Връх Вихрен е най-трудният за изкачване от планинските първенци в България. Пътят до върха е много стръмен и преминаването му е истинско приключение. През целия преход ще се насладите на невероятни гледки, а достигането до крайната цел ще ви изпълни с огромно щастие и самодоволство. Ръбът на Кончето е много близо до подножието на върха, познато като Премката. Само няй-смелите успяват да го “възседнат”.

Връх Вихрен се изкачва основно по два маршрута – по “царския път” или през Казаните. Ние решихме да минем и през Кончето, затова избрахме вторият. Извървяхме 15.3 километра, направихме 24 739 крачки и изкачихме 191 етажа. Беше изморително, имаше адреналин и страх, катерехме се като кози по скалите, но споменът и страхотните емоции ще помним завинаги.

Ето накратко какво представляваше нашето приключение.

От хижа Вихрен до Казаните

Тръгнахме от Банско към 6:30 и до 7 бяхме на хижата. Въпреки ранния час, паркингът беше препълнен. Тръгнахме от хижа Вихрен към върха в 7:20.

От Казана до Премката

От Казана до Премката има около 30-40 минути катерене по стръмен сипей и камъни, а над вас прескачат планински кози. В Казана има един целогодишен ледник, по който двама ентусиасти се спускаха с със ски, когато минавахме от там.

Изкачването от Казана до Премката е най-досадния и лишен от хубави гледки участък. Наоколо има само камъни.

 

От Премката до Кончето

От Премката надясно е Кончето а наляво е връх Вихрен. За да стигнетете до Кончето има два подхода – през връх Кутело и под връх Кутело. Ние подсякохме върха и стигнахме до Кончето за около 40-50 минути. Много хора се качват до връх Кутело, преминават по целия скален ръб на Конечто до връх Бански суходол и се връщат по пътя под върха.

 

 

На ръба на Кончето

Кончето е най-грандиозния скален ръб в Пирин. Едната му страна е почти отвесна и гледа към около 70 метрова пропаст. Видях как някои хора се държат за металните колове и не искат да погледнат от другата му страна от страх. Да си призная при първото ни посещение и ние бяхме от тях. Вторият път не беше много по-различно, но все пак успяхме да се изправим срещу страха си. Гледката и усещането тук не могат да се опишат. За да качите Кончето са ви нужни не само физическа, но и психическа подготовка. Респект на най-смелите, които успяват да преминат през целия скален ръб от Кутело до Бански суходол и на тези, които имат смелостта да го “възседнат”.

 

От Премката до връх Вихрен

От Премката до връх Вихрен има около 40 минути скално катерене. Първата половина от участъка е много камениста и толкова стръмна, че пътя върви на зиг-заг. Втората половина от катеренето става още по-стръмна, катеренето става на четири крака и за скалите са закачени синджири, за за които хората се набират нагоре. Достигането до върха е своеобразно аматьорско скално катерене. Ако решите да качите и Вихрен и Кончето за един ден, по-добре е да минете първо през Кончето и да качвате по-стръмната страна, отколкото да я слизате.

 

На връх Вихрен

На върха човек се чувства толкова горд със себе си, че е преминал всички тези камъни и сипеи, че е стъпил на ръба на пропастта на Кончето и че е успял да покори най-трудният за изкачване планински връх. Тук, на върха, всички са щастливи, няма тъжни хора.

 

Слизането от върха

Слизането от другата страна на върха е стръмно, но не чак толкова, колкото от страната откъм Премката. Тук поне няма нужда да слизате на четири крака. Каменисто е и краката са постоянно “на спирачка”, което е доста изморително. От върха до седловина Кабата и Влахинското езеро се слиза за около 40 минути. На снимката се вижда как пътеката минава покрай едно от Влахинските езера и прави обратен завой надолу към хижата.

 

Кабата

Седловина Кабата е точно в подножието на върха. Тук е добро място за поредната почивка и наслаждаване на гледката към Вихрен и слизащите от него хора. На поляната се четат имената на хората, преминали от тук, изписани с подредени един до друг камъни.

Влахинско езеро

Влахинските езера са най-близките до връх Вихрен езера. Групата им е съставена от общо 5 езера. От върха се виждат 4 от тях.

 

Към морените

От Кабата до хижа Вихрен се слиза за около 2 часа и 30 мин. Пътеката от Влахинското езеро към хижа Вихрен, минава през много живописен участък. Срещат се много планински кози, които са коя от коя по-любопитни. Ако поспрете и се огледате наоколо, ще видите, че са навсякъде. Сякаш са свикнали с минаващите туристи, защото минават съвсем спокойно през пътеката. Даже си мисля, че една от тях ни преследваше до някъде.

 

Байкушевата мура

Непосредствено до пътя от хижа Вихрен към Банско се намира най-старото иглолистно дърво в България – Байкушевата мура. Възрастта му е изчислена на около 1300 години. То е второто по възраст след дъба в село Гранит (Старозагорско). Колкото и да сте изморени от прехода, не го подминавайте, то е само на няколко метра навътре в гората.

Необходимо време

Ние направихме целия преход (хижа Вихрен -> Казана -> Премката -> Кончето -> Премката -> връх Вихрен -> хижа Вихрен) за около 10 часа. В това време се включват много спирания за почивки и снимки. На поляната на Кабата някои дори подремнаха. Ако не почивахме толкова много, можеше да го изминем и за 8 часа.

Полезни съвети

Качването на Кончето и Вихрен за един ден е доста тежко и изморително. Ако не сте предварително подготвени физически, мускулната треска ви е гарантирана. Други много важни неща, които е добре да предвидите:

1. Водата – препоръчително е всеки да носи поне 3 литра, защото по пътя няма нито реки, нито чешми. Водата ще ви предпази както от жажда, така и от топлинен удар през лятото.
2. Планински обувки с хубава подметка, които държат глезените – силно препоръчителни, защото пътя е много каменист и съществува голям риск от контузия.
3. Слънцезащитен крем с висок фактор – високо в планината се изгаря най-бързо и неусетно, особено в комбинация с лек вятър. Ние се мазахме обилно поне 3 пъти и нямахме проблеми.
4. Шапка – ще ви предпази от претопляне на главата и слънчев удар
5. Храната трябва да е питателна и същевременно да не тежи в корема – сандвич, ядки, сушени плодове, шоколад
6. Ако се качвате с деца, тръгнете по “царския път” и се върнете пак по него. Кончето не е препоръчително да се посещава от деца под 12 години.

Надявам се споделената информация да ви помогне да се доверите на тази прекрасна планина и да тръгнете смело и уверено към това незабравимо приключение.