Урдини езера и Мальовица за ден – наслада за окото и изпитание за краката

Езеро Удавника

Разходките в планината винаги са били неповторими изживявания, свързани с красиви пейзажи, приятели и приятни спомени. Човек се връща от там презареден и променен. Рила е една от най-живописните планини в на Балканите, особено Мальовишкият дял. Чувала съм много планинари да казват, че именно това е любимата им част за планински разходки.

Ето как нашата разходка през уикенда се превърна в 11 часово приключение насред удивителните чудеса на Рила, при което изминахме 27 километра и изразходихме 7000 килокалории.

Началото на маршрута

Изгрев край Самоков
Изгрева край Самоков

Ако знаете, че маршрутът в планината ще отнеме повече от 5-6 часа, е препоръчително да тръгнете възможно най-рано. Ние тръгнахме в 5:30 от София и до 7 бяхме на Мечата поляна пред ЦПШ Мальовица. През лятото разходките до хижата и изкачването на върха са много популярни, затова платеният (3 лв.) паркинг се препълва и паркирането наоколо след 10 часа става много трудно.

Изкачването на Мальовица

ЦПШ Мальовица
Мечата поляна пред ЦПШ

Изкачването на връх Мальовица ни отне около 3 часа вървене + 2 почивки по 30 мин. Тръгнахме към 7:20 от ЦПШ и в 11:30 бяхме на върха.

Мальовица
Пътеката през гората от ЦПШ до хижа Мальовица

Пътеката от ЦПШ до хижа Мальовица е много лека и се изминава за около 50 минути. Изминавали сме я и с дете на 3 години без никакъв проблем.

Мальовица
Преди хижа Мальовица

На хижа Мальовица направихме първата 30-минутна почивка с чай от истински планински билки. Хижата се намира на 1960 метра надморска височина. Пред нея ще намерите 2 информационни табла за други маршрути и необходимото време за изминаването им.

Мальовица
30 минути почивка и чай в хижа Мальовица
Мальовица
Към връх Мальовица, който се вижда на по-заден план.
Мальовица
Река Мальовица
Мальовица
Втора тераса, погледната отгоре.

Пътеката до т.нар. втора тераса е с лек наклон и е много живописна заради многото малки водопади, които образува река Мальовица и красивите хълмове наоколо. От хижата до втора тераса се стига за около 40 минути.

Мальовица
Катерене нагоре до Елениното езеро

След втората тераса, пътеката става много камениста и стръмна. Напомня ми за изкачването на Вихрен.

Еленино езеро
Еленино езеро

След около 45 минути катерене от втора тераса се стига до Елениното езеро. Тук направихме втората 30-минутна почивка за сандвич. Езерото е с кристално чиста вода, в него плуват малки рибки, а на повърхността му се отразява връх Мальовица. Оттук до върха има 2 пътя – отляво на езерото или отдясно на езерото. Ние тръгнахме отляво. Десният е по-пряк, но по-стръмен и скалист.

Еленино езеро
Изкачването от Елениното езеро до върха е отново стръмно и каменисто.

Гледки от върха

След около 30 минути катерене по камъни се стига до билото малко преди върха. От там за първи път се открива гледка към Рилския манастир.

Рилски манастир
Гледка към Рилския манастир от билото 10 минути преди върха
Мальовица
Връх Мальовица от билото 10 минути преди върха. Връх Мальовица е точно пред погледа на Хари.
Мальовица
Гледката от върха към Еленинното езеро, а в далечината е Мусала.

От върха ясно се виждат 3 от Урдините езера – Триъгълника, Рибното и Плиткачо. Ако се вгледате добре, ще видите и малка част от Малката паница и почти незабележима част от Голямата паница. Езерото  Удавника е напълно скрито зад една скала.

