Лече е един от  най-големите и красиви градове на област Пулия, известен с великолепните си барокови фасади и очарователни тесни улички. Скътан в „тока на италианския ботуш“, историческият център на града е малък, но пълен със скрити, типично италиански местенца.

За да разберете защо го наричат също и “Флоренцията на Юга”, просто тръгнете по произволна улица и се полюбувайте на фасадите на сградите, всички издълбани в мек камък с топъл пясъчен цвят.

Да не забравяме и храната … и кафето … и виното … О, тук те са религия! Откъде да започна? От сутрешните пастичоти с капучино или пицата и пастата или вечерите с вино и антипасти? Има ли изобщо по-добро място в света от Италия, където човек може просто да се наслаждава на живота без да прави нищо друго?

В Лече повечето магазини и ресторанти се затварят в ранния следобед и се отварят отново за добрата стара вечерна разходка. Имайте предвид, че достъпът из стария град на Лече е разрешен за автомобили и честото съобразяване със задаващите се коли е малко досадно.

Все пак Лече е очарователен град, в който човек може да “избяга” за един лежерен градски уикенд, да започне деня с хубаво кафе, да опита изобилието от местни вина и продукти и да се нагледа на барок и римски руини.

 

 

Как да стигнете до Лече?

Транспортът от/до Лече беше най-досадната част от нашето пътуване, защото беше свързан със среднощно събуждане, прекачване и смяна на няколко вида транспорт, съобразяване с графици и следене на часовници и информационни табла … и всичко това с деца.

Разбира се, има десетки начини да стигнете до Лече, но за нас най-бързият и евтин беше следният:

1. Полет на RyanAir от София до Бари
2. Метро от летището на Бари до централната ж.п. гара на Бари
3. Влак от централната ж.п. гара на Бари до ж.п. гарата на Лече

За пътуването ни в края на ноември 2021 г. купих самолетните билети около 6 седмици по-рано. Цената беше €8 на човек в посока. Седмица по-късно цената падна на €5, а аз щях да се пукна от яд. Затова моят съвет е да следите цените на самолетните билети (от RyanAir или WizzAir) и да ги купите 4-5 седмици преди датите, които сте избрали.

Метростанцията на летището в Бари се намира в непосредствена близост до изхода за пристигащи пасажери. Летището и метрото нямат подземна/топла връзка. Трябва да излезете от сградата на летището и да тръгнете наляво покрай нея. След като заобиколите (1-2 мин.) ще видите входа на метрото (Ferrotramviaria). Билети можете да си купите от жълтите автомати. Цената на билета в едната посока е €5.10 (актуално към ноември 2021 г.), а пътуването до централната ж.п. гара на Бари (Bari Centrale) трае около 20 мин. Още за разписанието (Aeroporto K.W. – Bari Centrale FNB) и актуалните цени на билетите на метрото в Бари можете да намерите тук.

Пътуването с влак от централната ж.п. гара на Бари (Bari Centrale) до Лече (Lecce) трае (в повечето случаи) около 1 ч. 41 мин., а цената на еднопосочния билет е €11.30 (актуално към ноември 2021 г.). Билети можете да си купите от гишетата в ж.п. гарата, както и от големите червени автомати. Има и по-бързи влакове (~1 ч. 20 мин.), за които цените на билетите са по-високи (почти двойно).

Ако пристигате на ж.п. гарата в Бари в сутрешните часове, препоръчвам ви да изпиете едно капучино с хубав сандвич и/или кроасан в C HOUSE bakery cafè. Намира се точно до главния вход (с часовника) на ж.п. гарата в Бари.

И така … след като най-досадната част от пътуването е зад гърба ви, можете да “хвърлите” багажа в хотела/къщата за гости, които сте си избрали и да се отдадете на културен, винен и/или кулинарен туризъм. Какво по-добро място за това от кремаво-жълтите, тесни, барокови улици на Лече.

Ето и как го видяхме ние:

 

 

Амфитеатърът

Римският амфитеатър се намира на главния площад в стария град на Лече – Piazza San Oronzo. Той е бил напълно скрит (затрупан) и съществуването му било неизвестно до 1901 г. Амфитеатърът прекарва векове заровен под земята, докато строителни работници случайно не го открили, с намерението си на това място да построят банка.

Амфитеатърът все още е частично затрупан, но ясно можете да различите арената, входа към нея и трибуните. Мястото за зрелища някога е било на две нива и е можело да побере 15 000 зрители, прииждащи да гледат гладиатори, биещи се с бикове, лъвове, мечки или с други хора.

В наши дни вътрешността на амфитеатъра не е отворена за посещения и може да се види само от пътя.

Между амфитеатъра и площада ще видите една висока колона. Обикновено на нея е поставена метална статуя на Sant’Oronzo (Св. Оронцо), покровителя на Лече. По време на нашето посещение тази статуя беше свалена.

Ако имате нужда от освежаване, Caffe Alvino, непосредствено до амфитеатъра е добро място за кафе, пастичоти или аперитив.

 

 

Църквите на Лече

Ако има нещо, с което Италия е пълна, то това са бароковите църкви. Върху фасадата на всяка една от тях сякаш е описан сюжет от филм или история. На всяка арка и всеки позлатен олтар можете да видите не само италианската преданост към католицизма, но и майсторството на местните занаятчии. Представям си колко труд и отдаденост е коствало да се оформи всеки детайл, всяко същество, херувим, гаргойл и гремлин.

Входът в някои от църквите и катедралата не е свободен. Билети се продават в музея до катедралата. Ние си купихме семеен билет за €19, който включваше вход в музея, катедралата и 3 църкви. Единичен такъв билет струва €9. Още подробности за актуални цени и работно време можете да намерите тук.

Ето и кои са едни от интересните църкви в Лече, които успяхме да видим:

 

Катедралата (Duomo)

Катедралата Санта Мария дел Асунта (Santa Maria dell’Assunta) е един от символите на Лече и е разположена на Пиаца дел Дуомо (Piazza del Duomo) – един от малкото примери за затворен площад в Италия.

Интересен факт е, че катедралата е изградена върху съществуваща средновековна църква. Ще забележите, че разкошната фасада, на която е входът на катедралата, всъщност е на странична стена на църквата. Истинският главен вход е скрит, защото според бароковата концепция за изкуство не може вярващите да влизат в храма през “гола” стена. Така е създадена тази красива фасада, богата на статуи и капители.

Прилежащата камбанария е висока 70 метра и е изградена на 5 етажа. Тя е един от най-разпознаваемите символи на града, защото се издига високо над повечето сгради.

На Piazza del Duomo можете да видите и други богато украсени сгради, включително резиденцията на епископа и семинарията. За съжаление по време на нашето пътуване част от фасадите им бяха покрити за ремонтни дейности.

 

Базиликата Санта Кроче (Basilica of Santa Croce)

Базиликата Санта Кроче определено е върхът на барока в Лече. Тя е най-очарователното, сложно и изящно творение, което видях в този град. Фасадата й е опияняваща гледка за окото. Статуи, митологични животни, овце, птица додо, зверове, фигури и растителни декорации сякаш оживяват по цялата й повърхност. Когато застанете пред базиликата, се пригответе за много снимки и уаукане.

Църквата Санта Киара (Santa Chiara)

Църквата Санта Киара е построена върху съществуваща църква и е друг възхитителен пример за барок в Лече. Ще забележите, че фасадата й не е плоска, като почти всички църкви в града, а е леко изпъкнала. Подобна “иновация” е приложена и при църквата Сан Матео.

Елегантната фасада е разделена на две части и е богато декорирана около главната врата, прозорците и нишите. Църквата така и не е завършена напълно, защото липсва най-горната част от фасадата й (върха), където обикновено се поставя кръста.

 

Църквата Сан Матео (San Matteo)

Църквата Сан Матео е по-различна от останалите в Лече. Долната част на фасадата й е изпъкнала, а горната е вдлъбната. Архитектите по онова време са разчитали да постигнат красота и уникалност чрез многобройни детайли, докато при църквата Сан Матео са “експериментирали” с по-разчупена форма на фасадата. Тези нови архитектурни похвати целели да представят сградите като великолепни живи същества.

За съжаление по време на нашето посещение църквата беше затворена.

 

 

Портите

Някога старият град на Лече имал впечатляваща отбранителна мрежа и обграждаща градската стена. Към града се влизало през 4 порти. Днес могат да се видят 3 от тях. Разбира се и трите са в бароков стил и са украсени с каменни статуи, колони, капители и декоративни елементи.

 

Porta Rudiae

Porta Rudiae е най-старата от портите на Лече. Наричат тази порта също Porta di Sant’Oronzo, защото на върха й е поставена статуята на покровителя на Лече – Сан Оронцо.

Портата се състои от арка с по 2 колони от всяка страна, върху които са поставени статуи на митични същества и светците Санта Ирене и Сан Доменико.

 

Porta Napoli

Главната градска порта е Porta Napoli, построена през 1548 г. в чест на крал Карл V.

Около входната арка са изградени четири богато украсени колони, а над тях – триъгълен елемент, който включва отличителните знаци на Карл V и Лече.

 

Porta San Biagio

От другата страна на “стария център” е Porta San Biagio, която също е много впечатляваща. Тя е с южно изложение, затова почти през целия ден е огряна от слънцето. Портата е по-слабо посещавана от другите 2, но пък е най-краткия път от новата и модерна част на Лече към сърцето на стария град – площад Sant’Oronzo.

 

 

Римският театър

Лече, освен красивия римски амфитеатър, си има и римски театър. Той е “тайното място” на Лече. Намира се на няколко крачки от супер оживения район около амфитеатъра и площад Sant’Oronzo и въпреки големите си размери обикновено остава “невидим”. Защо? Защото е скрит сред сградите на бароковия град и за да го видите, трябва да знаете къде да отидете.

 

 

Замъкът

Замъкът на Карл V е бил основното отбранително укрепление в града и устоял стотици години до наши дни. Днес той е във фантастично състояние и голяма част от стените и кулите му са непокътнати. Около него е изграден малък и добре поддържан парк.

Ако сте любопитни да го разгледате и отвътре, това би ви струвало €3.

 

 

По улиците на Лече

Планирах да напиша статия за най-интересните неща за разглеждане в Лече. Разбира се, има няколко “символа” и няколко хубави църкви за посещение, но ако не влезете в тях, няма да пропуснете нещо свръх уникално.

За мен Лече ще остане не толкова като място за „правене“, а по-скоро като място за “преживяване” – за скитане по тесните златисти улички, за намиране на скрити площади, за мързеливи обяди, за винени барове с чаша Primitivo и гледка към изящно издълбана барокова църква. Иначе казано Лече е град за “правене на нищо по италиански”.

 

 

Пици, пасти, антипасти … и вино

Най-лошото на пътуването в Италия е, че не можете да опитате всичко. Ще ви трябват няколко живота, за да вкусите най-добрите италиански ястия и то преди и да помислите за десерт.

Пулианските специалитети са безкрайно много. Няма как да сбъркате, ако започнете с антипасти della casa (на заведението). “Малките уши” orecchiette също са класика в Пулия.

За виното: Най-известният апулийски сорт червено грозде е Примитиво (Primitivo). Класическото вино Primitivo е с високо съдържание на алкохол, интензивен аромат и наситен тъмно червен цвят (как само го казах, като “истински разбирач”). Това е фантастично вино, което толкова ми хареса, че започнах да си го купувам и в България и да го препоръчвам на приятели и познати.

Тук обикновено споделям за най-добрите ресторанти и заведения за бързо хранене, като се позовавам на препоръките на нашия домакин. Този път обаче въпросните препоръчани места се оказаха или затворени, или вече не правят пица, или заради пандемията не могат да ни настанят вътре, или пък друго нещо …

Честно казано случайно подбраните ресторантчета не бяха никак лоши. Особено приятна обстановка и невероятно вкусна беше храната в ресторант Maccheroni, близо до порта Наполи.

Ако търсите къде да хапнете набързо, опитайте пица на парче в Il Pizzicotto или Pizza&Co.

Не правете грешката да се храните в Макдоналдс, когато сте в Италия. Опитването на местната храна е много важно за пълноценното културно изживяване. Къде другаде можете да се насладите на истинските италиански сирена и деликатеси, да опитате прясна паста “от извора” и да пиете много вино Primitivo.

 

 

Кафе и пастичоти

Сутрешният “ритуал” в Лече включва една от най-популярните храни тук – пастичото (pasticciotto) и кафе с кубче лед и бадемов сироп – лечесе (leccese).

Pasticciotto е сладкиш, оформен като малка лодка, пълен с пухкав крем. Има няколко варианта на пълнеж и обикновено всички са сладки. В Caffe Alvino до амфитеатъра правят много добри pasticciotti.

Разбира се, капучино с кроасан е приятен вариант, но е хубаво човек да започне деня си в типичен за Лече стил.

 

 

Къде да отседнете?

Най-добрият район за отсядане в Лече е самият исторически център. Така ще се намирате на пешеходно разстояние от хубавите местенца за дегустации, гореспоменатите забележителности, а също и до ж.п. гарата. В Booking.com лесно ще намерите хотел или апартамент, който отговаря на вашите предпочитания. За нашия престой резервирахме DIMORA BAROCCA Apartment Irene – приятно и уютно местенце, страхотна локация и много любезен домакин.

 

 

Какво още да видите в област Пулия?

• Пулия и Матера – дълъг семеен уикенд по италиански
• Мартина Франка – столицата на долината Итрия
• Локоротондо – “кръглото място” на Италия
• Алберобело – “красивото дърво” на Италия
• Матера – срамът на Италия, превърнал се в обект на ЮНЕСКО (Матера не е в област Пулия, но е доста по-лесно достъпна от Бари, в сравнение с Лече)