Мусаленският венец е необикновен маршрут. За разлика от класическия маршрут към връх Мусала, този траверс е много по-обзорен, по-екстремен (най-вече заради преодоляването на Малка Мусала) и доста по-безлюден.
Среща се с това си име, защото е кръгов (започва и завършва на х. Ястребец), минава през първенеца Мусала, а също и през още няколко от най-високите точки на Рила:
- Мусала (2925 м.)
- Малка Мусала (2902 м.)
- Иречек (2852 м.)
- Безименния връх (между Мусала и Алеко) (2792 м.)
- Дено (2790 м.)
- Студения чал (2784 м.)
Ние не изкачихме върховете Дено и Студения чал, но се минава сравнително близо до двата. Ако имате желание и сили, времето би било достатъчно да се изкачат.
Мусаленският венец лесно може да се организира като еднодневен преход. Ето и подробностите за нашето преминаване по траверса:
Откъде тръгваме?
Започваме нашия еднодневен преход от к.к. Боровец, където с кабина “Ястребец” се изкачваме до едноименната хижа. Лифтът работи целогодишно, а цената на двупосочния билет е 25 лв. (актуална към август 2022 г.). Двупосочният билет важи 14 дни и може да се използва и за слизане с четириседалкова въжена линия “Ситняково Експрес”. Към долната станция на лифта е изграден удобен паркинг, който струва 12 лв. (актуална към август 2022 г.) за цял ден престой.
Още за работното време на лифтовете в к.к. Боровец и актуална информация за цени можете да намерите в сайта на комплекса.
В събота и неделя, през лятото, първото качване с лифта е в 7:30 ч. Силно препоръчвам да тръгнете възможно най-рано, защото маршрутът не е лек, нито кратък.
Накратко за маршрута
Време с почивките: 7 ч. 30 мин.
Време без почивките: 6 ч.
Разстояние: 13.4 км.
Средна скорост : 3 км/ч
Денивелация: +784м. / -795 м.
По пътя няма чешми, нито реки или извори. Сенките са рядкост. Изкачването и слизането до/от вр. Малка Мусала не е подходящо за деца или за хора със страх от височини.
По маршрута няма цветна маркировка, освен в частта х. Мусала – х. Ястребец, където Мусаленския венец съвпада с класическия маршрут. За маркировка служат пирамидките от камъни.
Ето и малко по-подробна разбивка на времето по траверса:
- к.к. Боровец – х Ястребец (с лифт) – 30 мин.
- х. Ястребец – вр. Алеко – 1 ч. 35 мин. (подсичаме вр. Алеко, много близо до върха)
- вр Алеко – Безименния връх – 30 мин.
- Безименния връх – вр. Мусала – 35 мин.
- вр Мусала – Трионите – вр. Малка Мусала – 50 мин. (разстоянието е само около 650 м., много труден терен, в никакъв случай не го препоръчвам за деца или за хора със страх от височини)
- вр. Малка Мусала – вр. Иречек – 40 мин.
- вр. Иречек – Сфинкса – 30 мин. (при желание и възможност от Сфинкса може да изкачите вр. Дено и/или вр. Студения чал)
- Сфинкса – х. Мусала – 30 мин. (тук забързахме темпото, защото заваля дъжд, при по-спокойно темпо + 10 мин.)
- х. Мусала – х. Ястребец – 55 мин.
- х. Ястребец – к.к. Боровец (с лифт) – 30 мин.
Подробно за маршрута
Първият 1 ч. от маршрута е съвсем ясен, защото се минава през ски зона Маркуджиците. Тя е широка и опасана с цветни ограждения. След последния ски лифт пътеката преминава в широк черен път като се редуват няколко изкачвания и слизания.
Колкото повече вървите към връх Алеко, толкова по-тесен става пътя, докато премине в участък, покрит с клекове. Преминаването през клековете е кратко и не е сложно, няма да изгубите пътеката.
След въпросните клекове връх Алеко вече се вижда в далечината. Не се изкачва самия връх, а се минава много близо до него.
Ако все пак имате желание да изкачите и връх Алеко, може да го направите откъм седловината между него и Безименния.
Докато преминавате през седловината между двата върха, погледнете наляво към Алековите езера и тълпите туристи, желаещи да стъпят на най-високата точка на Балканите.
Изкачването на Безименния връх е много каменисто и неудобно за вървене. Добре че е кратко, само 30 мин. от седловината, с нормално темпо.
Безименният връх, с неговите 2792 м., се нарежда на почетната 4-та позиция сред рилските върхове. Погледнат от него, връх Мусала изглежда на една ръка разстояние, а всъщност дотам остават още 35 ми. изкачване. Последните 5-10 минути пътеката съвпада с основния маршрут към върха.
Връх Мусала (2925 м.)
Връх Мусала със своите 2925 м.н.в. е най-високият връх на Балканския полуостров. Следван е от вр. Митикас в планината Олимп (2917 м.) и връх Вихрен в Пирин (2914 м.). Въпреки височината си, върхът съвсем не е най-трудния за изкачване, нито през основия маршрут, нито през билото. През топлите месеци и почивните дни, върхът се посещава от хиляди туристи на всякакви възрасти и от всички краища на света. Пред бетонно-металната конструкция, отбелязваща самия връх, често се събира опашка от чакаши да се снимат.
На върха е изградена метеорологична станция, но няма чайна. Името Мусала произлиза от арабското “мус Аллах”, което означава “място близо до Бога”. При ясно време от върха се откриват невероятни гледки към Маричините езера и море от рилски върхове.
И така, дотук беше лесната част. Следва (за мен поне) най-трудната, а именно преминаването през Трионите. Име, което някак си много подхожда на този участък.
Изкачването на вр. Малка Мусала е подходящо само за добре подготвени туристи – и като облекло и обувки, и като физическа и дори психическа издръжливост. Ако имате силен страх от височини, по-добре слезете по класическия маршрут. Пътеката е много тясна и само кратък участък е обезопасен със стоманени въжета. На няколко места се слиза и качва единствено с лице към скалите. Щеките ще ви пречат. Както обича да казва моят брат, “Щом се налага да прибираме щеките, значи не е добре работата”.
Разстоянието, което се преминава е много кратко, само 650 метра. Техническата трудност е нещото, което ще ви забави доста. Разминаването с други туристи също трябва да става с много търпение, внимание и стабилност.
Връх Малка Мусала има много стръмни склонове. И слизането, и качването до върха е много каменисто. С всяка крачка се преодолява доста голяма денивелация.
Връх Малка Мусала, със своите 2902 м., заема второ място в Рила и 4-то място в България.
Гледки от връх Малка Мусала
Слизането от вр. Малка Мусала също не е леко. Все пак, ако сте преминали през Трионите, значи друго не би могло да ви откаже. До връх Иречек стигнахме за около 40 мин.
При слизането отново има участъци, които ще преминем на 4 крака. Друго важно нещо, за което трябва много да внимавате, е да не бутнете камък. Това може сериозно да нарани някой от преминаващите под вас. Бъдете много отговорни към вашето здраве и това на другите.
След тая “Малката” Мусала, изкачването на Иречек ми се стори като песен, а слизането – разходка в парка.
Връх Иречек е висок 2852 м. Той е 3-ти по височина в Рила и 6-ти в България.
Заставайки на върха, добиваме почти пълна яснота за пътя, по който трябва да слезем. На снимката по-долу се вижда, че пътеката минава сравнително близо до върховете Дено и Студения чал. Те се нареждате на следващите 5-та и 6-та позиция в класацията на най-високи върхове в Рила. Ако амбициите ви са по-силни от умората и натрупания адреналин, може да изкачите и тях. Все пак имайте предвид, че до х. Ястребец (лифта) има още 2 часа вървене, а последното слизане на лифта е в 18:00.
Слизането от Иречек до скалното образувание Сфинкса наистина е като разходка в парка, само че с доста повече гледки и наслади за окото.
Гледки на слизане от вр. Иречек
След само 25 мин. слизане от Иречек стигаме до Сфинкса. Оттам до хижа Мусала следва много стръмен участък. Пътеката върви на зиг-заг.
При нормално темпо от Сфинкса до х. Мусала се слиза за около 40 мин., но по време на нашето посещение заваля дъжд, затова ускорихме крачката и слязохме само за 30 мин.
Оттам нататък вече пътеката до х. Ястребец е съвсем ясна. Съвпада с основния маршрут за изкачване на Мусала. По широк и полегат път след около 55-60 мин. стигаме до изходна позиция.