Кръговият маршрут м. Тиха Рила – Смрадливото езеро – Горно и Долно Рибни езера – м. Тиха Рила е добър вариант за планинска разходка, особено ако не разполагате с много свободни дни, но все пак искате да разнообразите ежедневието си с красиви рилски гледки и раздвижване с малко пот на челото. До местността Тиха Рила може да се стигне пеша или с восокопроходима кола от местността Кирилова поляна, която е сравнително близо до София, а пътят до там минава покрай Рилския манастир и още куп интересни места.
Маршрутът, за който ще споделя, може да претърпи достатъчно промени, според желанията и възможностите на участниците. Нашият вариант е един от най-леките и може да бъде реализиран и от семейства с деца. Ето и подробностите:
Откъде тръгваме?
Самият кръгов маршрут води началото си от местността Тиха Рила. До там може да се се стигне с високопроходим автомобил. Ако разполагате с не много нисък лек автомобил, добър шофьор и не ви е жал за колата, също бихте могли да стигнете до местността. Някои участъци наистина са много каменисти и дупките може да ви се сторят непреодолими, но всъщност колкото повече приближавате местността, толкова по-поносим става пътят. Ние оставихме нашата кола близо до един мост и пейка край пътя. Приблизителните координати на мястото можете да видите тук.
Дотук пътят беше много лош, а след това може би стана една идея по-добър, но нямаше как да знаем и продължихме пеша. От въпросната пейка, където оставихме колата си, до м. Тиха Рила вървяхме около 45 мин.
Накратко за маршрута
Долуспоменатата информация важи за маршрута от мястото, на което оставихме колата си (пейката и моста) и връщане до същото. Ако разполагате с високопроходим автомобил и успеете да стигнете до м. Тиха Рила, ще спестите още около 1 час и 30 мин. вървене (45 мин. в посока).
Време с почивките: 6 ч.
Време без почивките: 4 ч. 40 мин.
Разстояние: 17.3 км.
Калории: 1072 kcal.
Средна скорост : 3.7 км/ч
Денивелация: 571 м.
Подробно за маршрута
И така, след около 45 мин. вървене по еднообразен, полегат и широк път за джипове и високи коли, стигнахме до местността Тиха Рила и едноименния кантон. Местните го наричат “Хидрото”. Няма как да го сбъркате. На мястото има една добре поддържана сграда и чешма с чиста питейна вода, а също и множество наспрели коли.
От кантона (Хидрото) имате 2 възможности за тръгване – направо по широкия път или вдясно, покрай дървена ограда, към планината и гората. Ние избрахме да тръгнем надясно, покрай дървената ограда и се върнахме по широкия път. Препоръчвам да направите същото, защото пътеката към Смрадливото езеро е стръмна и за колената и ставите е по-щадящо да я изкачвате, отколкото да слизате по нея.
Скоро след тръгването преминаваме по малък дървен мост и пътеката навлиза в прохладна иглолистна гора.
Пътеката е много стръмна в началото, но колкото повече се изкачвате, толкова по-полегата става. Следвайте табелите и жълтата маркировка. Стръмното изкачване се преодолява за около 50 мин. Ще стигнете до чешма с ледено студена вода. Възможно е дори да я подминете, защото тя прилича по скоро чучур, скрит в тревата, а наоколо ще ви разсейват гледките към водопади, хълмове и кантон Тиха Рила, който изглежда като карфица далече в ниското.
Стигнете ли чешмата, значи бреговете на Смрадливото езеро са съвсем близо.
От кантон Тиха Рила до Смрадливото езеро се качихме за 1 час.
Смрадливото езеро
Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро на Балканите. Защо езерото се нарича Смрадливо? Заради легенда, според която езерото силно се разбушувало и вълните изхвърлили рибата на брега. Тя толкова се размирисала, че смрадта се усещала в цялата местност и не се отмирисала с години.
Разбира се това е само легенда и край езерото не се усещат неприятни миризми, напротив. Ако продължите по десния бряг на езерото, ще стигнете до началото на пътеката към езерото Черни гьол, маркирана със зелено. През лятото по бреговете му може да срещнете къмпингуващи рибари.
Снимки от Смрадливото езеро
Продължаваме нашата разходка като тръгваме по язовирната стена на Смрадливото езеро и следваме жълтата маркировка.
Само 30 мин. след като сме загубили от поглед езерото, стигаме до друга интересна местност, която наричам “мочурището с дървените пътеки”. В тази местност ще видите няколко заблатени езера, свързани с малки реки, а над тях са изградени дървени пътеки и мостове, за по-лесно и сухо преодоляване. Местността е доста фотогенична.
Въпросната местност се преминава за около 15 мин., а след последното заблатено езеро в далечината се виждат двете Рибни езера и едноименната хижа между тях.
От Смрадливото езеро до х. Рибни езера стигнахме за 55 мин.
Горно Рибно езеро
Горното Рибно езеро е по-голямото по площ от двете Рибни езера. Около него се извисяват върховете Канарата, Малък и Голям Мермер и Кьоравица. В най-дълбоката си част езерото достига 9 м. дълбочина.
Долно Рибно езеро
Долното Рибно езеро ми се стори доста по-заблатено и неприветливо от Горното. Вдясно над езерото се извисява връх Йосифица. Долното Рибно езеро не е малко по площ. На връщане вървяхме по левия му бряг около 10-15 мин.
Накратко за хижа Рибни езера
Според първоначалната ми информацията от интернет пространството в х. Рибни езера се предлага настаняване, но не се предлага храна. Оказа се обаче, че това съвсем не е така. В хижата се предлага храна, супи, салати, аламинути. В едно от бунгалата имаше настанена група, които си приготвяха барбекю. Не мога да споделя много лични впечатления от хижата и хижарите, но вътре ми изглеждаше много уютно и подредено.
Връщането от х. Рибни езера до Тиха Рила
От хижа Рибни езера тръгваме в посока Долното Рибно езеро и следваме отново жълтата маркировка. Минахме по левия бряг на Долното Рибно езеро за около 10-15 мин. мин., а след още 15 мин. стигнахме до едно дървено мостче и пейка (на снимката по-горе). Мястото ми изглеждаше много идилично, заради малката и бистра река. Още 30 мин. след въпросното мостче стигнахме и до кантон Тиха Рила (Хидрото). Сумарно от х. Рибни езера до м. Тиха Рила слязохме за около 1 час.
От кантон Тиха Рила до мястото, на което бяхме паркирали вървяхме още около 45 мин.
