Пулия (Апулия, Apulia или Puglia) е онази област в Италия, която се намира на „тока на ботуша“. Това съвсем не е от районите, където всички говорят английски, а пристанищата са пълни с круизни кораби. Не. Това е от онези места, където можете да вкусите удоволствието от храната, селската идилия и италианското безгрижие. В Пулия ще намерите бели градове, тесни улички, висящо пране по китните балкони, барокови катедрали, селски къщи, семпла и вкусна храна, пекарни и маслинови гори.

 

 

Какъв е планът?

Ще ви споделя какъв беше нашият план за 4 дни в този много чаровен район на Италия. Няма да слизаме съвсем на юг, към „тока на ботуша“, където са плажовете и където са историческите градове – Лече и Отранто. Ще направим обиколка само по „петата“. А именно:

Ден 1. Кацаме в Бари, отпътуваме към Матера и се отбиваме в Алтамура
Ден 2. Кратка разходка в Матера, отпътуваме към Остуни, отбиваме се в Алберобело, Локоротондо и Мартина Франка
Ден 3. Кратка разходка в Остуни, отпътуваме към Бари, отбиваме се в Монополи и Полиняно а Маре
Ден 4. Разходка из Бари и отлитане обратно съм София

 

 

Как да стигнем до Бари?

Най-лесният, бърз и евтин начин да стигнете до Бари е с директен полет от София на авиокомпания WizzAir. Купих билетите през януари, а полетът ни беше през март. Платих и за групово членство в Wizz Discount Club, което намали цената на билетите ни, освен това използвах отстъпката за още 2 полета през годината. Двупосочните самолетни билети за нас 4-мата (2-ма възрастни и 2 деца) струваха около 312 лв. Пътувахме само с ръчен багаж и без приоритетно качване на борда. На снимката по-долу можете да видите и ориентировъчните такси и графика на полета ни.

 

 

Транспорт в Пулия

За транспорт в тази част на Италия не мога да споделя много положителна информация. От приятели и познати бях чувала, че общественият транспорт в Пулия е „майка плаче“ – неточни графици, неясни спирки …

Ние също допуснахме грешка. Наехме кола от Avis. Бяхме предвидили за 4 дни да платим около 180 евро, вместо това платихме 433 евро. Имаше много скрити такси (Fuel Up Front Option, Location surcharge, Road Tax) и завишени цени за детски столчета, за също и за застраховки, за които не бяхме уведомени.

Все пак ако организираме пътуването си повторно, бих избрала отново да наемем кола, но от друга фирма. Коя фирма да изберете? Съветвам ви да не е Avis, нито друго голяма, международна фирма за наем на коли – Sixt, Hertz и т.н. Бих избрала местна, италианска фирма, но това е лично мое мнение.

Защо наехме кола? Защото този вариант дава повече гъвкавост при пътуването и възможност да посетим повече места за по-кратко време. Можем да тръгваме, пристигаме и спираме където и когато поискаме. А и с децата не ми се искаше да гоня графици на влакове и автобуси, за които бях чувала, че са нередовни и неясни.

Ако решите да наемете кола, трябва да знаете също, че по пътищата на Пулия няма тол такси.

И така, да преминем към интересната част:

 

 

Ден 1: Алтамура и Матера

След като си наехме кола от летището, бяхме готови за нашето италианско пътешествие. Отправихме се към Матера, като преди това се отбихме за кратко в Алтамура.

 

Алтамура

Алтамура се намира на около 1 час път с кола от Бари, в посока към Матера. Това градче е известно най-вече с 2 неща:

1. Хлябът на Алтамура (Пане ди Алтамура или Pane di Altamura)

Хлябът на Алтамура е един от най-добрите в Италия и по закон се произвежда по точно определена технология и със специфично за региона твърдо-пшенично брашно. Тестото, произведено от него е леко кисело и жълтеникаво. Хлябът абсолютно винаги се пече на жив огън и по специална рецепта. Дори формата на хляба е типична само за този хляб. Коричката му е твърда и хрупкава, а вътрешността му е мека и леко златиста заради брашното.

