Вихрен и Кончето за ден или как човекът се слива с козите

връх Вихрен

Връх Вихрен е най-трудният за изкачване от планинските първенци в България. Пътят до върха е много стръмен и преминаването му е истинско приключение. През целия преход ще се насладите на невероятни гледки, а достигането до крайната цел ще ви изпълни с огромно щастие и самодоволство. Ръбът на Кончето е много близо до подножието на върха, познато като Премката. Само няй-смелите успяват да го “възседнат”.

Връх Вихрен се изкачва основно по два маршрута – по “царския път” или през Казаните. Ние решихме да минем и през Кончето, затова избрахме вторият. Извървяхме 15.3 километра, направихме 24 739 крачки и изкачихме 191 етажа. Беше изморително, имаше адреналин и страх, катерехме се като кози по скалите, но споменът и страхотните емоции ще помним завинаги.

Ето накратко какво представляваше нашето приключение.

От хижа Вихрен до Казаните

Тръгнахме от Банско към 6:30 и до 7 бяхме на хижата. Въпреки ранния час, паркингът беше препълнен. Тръгнахме от хижа Вихрен към върха в 7:20.

към връх Вихрен
През уикендите на юли и август маршрута е особено гъсто населен.
към връх Вихрен
След около 30 минути се стига до разклона, който разделя “царския” път и пътя през Казаните. Ние тръгнахме надясно към Казаните.
към връх Вихрен
Нагоре над морената е т.нар “царски път” към върха, по който тръгват повечето туристи. Това е пътя, по който ние се върнахме.
към връх Вихрен
След още около 40 минути вървене след хълма отсреща вече се виждат Казана, Кутело Премката и Вихрен. На снимката, там в скалите, под които минава пътеката има еделвайси.
към връх Вихрен
От другата страна на хълма до Казана има още 30 минути и пътя е сравнително полегат.
към връх Вихрен
Пътеката отпреди Казана до Премката.

От Казана до Премката

към връх Вихрен

От Казана до Премката има около 30-40 минути катерене по стръмен сипей и камъни, а над вас прескачат планински кози. В Казана има един целогодишен ледник, по който двама ентусиасти се спускаха с със ски, когато минавахме от там.

към връх Вихрен
Казана и целогодишния ледник
към връх Вихрен
След най-стръмната част от качването покрай Казана е време за почивка.

Изкачването от Казана до Премката е най-досадния и лишен от хубави гледки участък. Наоколо има само камъни.

 

От Премката до Кончето

Кончето
Пътеката от Премката до Кончето и връх Кутело

От Премката надясно е Кончето а наляво е връх Вихрен. За да стигнетете до Кончето има два подхода – през връх Кутело и под връх Кутело. Ние подсякохме върха и стигнахме до Кончето за около 40-50 минути. Много хора се качват до връх Кутело, преминават по целия скален ръб на Конечто до връх Бански суходол и се връщат по пътя под върха.

към Кончето
По пътя към Кончето под връх Кутело се върви изкривен само на една страна.
към Кончето
Пътеката е тясна и много стръмна отстрани.
към Кончето
Колкото повече се приближавате към ръба на Кончето, толкова по стръмно става. Дори ще видите метални колове и стоманени въжета, за които е добре да се държите.
към Кончето
Ако някой има страх от височини или проблеми с вестибуларния апарат, изобщо не му трябва да ходи до Кончето.

 

 

На ръба на Кончето

Кончето

Кончето е най-грандиозния скален ръб в Пирин. Едната му страна е почти отвесна и гледа към около 70 метрова пропаст. Видях как някои хора се държат за металните колове и не искат да погледнат от другата му страна от страх. Да си призная при първото ни посещение и ние бяхме от тях. Вторият път не беше много по-различно, но все пак успяхме да се изправим срещу страха си. Гледката и усещането тук не могат да се опишат. За да качите Кончето са ви нужни не само физическа, но и психическа подготовка. Респект на най-смелите, които успяват да преминат през целия скален ръб от Кутело до Бански суходол и на тези, които имат смелостта да го “възседнат”.

Кончето
Гледката към 70-метровата пропаст. В далечината се вижда Банско.
към Кончето
Не толкова отвесната страна на Кончето
Кончето
Гледката към връх Бански суходол
Кончето
Гледката към връх Кутело, а зад него се вижда и връх Вихрен
към Кончето
Мястото където двата пътя се срещат. Горе се виждат обезопасителните въжета на Кончето и пътя от и към връх Кутело, а долу е пътя от и към Премката.

 

От Премката до връх Вихрен

връх Вихрен

От Премката до връх Вихрен има около 40 минути скално катерене. Първата половина от участъка е много камениста и толкова стръмна, че пътя върви на зиг-заг. Втората половина от катеренето става още по-стръмна, катеренето става на четири крака и за скалите са закачени синджири, за за които хората се набират нагоре. Достигането до върха е своеобразно аматьорско скално катерене. Ако решите да качите и Вихрен и Кончето за един ден, по-добре е да минете първо през Кончето и да качвате по-стръмната страна, отколкото да я слизате.

връх Вихрен
Катеренето към върха

 

На връх Вихрен

връх Вихрен

На върха човек се чувства толкова горд със себе си, че е преминал всички тези камъни и сипеи, че е стъпил на ръба на пропастта на Кончето и че е успял да покори най-трудният за изкачване планински връх. Тук, на върха, всички са щастливи, няма тъжни хора.

връх Вихрен
Някои ги обзема не само щастие, но и лудост 🙂
връх Вихрен
Ето я и нашата група – Иси, Дима, Хари, Креми, Руми

 

Слизането от върха

връх Вихрен

Слизането от другата страна на върха е стръмно, но не чак толкова, колкото от страната откъм Премката. Тук поне няма нужда да слизате на четири крака. Каменисто е и краката са постоянно “на спирачка”, което е доста изморително. От върха до седловина Кабата и Влахинското езеро се слиза за около 40 минути. На снимката се вижда как пътеката минава покрай едно от Влахинските езера и прави обратен завой надолу към хижата.

 

Кабата

връх Вихрен

Седловина Кабата е точно в подножието на върха. Тук е добро място за поредната почивка и наслаждаване на гледката към Вихрен и слизащите от него хора. На поляната се четат имената на хората, преминали от тук, изписани с подредени един до друг камъни.

Влахинско езеро

Пирин

Влахинските езера са най-близките до връх Вихрен езера. Групата им е съставена от общо 5 езера. От върха се виждат 4 от тях.

 

Към морените

Пирин

От Кабата до хижа Вихрен се слиза за около 2 часа и 30 мин. Пътеката от Влахинското езеро към хижа Вихрен, минава през много живописен участък. Срещат се много планински кози, които са коя от коя по-любопитни. Ако поспрете и се огледате наоколо, ще видите, че са навсякъде. Сякаш са свикнали с минаващите туристи, защото минават съвсем спокойно през пътеката. Даже си мисля, че една от тях ни преследваше до някъде.

Пирин
Планинска коза, атракция за туристите.
Пирин
Пътеката минава под белият Вихрен
Пирин
Колкото повече се отдалечавате от върха и се обръщате назад, за да го погледнете, толкова по-красив и величествен изглежда.
Пирин
Отсреща се виждат сипеите на връх Тодорка.
Пирин
Коза в морената

 

Байкушевата мура

Байкушевата мура

Непосредствено до пътя от хижа Вихрен към Банско се намира най-старото иглолистно дърво в България – Байкушевата мура. Възрастта му е изчислена на около 1300 години. То е второто по възраст след дъба в село Гранит (Старозагорско). Колкото и да сте изморени от прехода, не го подминавайте, то е само на няколко метра навътре в гората.

Байкушевата мура
Към Байкушевата мура

Необходимо време

Ние направихме целия преход (хижа Вихрен -> Казана -> Премката -> Кончето -> Премката -> връх Вихрен -> хижа Вихрен) за около 10 часа. В това време се включват много спирания за почивки и снимки. На поляната на Кабата някои дори подремнаха. Ако не почивахме толкова много, можеше да го изминем и за 8 часа.

Полезни съвети

Качването на Кончето и Вихрен за един ден е доста тежко и изморително. Ако не сте предварително подготвени физически, мускулната треска ви е гарантирана. Други много важни неща, които е добре да предвидите:

  1. Водата – препоръчително е всеки да носи поне 3 литра, защото по пътя няма нито реки, нито чешми. Водата ще ви предпази както от жажда, така и от топлинен удар през лятото.
  2. Планински обувки с хубава подметка, които държат глезените – силно препоръчителни, защото пътя е много каменист и съществува голям риск от контузия.
  3. Слънцезащитен крем с висок фактор – високо в планината се изгаря най-бързо и неусетно, особено в комбинация с лек вятър. Ние се мазахме обилно поне 3 пъти и нямахме проблеми.
  4. Шапка – ще ви предпази от претопляне на главата и слънчев удар
  5. Храната трябва да е питателна и същевременно да не тежи в корема – сандвич, ядки, сушени плодове, шоколад
  6. Ако се качвате с деца, тръгнете по “царския път” и се върнете пак по него. Кончето не е препоръчително да се посещава от деца под 12 години.

Надявам се споделената информация да ви помогне да се доверите на тази прекрасна планина и да тръгнете смело и уверено към това незабравимо приключение.

Кончето
Всичко, което ти трябва е Дестинация
4.7/5 - (53 votes)

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Ако моите статии са ви полезни, харесайте фейсбук страницата ми или я споделете

Благодаря ви!

16 Replies to “Вихрен и Кончето за ден или как човекът се слива с козите

    1. На 2- 3 места споменавате 70 метрова пропаст, а всъщност е 700 метра. Също искам да отбележа за така наречените ентусиасти които не искат да бързат, че отиване и връщане си е 8- 9 часа, така че?