Мальовица
Гледката от върха към Урдините езера
Мальовица
30 минути почивка на върха и наслаждаване на уникалната 360 градусова панорама.
Мальовица
Пътеката надолу към хижа Иван Вазов, 7-те езера и Урдините езера

Към циркуса на Урдините езера

Мальовица
Разклона за Рилския манастир и Урдините езера

След около 30 минути слизане от върха се стига до разклона за Рилския манастир (наляво), а направо през билото продължава пътя за хижа Иван Вазов и 7-те Рилски езера. За Урдините езера тръгнахме надясно през хълма без пътека или маркировка. Минава се през 2 седловини. В първата седловина ще видите едно малко езеро, по-скоро локва. След като се премине отсрещния хълм след „локвата“ се преминава през още една седловина и друга „локва“. Няма маркировка, но има отъпкана пътека. Мястото е много диво и безлюдно и точно в това е чара му.

Урдини езера
Пътеката към Урдините езера и отсрещния хълм (в сянката вдясно), през който преминахме
Урдини езера
Втората седловина след хълма и „локвата“.

Минахме през 3 от Урдините езера – Удавника, Долната паница и Триъгълника. Оказа се, че сме били много близо и до Горната паница, но затова ще идваме следващия път. Тогава ще носим палатката и ще обходим всичките 6 езера.

Удавника

Езеро Удавника
Зад хълма е Удавника

След 30 минути слизане от разклона стигнахме до първото Урдино езеро. Водата е синя, ледено студена и толкова кристално чиста, че се вижда дъното, въпреки че е доста дълбоко. На повърхността бяха изплували някакви водни цветя. Повърхността блестеше от слънцето и върху нея се отразяваха хълмовете. Гледката беше наистина прелестна.

 

Голямата паница

Езеро Голямата паница
Голямата (Доланата) паница

Езерото Голямата паница е най-ниското, с най-голяма площ и обем на водата от групата на Урдините езера. То е още по-красиво и от Удавника, защото по скалите към него тече водопад. Този водопад свързва Голямата с Малката паница. Малката паница е най-дълбокото от групата на Урдините езера. Над повърхността на Голямата паница също бяха изплували малки, бели водни цветя.

Езеро Голямата паница
Водопада свързва Малката Паница с Голямата (Горната с Долната паница)

Триъгълника

Езеро Триъгълника
Езеро Триъгълника

След леко изкачване от Голямата паница се минава покрай една овчарска колиба и се стига до езерото Триъгълника.

Овчарска колиба, Урдини езера
Овчарската колиба

Това езеро е разкошно и до него е много подходящо за палатка. Зарекли сме се при следващото ходене на Урдините езера да спим на палатка именно на брега на Триъгълника. Представете си да се събудите, да отворите палатката и пред вас да се открие тази гледка – мечта!

Каньонът на Урдина река

Към 14:30 се запътихме към ЦПШ през каньонът на Урдината река и Яворовата поляна. От Голямата паница до Яворовата поляна стигнахме за 3 часа. Няма маркировка, просто вървите надолу покрай реката по отъпканата пътека и няма никакъв шанс да се загубите или объркате. Надолу има много за гледане, за ядене, за бране, за снимане и много, за което да разказвате.

Урдини езера
Обратно покрай Долната паница и надолу по Урдината река
Голямата паница
Поглед назад към Голямата паница
Каньонът на Урдина река
Поглед напред към каньона на Урдина река
Каньонът на Урдина река
Началното спускане от езерата
Каньонът на Урдина река
Разцепен камък, около който има цяла плантация от едри боровинки
Каньонът на Урдина река
Големият камък, 100 метра след него пресечете реката и тръгнете по десният бряг, защото там пътеката е по-удобна за вървене. Каза ни го един от овчарите, който срещнахме.

