големият ни син беше на летен лагер в Слънчев бряг. След края на лагера го взехме и се преместихме в к.к. Свети Влас.

Когато видях за първи път зоната около външния басейн, получих нещо като дежавю. Мястото силно ми напомняше на хотела от медения ни месец – огледалния басейн, меките шезлонги, шатрите, градината, гледката към безкрайното море и хоризонта. Обзеха ме едни романтични и приятни спомени. Сега беше даже по-хубаво, защото вече сме 4-ма, а и плажът беше доста по-красив като природна даденост.

 

Накратко за к.к. Свети Влас

Част е от “мегаполиса” от курорти, който започва от Несебър, продължава със Слънчев Бряг и завършват със Свети Влас в северната част на залива.  Точно в подножието на южните склонове на Стара Планина. Там, където Балканът се слива с морето, до небезизвестния нос Емине – крайна точка на най-дългия маркиран туристически маршрут – E3 (Ком-Емине).

Накратко за хотела

Гранд Хотел Свети Влас e луксозен СПА комплекс на първа линия. С влизането във фоайето, веднага забелязах приликите с Терме. В центъра пространството беше усвоено с вероятно изкуствени дървета и храсти, над които свободното пространство достигаше до последния етаж.

Видях усмивки по лицата на рецепционистите, пиколото и преминаващите камериерки. Приятно посрещане, казано накратко.

Настаниха ни в т.нар. фамилна стая. Представлява 2 двойни стаи, свързани помежду си с врата. За всяка стая си имаше отделен вход откъм коридора и отделна баня. По този начин се осигуряваше уединение, както за възрастните, така и за децата.

Архитектурата на хотела като цяло е със страничен морски изглед. Т.е. морето не се вижда фронтално. Излизайки на терасaта си помислих “Тук ще посрещаме Джулая.”

 

В очaкване на изгрева

Добре е да знаете, че к.к. Свети Влас е с южно изложение. Изгревите и залезите биха били по-впечатляващи от терасата на стаята, отколкото от брега на морето.

Пристигнахме на 30. юни с идеята да посрещаме за първи път July Morning на морето. Станахме рано, отидохме в края на най-дългия кей – този с рибарите. Зачакахме и загледахме натам,  откъдето най-вероятно трябваше да изгрее слънцето. Застопорихме всички електронни устройства, настроихме различни варианти на заснемане, които да уловят момента и … греда. Слънцето изгря някъде зад близките върхове на Стара Планина.

Все пак ранното ставане, чистият въздух и йодните изпарения ни събудиха достатъчно, за да започне този ден с положителен заряд и очакване с какво ще ни изненада комплекса.

 

 

Храната

След пропуснатия July Morning се насочихме към ресторанта. Храната много ми напомняше на тази в Терме – беше качествена, вкусна, разнообразна, красиво подредена, свежа и съобразена със здравословното и фитнес хранене.

Тук е моментът да споделя, че хотелът беше пълен с добре поддържани мъже и жени, очевидно редовно спортуващи и наблягащи на здравословното хранене. Ястията бяха много добре приготвени – немазни, без запръжки с брашно или тежки сосове.

За нас, като едни истински табиетлии, е важно храната да задоволява както вкусовите, така и зрителните и обонятелни рецептори. В Гранд Хотел Свети Влас определено се  се справят с това.

Не се чувствах като в типичен all inclusive хотел, в който част от гостите препълват чиниите си и оставят неизядено половината. Имахме възможност наистина спокойно да преминем през 3-те етапа на една приятна вечеря – салатка с ракийка, основно с чаша хубаво вино и накрая лек десерт.

Като споменах десертите. Хора, в Гранд Хотел Свети Влас опитах едно от най-невероятните крем брюлета. Поздравления за готвача.

Ресторантът има външна тераса с изглед към морето и басейна. Прохладно местенце, на което ни беше много приятно да изпием чаша вино, докато погледът ни се взираше в лунната пътека.

Ако е прекалено ветровито, може да се настаните във вътрешната част на ресторанта, която до голяма степен е остъклена и можете да продължите да се наслаждавате на гледката.

 

 

Спокойствието

Хотелът беше много спокоен. Ние го посетихме с децата ни, които са шумни зверове.  Имаше и много семейства с деца. Посещението ни беше по време на Джулая, когато хотелите са пълни. Въпреки това беше тихо.

Чуваха се чайките и морето. Беше много идилично. Музиката от бара и ресторанта бяха тихи и приятни. Нямаше шумна анимация. За нас това беше много приятно.

Хотелът разполага с шезлонги и чадъри край басейна, а също и на едно междинно ниво преди да се слезе до сами я плаж.

Междинното ниво е много приятно, защото е посипано с фин и мек пясък. Погледът ви е насочен към безкрайното море, а градината наоколо е зелена и китна.

Долу, на самия плаж, няма безплатни места за гости на хотела. Има свободна зона, на която можете да разположите хавлията си.

Басейнът на хотела също ми хареса. Беше чист, както по повърхността на водата, така и по дъното и фугите. Имаше широка плитка част, в която децата да плуват и да се забавляват. При басейна има бар за студени и топли напитки, но няма храна.

От басейна има директна връзка към СПА центъра на хотела. Да, ще кажете „За какво ви е СПА на морски курорт ?“ Това явно е характерно за веригата. Голяма СПА зона с топъл басейн, две парни бани, две сауни, топли столове и релакс зона. Предлагат се вода и чай на гостите.

На децата страшно им хареса цялата комбинация от екстри – първо се бориха с вълни в морето. Морето беше достатъчно плитко поне на 10-15 м. навътре. След това минаха на скокове във външния басейн. Стана им хладно и се пренесоха на вътрешния басейн. Малкият ни син много го хареса, защото приличал на лабиринт.

Сауната и парните бани бяха за баща им, който обича детоксикацията дори през лятото. Във външна зона до СПА-то има още три по-малки топила – джакузи, топло басейнче с хидромасажни дюзи и най-малкото контрастно, ледено басейнче за най-смелите.

 

 

Фитнесът

И понеже един хотелски комплекс не е само стаи, ресторант и басейн, ние открихме другото различно в този, а именно пълноценния фитнес на цели два етажа. Фитнесът разполага с професионални уреди, зона за групови тренировки, кардио зона. И всичко това с гледката към морето.

Като любител на упражненията мога да кажа, че далеч по-леко се пробягват 5 км на пътеката при подобна гледка. След една кратка, но изморителна тренировка може да изберете релакс на външния басейн или СПА за допълнителна дотоксикация или изгаряне на някоя друга калория.

Да, знам че много ще кажат “какъв фитнес, какво СПА, дошли сме на море”. Но ние предпочитаме активната почивка пред пасивното излежаване. Децата също се забавляваха много. Какво друго да търси човек в една морска почивка.

 

 

Какво да видите наблизо?

Както споменах по-горе, не може само излежаване, трябва си и малко разходка. Ето няколко сравнително близки дестинации, които посетихме, докато бяхме в Гранд Хотел Свети Влас:

 

Несебър – стария град

Каквото и да се каже за стария Несебър ще е малко. Не е изненада, че е обект на ЮНЕСКО. Ще видите много и все красиви византийски църкви, тесни калдъръмени улички, по които да се скитате, стари дървени къщи с приземни етажи от камък, рибарски мрежи по терасите, мирис на море и писъци на чайките.

Аз лично харесвам Несебър повече от Созопол. Едно от първите ми самостоятелни морета с приятели беше в Несебър. Винаги идвам тук с удоволствие и си тръгвам с хубав спомен.

 

Иракли

За първи път идвахме на плажа по време на пандемията. Настанихме се в свободната зона, близо до река Вая. Тогава обаче така и не се разходихме по брега и не бях така впечатлена, както при последното ни посещение. Тогава слязохме до по-централната част на Иракли, близо до къмпинга. Паркирахме колата приблизително на това място. Последният 1 километър пътят е черен, но с внимателно шофиране е проходим за всякакви коли.

Вече съвсем отговорно мога да заявя, че Иракли е най-най-хубавия плаж, който съм виждала по Черноморието! Плажната ивица – безкрайно широка. Докъдето ви стигне погледа наляво и надясно е все плаж. Пясъкът – фин, златист, мек. Морето – плитко, кристално чисто, плуват рибки и рачета.

Не исках да си тръгвам. Не можех да повярвам. Ахнах. Онемях. Къде е бил досега този плаж и защо се е криел от мен?

 

Антична куполна гробница “Кухата могила”

Античната гробница или още Кухата могила се намира край Поморие. В нея не са намерени никакви следи от гроб, нито каквито и да е ценни предмети. Висока е 5 метра, широка е 11 метра. Могилата наподобява тракийска гробница, а също и средновековна римска постройка. Таванът е закръглен като купол, а централното помещение е кухо и от него е можело да се излезе на повърхността по каменна извита стълба.

Семейният билет струва 8 лв. (актуално към юли 2023 г.) Още информация за Кухата могила можете да намерите в сайта на Историческия музей – Поморие.

 

Поморие

На 20 километра от Бургас … навярно сте чували песента, която възпява това чаровно морско градче. Не са ви нужни повече от 1-2 часа, за да обходите крайбрежната алея в в т.нар. стар град. Там ще видите старото пристанище, статуята на момчето с гроздето – символ на Поморие, цветните пейки, обновевения кей и още няколко фотогенични елемента.

В градчето има и манастир, който се намира на входа на града, близо до едно кръгово кръстовище.

Поморие ми напомня на морето от детството ми – рибни ресторантчета, тихи улички, градинки и много магазинчета за сувенири и сладолед. Идилия.