Преминавайки през района на трулите в Пулия, стигаме до Мартина Франка или просто Мартина. Това е най-големият град в долината Итрия и негов търговски център от векове насам. Мартина Франка е една от перлите на Пулия, с лабиринт от тесни улички, барокови фасади и китни балкони. Градът се намира се много близо до Алберобело и Локоротондо, но е много различен като визия и от двата.

Какво да видите?

Мартина Франка е доста голям град и е много привлекателна туристическа атракция, защото предлага всичко – история, архитектура, музика, духовност и атмосфера.

Ето на какво се спряха нашите погледи:

Порта ди Санто Стефано (Porta di Santo Stefano)

Главният вход към стария градски център (centro storico) е величествената каменна врата Порта ди Санто Стефано. Тя е една от четирите порти към стария град на Мартина Франка. Преди портата ще видите голям площад с много дървета и пейки, на които често се събират на седянка местни възрастни мъже.

След като преминете портата, ще видите малък площад, Пиаца Рома (Piazza Roma).  Там се намира и величественият дворец Палацо Дукале (Palazzo Ducale). Това някога е бил дворецът на семейство Карачоло, херцози, които ръководили най-славните години на града. Днес в двореца се помещава кметството на Мартина Франка.

Малко История за семейство Карачоло

Семейство Карачоло били херцози на Кралство Неапол. Мартина Франка става част от феодалното им владение.

По време на управлението на Карачоло се развивали земеделието и животновъдството. Тогава градът преминал през великолепно архитектурно развитие и бил обявен за столица на бароковата архитектура.

До тогава обаче Мартина Франка се радвала на много данъчни облекчения, които били отменени от херцозите Карачоло. Това, разбира се, породило неодобрение сред жителите. Те се надигнали на бунт и херцозите били свалени от власт.

Скоро след като подминете площад Рома, ще се озовете на площад Плебисцито (piazza Plebiscito) – истинското сърце на града и неговия шедьовър, възхитителната базилика Сан Мартино.

Базиликата Сан Мартино

В центъра на стария град или т.нар. исторически център (centro storico), се намира главната църква на Мартина Франка – базиликата Сан Мартино (basilica di San Martino). Тя е на около 250 години, но е получила статут на „базилика“ едва преди 20-тина години. Такъв статут имат най-големите и значими римо-католически храмове. Фасадата е много богато украсена с различни орнаменти.

Над входа на базиликата ще видите и покровителят Сан Мартино, възседнал кон и споделя наметалото си с просяк. Това е характерният образ, с който се пресъздава този светец. Ще го виждате и на други места по фасадите из Мартина Франка.

По улиците на стария град

Мартина Франка е красив град, който е запазил древната си визия. Разходката в старата част на града ще разкрие на всеки ъгъл още много по-малки шедьоври. Центърът на Мартина Франка е очарователен и си струва да се скита около час-два, с фотоапарат в ръка.

Разхождайки се по улиците, минавате през дворци от 18-ти век, някои от които са се занемарили с годините. Разбира се има и по-скромни жилища, които също са много чаровни.

Всички сгради са много високи и залепени една за друга. Ще видите много елегантни фасади, балкони и арки, богато украсени с орнаменти, фантастични барокови прозорци.

Ясно е че това старо място все още се обитава, защото навсякъде виси пране. То е много характерно за Пулия. Има го навсякъде, където сме минавали по села и градове.

Да се загубиш в Мартина Франка

Веднъж попаднали в зад портите на Мартина Франка, улиците се стесняват и се оплитат в лабиринт от тайни и задънени улички, които в комбинация с белите къщи правят „бягството“ почти невъзможно.

Лабиринтът е бил изграден умишлено като допълнителна защита за жителите, които са знаели пътя си. Ако врагът влезе в града, местните жители можели или да се скрият, или да избягат, докато преследвачите им малко или много се губели.

Бих се определила като човек, който винаги се опитва да се загуби на такива места. Е, този път успях. Много е объркващо. Наистина имате усещането, че вървите в една посока, а всъщност се оказва, че сте тръгнали обратно. Доста се полутахме докато намерим колата си.

Името на града

Първите заселници на Мартина са бежанци, бягащи от арабското нахлуване в Таранто. Те наричат ​​града на Свети Мартин, който е известен с това, че използва меча си, за да отреже наметалото си на две и да го сподели с оскъдно облечен просяк.

Втората част на наименованието идва от данъчните привилегии, дадени някога през средновековието на Мартина Франка и на други градове. Franca означава свободно.

И така името Мартина Франка е комбинация от името на светеца покровител Martino и статутът на свободен от данъци град – Franca.

Вещиците

Подобно на Локоротондо, ако посетите Мартина Франка през март или април, на много места по улиците ще виждате висящи кукли, облечени като стари вещици. Те се окачат високо над улиците 40 дни преди Великден и символизират греховете на човечеството. На връх Великден символично се изгарят и този ритуал символизира пречистването от грехове, а също и настъпването на пролетта.