Най-трудната част от маршрута

След 2 часа приятно спускане по каньона на Урдина река стигнахме до едно дървено мостче. Малко след него реката прави няколко много красиви завоя, около които е много приятно за почивка и малък пикник – идилия отвсякъде. След това пътеката тръгва по т.нар. ботанически маршрут, по който ще видите 6-7 информационни табели за растенията в района. Ботаническия маршрут минава през борова гора с много стръмно спускане и тук умората вече си каза думата. Това беше най-досадният за нас участък. Стори ни се безкраен, даже си мислехме, че е възможно да сме объркали пътя. Видех ли една от онези информационни табели за растения и реакцията ми беше „Оф, пак ли тези табели, къде е поляната“. Не мога да опиша колко бяхме щастливи, когато стигнахме до Яворовата поляна. Чувствахме се като Леонардо Дикаприо в „Завръщането“.

Урдина река
Когаато стигнете до дървеното мостче идва най-досадната част от маршрута – 1 час стръмно спускане надолу през гората до Яворовата поляна по ботаническия маршрут.

От Яворовата поляна до ЦПШ

На Яворовата поляна има беседка с пейки и маси. Там пътя се разделя на 2 – наляво към хижа Вада и надясно по дървения мост към ЦПШ. От Яворовата поляна до ЦПШ се стига за 45 минути. Първата половина от пътя е черен път за джипове. След това се стига до втори дървен мост и след него се тръгва надясно по пътека нагоре през гората. Оглеждайте се надясно за червено-синята маркировка и пътеката.

ЦПШ Мальовица

Пътеката излиза на асвалтовия път, 300 метра преди паркинга на ЦПШ.

 

Бяхме изключително горди и неописуемо щастливи, когато стигнахме до ЦПШ. Това завръщане ни остави безмълвни от умора, а после не спирахме да разказваме за него.

Урдините езера по нищо не отстъпват на 7-те Рилски езера. Дори са по-диви и запазени. За спокойно обхождане на всичките 6 са нужни 2 дни.

Връх Мальовица е един от символите на Рила, заедно с Мусала и 7-те Езера. Разбира се Рила предлага безкрайно много други маршрути и спиращи дъха гледки. Не случайно за мнозина тя е най-красивата планина в България.

 

 

Kremena

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Ако моите статии са ви полезни, харесайте фейсбук страницата ми или я споделете

Благодаря ви!

9 Replies to “Урдини езера и Мальовица за ден – наслада за окото и изпитание за краката

  1. Браво на авторите! От известно време проявявам интерес към Урдините езера и търся информация за тях. Интересуваше ме възможно ли е за еди ден да се обходят езерата. Разбирам, че това е почти невъзможно, но предложения еднодневен маршрут ми хареса много. Скоро бях на връх Мальовица и се любувах и на Урдините езера от далече. Тази година не, но догодина със сигурност, ще опитам да повторя описания от вас маршрут. Благодаря ви за интересната и полезна информация!

    1. Благодаря за милите думи! Ако мога да помогна с друга информация, не се колебайте да ми пишете 🙂

  2. Благодаря, много за прекрасния пътепис, моляако имате GPS track на маршрута, по който сте минали? Ако имате бихте ли ми го пратили на e-maila?

    1. Здравейте и благодаря! 🙂 Нямаме GPS track. Ако мога да бъда полезна с друга информация, не се колебайте да ми пишете 🙂

  3. На 17 и 18 август направихме невероятен преход от ЦПШ. Подкосихме върха точно преди последното изкачване и тръгнахме надясно по отъпкана пътека без маркировка, покрай езерото под върха. Гледката към върха е невероятна, вякаш можеш да го хванеш. Пътеката е много стръмна и излиза на високо било от където веднага се слиза пак стръмно надолу към езерата. След 50 минутно слизане се стига до езерото Удавника и се върви точно покрай него. Водата е кристално бистра и студена, В другия край на езерото след кратко изкачване се стига до Голяма паница – красота! В езерото се влива красив водопад на отскоци. Пак изкачване и минаване покрай колибата, която сте видели и вие. Имаше едно стадо с юници и млади бичета. По пътеката минаха две малки групи ентусиазирани туристи. Чакаше ги холямо изкачване, но те предпочетоха да слязат по вашия път за ЦПШ-то. Нас ни чакаше обаче още едно изкачване до Триъгълника. Това слизане от Мальовица до езерата, сега трябваше да компенсираме с 4 изкачвания, защото решихме да покоряваме и в. Дамга (Вазов върх)-2669 м. Седнахме за почивка, а аз си мислех, че вече нямам сили и се чудех как ще го кача, като го гледах как се е изпречил насреща ни. След още почти 2 часово качване, защото често си почивахме, най-накрая върхът беше покорен и езерата -Урдини и Рилски от ляво и отдясно показаха красотата си. Това обаче не беше всичко. Чакаше ни още път до х. Иван Вазов, вярно вече по нанадолнище, ама дъъъълго полегато почти нанадолнище, още 1,5 ч. Сутринта от 8 ч, вечерта до 17,30 ч. успешно пристигнахме в хижата след 9,5 ч ходене нагоре-надолу-нагоре-надолу. Обща денивелация някъде към 1900 и повече метра за деня, без слизанията, само качване. Доста бяхме поизморени, а аз даже полегнах за час от умората. Хижата обаче не ни хареса. Беше препълнена, няма баня, стаите са с по 20 човека, с нарове един до друг и има още какво да се прави по нея. Поне тоалетните са направени и дадоха чисти чаршафи.Има кухня. На другия ден само някои от мъжете се осмелиха да стигнат и до Калините. Не бил труден прехода, но ние не се престрашихме, че път ни чакаше. Леко изкачване от хижата до премката около час и после все по билото около Рилските езера, виждат се и Урдините. Гледката е неописумо красива. Улучихме и Дъновистите. От билото изглеждат, като точици, наредени в кръгове на поляната до езерото Бъбрека и се чуваше ехото от пеенето им. След билото започва все надолу и все надолу, после по-стръмно надолу и така 4 часа докъто те заболят мускулите на бедрата и колената. Стигнахме Яворова поляна с беседката и рекичката, подкрепихме се с кой каквото си носи и по горски път до шосето под ЦПШ. Шофьорите отидоха да вземат колите от ЦПШ. Оказа се,че сме били съвсем близо до Говедарци. Преход за деня – 6,5 часа. Всички по колите и право в Белчин на минералния басейн за релакс. Наша запазена марка след преход в близост до минерален басейн. След два натоварващи и изморителни дни, днес се чувствам кукуряк, като след баня. Денят ми мина леко и в настроение. Приятни преходи в планината запалени туристи, тя зарежда!

      1. Благодаря! Имаме и други „подвизи“ с преходи по планините 🙂 За септември сме намислили – х. Вихрен, Муратово езеро, Муратов връх, в. Синаница, Спано поле, Тевно езеро, х. Дамяница, в. Тодорка и обратно в х. Вихрен – три дни с две нощувки затваряме кръга. Ако остане време следобеда на третия ден, може да направим един минерален басейн в Добринище или в Сапарева баня, че е по-близо до София. Който има идеи – да ги споделя!

  4. Здравейте!,
    Плануваме с двете ми ,вече големи дъщери да качим Мальовиц а на 15 .08.Хареса ми описанието на маршрута до върха и Урдините езера.
    Къде бихте ми препоръчали да пренощуваме в Говедарци или …
    И бих била по-спокойна ,да ползваме водач.Координати на водач
    Поздрави,Милкана

    1. Здравейте, Малинка, за съжаление не мисля, че мога да съм ви полезна, защотото сме отсядали в района само веднъж и то преди години. Никога не сме ползвали и услугите на водач, имаме офлайн карта на телефона и когато липсват маркировки или пътеката се губи, ползваме нея. До връх Мальовица ви гарантирам на 100%, че няма как да объркате пътя, от Урдините езера до ЦПШ също. Но от върха до езерата няма маркировка. Опитах се максимално подробно да опиша пътя, по който стигнахме до тях, но ако не се чувствате уверени, ви съветвам да се качите до връх Мальовица и да слезете по същия път обратно 🙂
      Пожелавам много пътешествия и хубави спомени 🙂
      Кремена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *