Лисиците – селото, светилището, крепостта и най-дългия въжен мост в България

Чит Кая

Ден първи от нашия престой в района на Кърджали започна с едно село, носещо звучното име Лисиците, свързано с цивилизацията единствено с един въжен мост. Не обикновен мост, а най-дългият въжен мост у нас. Той сякаш свързва света, който познаваме, с място на тотално безвремие. Крайната ни цел беше да видим скалните ниши на хълма Чит Кая, който се намира близо до селото. Ако успеете да организирате добре времето си, можете да изкачите връх Моняк и едноименната крепост и да видите по-отблизо скалните орли и черните щъркели.

 

 

Как да стигнете до село Лисиците?

Край с. Широко поле

Единственият начин на стигнете до село Лисиците по суша е да преминете по най-дългия въжен мост в България. Най-бързо и лесно ще стигнете до моста, ако тръгнете от с. Широко поле. С кола можете да стигнете до края на селото и да тръгнете по ж.п. линията. Приблизителните координати на началната точка са 41.619638, 25.471697. На това място ще видите достатъчно широко място, където можете да паркирате. От паркинга до моста към с. Лисиците се стига за около 25 мин.

Край с. Широко поле
В края на с. Широко поле. Тук можете да паркирате. Хълмът, който “стърчи” е Моняк.

В непосредствена близост до паркинга в края на с. Широко поле е ж.п. линията, която свързва Кърджали с други ж.п. гари.  След като излезете на ж.п. линията, тръгнете наляво. След около 20 мин. ще стигнете и до спирка на влака. Това е важно място по пътя към моста и селото, защото тук трябва да се отклоните от ж.п. линията и тръгнете наляво и надолу към гората.

Край с. Широко поле
Спирката на влака по пътя от Широко поле към Лисиците.
Край с. Широко поле
Няколко метра след спирката се откланяме от ж.п. линията и тръгваме надолу и наляво към гората. До моста остават около 5 мин.

След още 5 мин. през просторна гора ще стигнете и до моста.

 

 

Мостът над яз. Студен Кладенец – най-дългият въжен мост в България

Мостът над язовир Студен кладенец, който води към село Лисиците е дълъг 260 метра и това го прави най-дългия въжен мост в България. Мостът е здраво захванат със солидни снопове стоманени въжета, но минавайки по него ще усетите, че се клати. От единия до другия край на моста се преминава за около 7 мин.

Няма липсващи дъски, но и наличните отдавна не са подменяни. Не тичайте по моста, преминете с нормален ход. Ако се огледате наоколо, ще видите интересни скални образувания, малки острови, преминаващи рибарски лодки, прелитащи птици и язовирна идилия.

 

 

Село Лисиците

Името на селото няма нищо общо с лисиците като представители на животинския вид. Тук такива няма. Името му идва от това, че е сгушено като в лисича дупка. В селото липсват всякакви удобства като асвалт, тротоари, магазин. В началото на селото ще видите една чешма и това е. Местните, които ще срещнете, също не са много, но пък всеки един от тях ще ви поздрави с усмивка и с удоволствие ще ви разкаже за селото, ако попитате.

 

 

Тракийското светилище Чит Кая

Намирането на пътя към светилището беше едно от най-трудните неща по време на целия ни престой. Предварително проучвахме, на място питахме местните, питахме и други туристи, които се връщаха оттам … и накрая пак се объркахме. Сега ще се опитам да опиша все пак как стигнахме.

В началото на селото ще видите една чешма с помпа. Няма как да не я забележите. При чешмата тръгнахме към селото по пътеката, която е отляво на чешмата. Може да се мине и покрай язовира, но за там не мога да споделя лични впечатления.

В селото минахме между къщите по широка прашна улица и излязохме до един бял трафопост, до който имаше чешма и много широко поле. Преминахме през въпросното поле право към хълма. Когато започнахме да се изкачваме, се стремяхме да вървим надясно и нагоре. Няма ясни пътеки, освен тези направени от местните и техните стадни животни. Приблизително на средата на хълма би трябвало вече да започнете да го заобикаляте отдясно и да не виждате селото, ако се обърнете назад. Да, наистина е малко объркващо, затова някаква навигация би ви била от огромна полза.  Ето и един поглед към селото от връх Моняк, който може да внесе някаква яснота.

Поглед от връх Моняк към с. Лисиците и Чит Кая
Поглед от връх Моняк към с. Лисиците и Чит Кая

 

 

Крепост и връх Моняк

Крепост Моняк

Моняк или Монек е крепост, разположена на едноименния хълм. Началото на пътеката към крепостта е в края на село Широко поле. В селото има достатъчно табели и насоки, които ще ви отведат зад въпросния хълм, до широко място, обособено като паркинг. Приблизителните координати на гореспоменатия паркинг са 41.635361, 25.448846.

Към крепост Моняк
Паркинга в края на село Широко поле. Начало на пътеката към крепост Моняк

На мястото ще видите и малка червено-бяла табела. Следваме указанията и тръгваме наляво по широкия, черен път през гората. От паркинга до крепостта се стига за около 50 мин., а върхът е още 20 мин. по-нагоре.

Ако посещавате крепостта през лятото, препоръчвам да носите шапка и слънцезащитен крем и/или дрехи с дълги ръкави. По пътя няма вода, затова е носете достатъчно.

Първите 30 мин. се върви на открито, а следващите 15 мин. пътеката преминава през прохладна борова гора. В края на гората е и първата “тераса за наблюдение”, а малко след нея е и самата крепост.

Крепост Моняк
Първата “тераса за наблюдение” към язовир Студен кладенец. До крепостта остават още 5 мин. вървене.
Крепост Моняк
Крепост Моняк

За мен самите крепости рядко биха могли да бъдат обект на интерес, но те обикновено са разположени във високите части, откъдето се откриват страхотни гледки към околностите. Такава е и крепост Моняк.

След крепостта пътеката към най-високата точка става по-полегата и слънчева. До нея се стига 20-тина минути след последните видими останки от стени. Не го пропускайте, защото гледките оттам са още по-впечатляващи. Ако сте късметлии, можете да се доближите и до естествените местообитания на скалния орел, а наоколо да видите цели ята черни щъркели.

 

Гледки от връх Моняк

5/5 - (4 votes)

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Ако моите статии са ви полезни, харесайте фейсбук страницата ми или я споделете

Благодаря ви!

2 Replies to “Лисиците – селото, светилището, крепостта и най-дългия въжен мост в България

  1. Посетихме село Лисиците преди 10 дни.В края на моста местните продават домашно сирене, кашкавал яйци и други неща, които си произвеждат. Поговорихме си с тях, купихме си чудесни пресни продукти. Хората там са невероятни, няма да ги забравя никога. и казаха, че всъщност в селото има лисици 🙂

    1. Здравейте, Галина, благодаря за споделената полезна информация. Винаги има какво да се научи от местните и тяхната информация е най-достоверна. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *