Хижа Плевен е една от най-посещаваните хижи в Стара планина особено за желаещите да изкачат първенеца, връх Ботев, откъм северния склон на Балкана. Разходката до хижа Плевен съвсем не е за пренебрегване и ако просто търсите уютно място в планината, с хубава гледка, гостоприемни хижари и възможност за леко “разтъпкване”.

Нашата разходка с деца се състоеше от 3 части:

1. Изкачване до хижата по по-краткия, но по-стръмен маршрут
2. Слизане по по-заобиколния, но по-полегат маршрут
   1. Отклонение до пещера Водните дупки (според мен напълно излишно отклонение)

Ето и подробностите:

 

Изкачването до х. Плевен

Време без почивките: 1 ч. 5 мин.

Време с почивките: 1 ч. 35 мин.

Дистанция: 2.31 км

Калории: 224 kcal

Средна скорост: 2.1 км/ч

Най-ниска точка: 1007 м.н.в.

Най-висока точка: 1429 м.н.в.

Денивелация: 381 м.

Върви се изцяло през широколистна гора и по пътя няма чешми. Пътеката е доста стръмна.

 

Подробно за изкачването до х. Плевен

Началото на изкачването към хижа Плевен е паркингът, който се намира на около 4 километра след ВЕЦ Видима. Подминава се ВЕЦ Видима отдясно. Няма как да подминете паркинга, защото там пътят свършва.

Ако от ВЕЦ-а тръгнете наляво, ще стигнете до началото на екопътеката към Видимското пръскало, която също е много приятна за малки и големи.

Не мисля, че са нужни кой знае какви подробности за изкачването до хижа Плевен, т.като пътеката е идеално маркирана и не съществува никакъв вариант да сбъркате или да се изгубите някъде. Дори ако времето е мъгливо и се изкачвате с малки деца, както беше в нашия случай.

Тръгвайки от паркинга, след 10-15 мин. ще стигнете до дървен парапет, който води стръмно нагоре през гората.

Ако продължите по широкия път направо, отново ще стигнете до хижа Плевен, но леко ще заобиколите. Натам е по-полегата и по-заобиколна пътека, от която ще се върнем.

Тръгваме нагоре по дървения парапет и следваме зелената маркировка. До хижата вървяхме още около 1 час и 20 мин. с много спирки за почивка, хапване и сладки приказки. При по-стегнато ходене изкачването може да бъде преодоляно за около час.

 

Накратко за хижа Плевен

Хижа Плевен определено попада в топ 5 на личната ми и субективна класация на хижите с най-пленителните и умопомрачаващи гледки. От терасата на хижата ясно се вижда връх Ботев и безброй много от водопадите, спускащи се от Дюзчал.

Хижата се състои от две части и може да приюти повече от 100 гости. В хижата има ресторант, в който се предлагат супи, салати, скара, а също вкусна закуска.

Стаите са освежени и много уютни. Цената на нощувката е 15 лв. (цената е актуална към октомври 2019). Баните и тоалетните са общи за етажа, разделени на мъжки и женски. Ако планирате посещение е добре предварително да се обадите на телефон 0988 77 77 01.

Едно от най-впечатляващите и привлекателни места в хижа Плевен е библиотеката. Там можете да се отдадете на пълен релакс, медитация или просто настолни игри с приятели. Изключително приятно местенце, което се намира точно под ресторанта. Там често се организират интересни събития, за които можете да научите повече във фейсбук страницата на хижата.

Спокойствие, тишина, приятели, мили хора и божествени гледки през всички сезони. Подходящо за кратки и дълги престои, за малки и големи туристи.

 

 

Връщането през пещера Водните дупки

Време без почивките: 3 часа 42 мин.

Време с почивките: 4 ч. 40 мин.

Дистанция: 14.27 км.

Калории: 873 kcal

Средна скорост: 3.8 км/ч

Гореспоменаните стойности могат да бъдат съкратени с около 2 часа, ако не се отклонявате към пещера Водните дупки. Отиването и връщането до пещерата ни отне почти 2 часа с всички почивки и “разглеждането” на пещерата. За мен лично това отклонение беше напълно излишно.

 

Подробно за връщането

От хижа Плевен тръгваме в посока връх Ботев. Насреща ще видите малка постройка и нещо като ски писта. Малко след постройката и преди изкачването е началото на маршрутът ни за връщане. Следваме синята маркировка.

Малко след въпросната постройка пътеката навлиза в широколистната гора. Оглеждайте се добре за мястото, където трябва да се отклоните, маркирано е със синьо.

Около 30 мин. след като сме навлезли в гората и следваме ясната пътека, маркирана със синьо, ще стигнете до стръмно спускане към малка рекичка. Това е река Видима. През есента дебитът й намалява значително.

Само 10. мин след прекосяването на реката се стига до маса с две пейки и табела. Това е мястото, където можете да се отклоните към пещера Водните дупки.

Отиването до пещерата ни отне 50 мин. Самата пещера не е осветена и не е пригодена за свободно посещение. В нея живеят прилепи, които не бива да бъдат обезпокоявани. Все пак ако обичате пещери и сте подготвени с фенерче, може да влезете в пещерата. Мое лично мнение е, че разходката до пещерата не е подходяща за малки деца. Връщането от пещерата до масата с пейките ни отне около 50 мин, колкото беше и отиването.

Пътеката от т.нар. разклонение към Водните дупки (масата с пейките) до паркинга е широка и много приятна.

Идеално маркирана е и няма къде да се сбърка пътя. Около 30 мин. след разклона за Водните дупки (масата с пейките) ще стигнете до дървен мост, а още 40-50 мин. след моста е и краят на нашата разходка.

 

 

Още едно любимо място в района

Няма как идвайки в този край да не се отбием и в механа Кайзера в село Орешак. Това място ми е слабост, обожавам го. Храната е вкусна, обстановката е уютна, обслужването е страхотно. Бих казала дори, че от всички традиционни български механи, в които съм била, тази ми е най-любимата. Няма нещо, което да не ми харесва и ястие, което да не ми е било вкусно. Горещо препоръчвам. Ето я и фейсбук страницата им.