Ако отделите време да поскитате из улиците на Алтамура, неминуемо ще се натъкнете на някоя малка и автентична пекарна, където можете да опитате прочутия хляб, а също и други вкусни печива.

2. Катедралата на Алтамура (Duomo di Alamura)

Катедралата в Алтамура е на близо 800 години. Строежът й е започнал по времето на Фридрих II и през вековете е достроявана, разширявана и възстановявана многократно. Интересното и различното на тази катедрала е, че тя е една от 4-те Палатински катедрали в Пулия. Това означава, че не принадлежи на архиепископията на Бари.

 

Матера – срамът на Италия, превърнал се в обект на ЮНЕСКО

Матера е административния център на област Базиликата, т.е. не е в област Пулия. Намира се много близо до “границата” с Пулия. За нас беше може би най-интересната спирка в това пътуване, затова силно ви препоръчвам да не я пропускате.

Най-интересната и стара част на града се нарича Саси (Sassi di Matera). Саси е един пещерен град и поредица от тунели и дупки в меките варовикови скали. Счита се, че тези пещери са били населявани преди повече от 7000 години, което прави Матера едно от най-старите постоянно обитавани места в света.

През 50-те години на 20-ти век Матера бил наричан “срамът на Италия”. Било недопустимо в държава-съосновател на Европейския съюз да живеят хора в крайна бедност, нечовешки условия, мръсотия, глад и болести.

От 1993-та година насам Саси ди Матера е включен в списъкът за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Оттогава насам популярността му като туристическа дестинация нараства с всяка изминала година и Матера процъфтява.

През 2019-та градът беше обявен за европейска столица на културата, заедно с българския Пловдив.

Вижте още за впечатленията ни от Матера тук:

• Матера – срамът на Италия, превърнал се в обект на ЮНЕСКО

 

 

Ден 2: Алберобело, Локоротондо, Мартина Франка, Остуни

На следващия ден направихме кратка разходка из Матера, след което продължихме към Алберобело, Локоротондо и Мартина Франка. Трите градчета се намират много близо едно до друго. Пътищата в тази част на Пулия са тесни и навсякъде се белеят типичните за тук трули.

 

Алберобело

Алберобело е символът на Пулия, известен със своите трули (trulli). Те са малки, бели къщи с каменни покриви, наподобяващи конуси. Алберобело е градчето с най-много трули събрани на едно място и формират цял един квартал. Трулите имат необичайна архитектура с голяма историческа стойност, затова са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Името на градчето буквално преведено означава “красиво дърво”. Историческата част на Алберобело е пешеходна. За да разгледате кварталът с трулите ви е нужен не повече от час.

Още за Алберобело и неговите трули вижте тук:

• Алберобело – „красивото дърво“ на Италия

 

Локоротондо – “кръглото място”

На 10 мин. път с кола от Алберобело се намира Локоротондо – “кръглото място” на Пулия. Старата част на Локоротондо е разположена на хълм и има овална форма. Когато се разхождате по тесните улички, заобиколени от високи, бели стени, наистина имате чувството, че се въртите в кръг. За да се разходите из Локоротондо не ви е нужно много време, въпреки че може да ви се прииска да се изгубите там.

Още за обиколката ни из Локоротондо вижте тук:

• Локоротондо – „кръглото място“ на Италия

 

Мартина Франка

Продължаваме нашата обиколка към столицата на долината Итриа – Мартина Франка или просто Мартина. Името Мартина Франка е комбинация от името на светеца покровител Martino и статутът на свободен от данъци град – Franca.

Градът се намира на около 10 мин. път с кола от Локоротондо. Мартина Франка е най-големия град в долината Итрия и негов търговски център от векове насам. Той е една от перлите на Пулия, с лабиринт от тесни улички, барокови фасади и китни балкони. Обичам такива градове и винаги се опитвам да се изгубя в тях. Е, този път успях. Още за нашето лутане из тесните улици на Мартина Франка вижте тук:

• Мартина Франка – столицата на долината Итрия, в Италия

 

Остуни – белият град

Остуни е поредният пулиански град с разкошен стар квартал, в който да поскитате с удоволствие. Известен е като „белия град“, тъй като сградите са предимно бели. Погледнат отстрани, Остуни прилича на многоетажна, бяла сватбена торта. Къщите му като че ли са една върху друга. Улиците му са тесни, бели и се вият на зиг-заг ту нагоре, ту надолу. Ще минавате под арки, покрай внушителни катедрали и барокови къщи. Страхотно е.

Още снимки от Остуни

Къде да хапнете в Остуни?

В Остуни е пълно с традиционни италиански ресторанти. Нашата домакиня ни препоръча едно симпатично местенце, което ни стана любимо. Дори бих казала, че беше най-уютното местенце, което посетихме по време на престоя си в Пулия. Мястото се нарича Trattoria Fave e Fogghje. Намира се сравнително близо до небезизвестния площад Свобода. Ресторантчето е малко, чаровно, уютно, много семпло, а храната е просто “mamma mia!”.

 

 

Ден 3: Монополи и Полиняно а Маре

В предпоследния си ден се отправихме към крайбрежните градчета на Пулия – Монополи и Полиняно а Маре. Първата ни спирка е само на 40 километра от Остуни.

 

Монополи

Монополи е старото рибарско селище на Пулия. Типично за старите градове на Пулия, сградите в Монополи също са бледо бежови и бели, а като че ли на всеки ъгъл има каменна църква. Някои от църквите са малки, много стари и прорасли с трева, а други са масивни и украсени с пищни релефи и скулптури.

Няма как да подминете пристанището на Монополи и замъка на Чарлз V. Замъкът е построен преди 5 века като част от укрепленията около Монополи. Първоначално в него живеели най-високопоставените военни персонажи, но през последния век бил използван като затвор. В самия замък не се влиза, но той е основна част от пейзажа на Монополи.

 

Полиняно а Маре

Полиняно а Маре е един град, построен върху скала. Тук ежегодно се организират и състезания по скачане от скала. Другото, което е направило града особено популярен, са сините води на морето, което е вдъхновило Доменико Модуньо да напише и изпее популярния хит Volare.

„Volare, oh, oh… Cantare, oh, oh, oh, oh… Nel blu dipinto di blu… felice di stare lassù … “.

За мен чара на Полиняно а Маре е силно преувеличен. Градът е интересен, но честно казано от всички места, които видяхме в Пулия, това беше най-безинтересното. Така популярният плаж и символ на града съвсем не е като онези кристално чисти заливи, в които ти се иска да се изкъпеш. Интересно е човек да се поразходи из Полиняно а Маре, но не очаквайте прекалено много.

 

 

Ден 4: Бари

Бари е един от основните икономически центрове на южна Италия. Градът съчетава в себе си старото и новото. За нас по-интересен, разбира се, беше стария град с неговия лабиринт от тесни улици.

Ето и основните атракции в стария Бари:

Близо една до друга се намират двете най-важни църкви на Бари – катедралата Сан Сабино и базиликата Свети Никола.

Замъкът Норман Свево е един от най-добре запазените паметници на града и в наши дни е превърнат в музей.

 

 

Паста Oрекиете (Orecchiette)

Паста Orecchiette е гастрономическия символ на Пулия. Орекиете са малки, кръгли и леко вдлъбнати в средата, точно като „малки уши“, каквото буквално преведено означава името им. Тази специфична форма на пастата позволява да поемат повече от соса, с който се приготвят и така ястието става по-вкусно.

Из улиците на Бари е много вероятно да видите местните баби да приготвят пресни орекиете и да ги разпръсват на големи мрежести сушилници. Ние си купихме и си приготвихме вкъщи, получиха се страхотни.