  1. Здравейте! Много добре описвате преходът в Пирин. Група приятели сме решили да преминем през Кончето, но тъй като никой не е бил в Пирин, реших да питам за подробности в планинарските групи във ФБ. Там, разбира се, веднага се включиха туроператорите, за да ни привлекат…
    Ние не искаме да се надбягваме по трасето, както са разписани програмите на голяма част от организираните преходи и за това искаме да сме на свобода в планината. Оставам с впечатление от статията, че и вие сте били група ентусиасти…
    За това, бих искала да помоля, да споделите от къде сте почерпили информация за маршрута или поне да препоръчате някакво четиво за неорганизирани туристи? Искаме спокойно да преминем през Кончето, без да се съобразяваме със срокове и програми, но същевременно да имаме теоретична подготовка за маршрута. Предварително благодаря за информацията!
    Ще следя материалите Ви!

    1. Здравейте, Милена и благодаря! Напълно права сте, че сме ентусиасти и абсолютни аматьори в планината. До Кончето сме стигали само по описания по-горе маршрут. Предварителна информация сме търсили в други блогове, сайтове на хижи, разпитвали сме приятели и познати, които са ходили преди нас. Не мога да споделя някакви конкретни материали, защото просто сме търсили из интернет. Това което мога да ви гарантирам е, че през лятото е много малко вероятно да объркате пътя, всичко е маркирано и е пълно с туристи, които да питате или да следвате. Според мен е нужна по-скоро физическа, отколкото теоретична подготовка 🙂 Най-важно е да тръгнете рано, носете си нещо за хапване, слънцезащитен крем и много вода. Приятна разходка!

  2. Здравейте! Тази година сме решили с група приятели да направин същия преход, но тъй като някои от нас изпитват известен страх от Кончето, не ни стана ясно трябва ли, след като се мине през Кончето да се връщаме отново по него, за да хванем за Вихрен или има начин да се хване подсичащата пътека? Извинявам се за глупавия въпрос, но от толкова информация в интернет се объркахме 🙂

    1. Здравейте, по описаният в тази статия маршрут не се минава по самият ръб на Кончето, поне ние не сме минавали. Минахме по т.нар. подсичаща пътека. Стигнахме до ръба, погледнахме пропастта и страха си каза думата :). Можете да го обходите ако имате смелост и желание 🙂 За да се тръгнете към Вихрен трябва да се върнете от Кончето, най-лесно е по подсичащата пътека. Ако мога да съм с полезна с друга информация не се колебайте да ми пишете 🙂

      1. Благодаря за отговора! От всичко изчетено в интернет само Вашата статия ме обнадеждава, че все пак не е толкова страшно, колкото се описва на другите места и че все пак за един ден е възможен целия този маршрут 🙂

        1. Разбира се, че е възможно! Носете си шапки, слънцезащитен крем, нещо за хапване по пътя и поне 2 литра вода на човек. Весело изкарване и много хубави спомени пожелавам 🙂

          1. Ако не сте ходили в Пирин по добре Кончето да не е първият ви маршрут

  3. Здравейте, първо благодаря за информацията, много изчерпателна и си мисля, че само с нея бихме минали и Кончето и Кутело и Вихрен за 1 ден.
    Само, че се замислих дали не може да си взема кучето за връх Вихрен. Там не е като на Кончето, и е възможно да се качи и куче. Как мислите?
    Благодаря за отговора.
    Поздрави!

    1. Възможно е, разбира се. Не съм специалист по кучета, а и самата аз нямам куче, но трябва да знаете, че е много каменисто към върха и помислете дали това няма да нарани лапите му. Чувала съм от приятели с кучета, че каменистите маршрути могат да наранят лапите. Проучете как стои въпроса с това, иначе за самото изкачване няма да има проблем 🙂

  4. Здравейте! Точно 2 години след Вас и ние със съпруга ми минахме по този маршрут. На 09.08.2019 сбъднахме стара наша мечта да се качим на Кончето. Хиляди, хиляди благодарности за точното описание на маршрута. Ние не сме тренирани планинари – последно преди около 15 години се качихме на Мусала – но маршрута ни пасна идеално. Предварително разпечатах всичко и беше неописуемо когато гледката пред нас съвпаднеше съвсем точно със снимките 🙂 За хора които не са много наясно къде отиват статията е изключително полезна. Времето за прехода е много точно описан. Отново хиляди благодарности!!!!

    1. Благодаря, Антоанета, радвам се, че съм била полезна и съм помогнала за осъществяване на една мечта. Изключително съм щастлива и горда 🙂 Благодаря Ви за този коментар 🙂 Пожелавам още много изкачени върхове, сбъднати мечти, емоции и хубави спомени 🙂

  5. През 1950г майка ми е минавала Кончето с помощта на баща ми, който беше алпинист и планински спасител. Поздрави. Андреев, София

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *