Хижа Скакавица е една от сравнително лесно достъпните хижи в Рила. Пътеките до нея са ясни, добре маркирани и отъпкани през всички сезони. Ако нямате опит със зимни преходи, особено с деца, може да бъде добър вариант за „тестов“ преход.
Разказвала съм ви за хижа Скакавица. Близо до нея тече едноименната река, която е много богата на водопади. Те няма да бъдат обект на тази статия, но ако искате да разбере повече за тях, можете да прочетете тук.
Ето и подробностите за зимната ни разходка до хижа Скакавица:
Откъде тръгваме?
Разходката ни започва от разклона към местността Зелени преслап. Защо оттам? Защото краткото разстояние до местността не може да бъде преминато с обикновена лека кола в зимни условия. Въпросният разклон се намира на около 1 километър преди бариерата към хижа Пионерска и лифта към хижа Рилски езера. Приблизителните координати на разклона можете да видите тук.
Близо до разклона пътят е широк и могат да се паркират 10-тина коли.
Накратко за маршрута
Време с почивките: 2 ч.
Време без почивките: 1ч. 45 мин.
Разстояние: 5.4 км.
Средна скорост: 3.1 км/ч.
Денивелация: 351 м.
Калории: 365 kcal.
Най-ниска точка: 1555 м.н.в.
Най-висока точка: 1898 м.н.в.
Върви се изцяло в иглолистна гора. По пътя няма чешми, но има един извор. Водата е питейна.
Подробно за маршрута
Тръгваме от разклона към Зелени преслап. Пътят до там е широк и по него в зимни условия могат да се движат високопроходими коли, джипове и моторни шейни. Пеша изминахме разстоянието за 15 мин.

В единия край на широката поляна в местността ще видите информационни табели. Пътеката минава точно до тях. От Зелени преслап продължаваме все по широкия път и следваме червената маркировка.

Пътят след Зелени преслап е широк и полегат, но в зимни условия по него могат да се движат само моторни шейни. По въпросния широк и полегат път се върви около 25-30 мин. След това ще стигнете до разклон надясно към хижа Скакавица.

Няма начин да го подминете. На мястото има достатъчно табели и маркировка. През целия път до хижа Скакавица следваме само червената маркировка.
След разклона пътеката става по-тясна. Върви се около 25 мин. по леко стръмна, тясна и много приятна пътека.

След това наклона става значително по-сериозен. Ще познаете началото на стръмното изкачване по дървените парапети. Пътеката върви на зиг-заг. Този много стръмен участък се преодолява за около 15 мин. Приблизително по средата на зиг-заг пътеката има и една пейка.

В края на стръмното изкачване, свършват дървените парапети и до хижата остават още 20 мин. вървене по тясна и сравнително полегата пътека.

Накратко за хижа Скакавица
Хижа Скаквица е първата високопланинска хижа в България. Нощувка в хижата струва 15 лв.(цената е актуална към януари 2020). Стаите са топли дори в зимни условия.

В хижата има столова, но през зимата менюто не е много разнообразно. Добре е да носите достатъчно суха храна.
Близо до хижата се намира най-високият водопад в Рила – Рилска Скакавица. Дори в зимни условия пътеката до него е отъпкана. Ако не ви се струва удачно да стигнете до подножието му с деца, можете да го погледнете отдалече. Вижда се съвсем ясно след първите метри по пътеката към него. По заобикалящите хълмове също тече вода отвсякъде, която през зимата замръзва и прилича на висящи игли.

На сутринта заваля сняг на парцали. Беше магично, чак не ни се тръгваше. По целия път на връщане валя. Беше страхотна разходка, страхотен ден и страхотен спомен.


На връщане се отклонихме и до водопадите по река Скакавица. През зимата те са “скрити” под лед и сняг.

Още 3 идеи за еднодневни разходки в зимна Рила
1. От лифт Рилски езера до хижа Ловна
Време за вървене на отиване: 1 час. 15 мин. + 10 мин. придвижване от пракинга на х. Пионерска до лифта
Паркинг: 5 лв.
Пътеката до хижа Ловна е широка и леко стръмна. Тя е идеално маркирана и има достатъчно табели, показващи вярната посока. През зимата пътеката е особено бяла, чиста и красива. По нея се движат моторни шейни. Ние носихме нашата детска шейна и на отиване беше малко по-трудно да дърпаме ту едното, ту другото дете. Усилията обаче напълно си заслужаваха, защото спускането на връщане беше много забавно. Връщането беше значително по-бързо. Отне ни 45 мин.

Хижа Ловна е много уютна и гостоприемна през всички сезони. В хижата се предлага разнообразно и вкусно обедно меню. Пред хижата има широка поляна, която през зимата си плаче за един снежен човек, бой със снежни топки или други игри в снега.
Снимки от хижа Ловна през зимата
2. От ЦПШ до хижа Мальовица
Време за вървене на отиване: 1 час. 25 мин.
Паркинг: 5 лв.
Дистанция: 2.9 км.
Денивелация 263 м.
Класически зимен маршрут, подходящ за малки и големи е този от ЦПШ (Централна планинска школа) до хижа Мальовица. Тръгва се от местността Мечата поляна, в която се намира и самата ЦПШ. В местността има и ски писта с 2 ски влека. Пътеката към хижата и върха започва в единия край на Мечата поляна, зад единия от ски влековете.

Подобно на маршрута до хижа Ловна, този също е широк и леко стръмен. Пълно е със семейства с деца, влачещи шейни. Качването до хижата е малко по-трудно, но спускането с шейната на връщане е страхотна забава. На отиване трябва да сте предпазливи при разминаването с деца с шейни, скиори или сноубордисти. На връщане, ако се спускате с шейна, пазете пешеходците.

Хижа Мальовица посреща туристи целогодишно и пътеката до нея е широка и добре обозначена със синя маркировка. В самата хижата има столова и се предлагат супи, скара, картофки, червено вино и чай. Тя е основната отправна точка за покоряването на връх Мальовица. В зимни условия това начинание е подходящо само за опитни планинари с подходяща екипировка и оборудване.

3. От разклона за хижа Вада до самата хижа
Време за вървене в едната посока: 1 час и 45 мин.
Разклонът за хижа Вада се намира на около 6-7 километра преди ЦПШ Мальовица, в непосредствена близост до база Гюлечица. Пътят до хижа Вада е широк и полегат. По него в зимни условия могат да се движат високопроходими коли и моторни шейни. Пътеката е просторна и еднообразна, но все пак е красива. По пътя видяхме много следи от зайци и лисици.

По пътеката към хижа Вада
В хижа Вада правя страхотна боб чорба. С това я запомних.

От хижа Вада до хижа Ловна има маркирана пътека, която е проходима и през зимата.
