От Ястребец до Заврачица през Мусала, Близнаците и Манчовците

Рила планина е една от най-живописните български планини и неоспоримият първенец на Балканите. Тя е първа по височина на Балканския полуoстров и пета сред планините в Европа.

Рила е райско кътче, което всяка година привлича нас и още хиляди други от близко и далеч, запалени фенове на онези особени спокойствие, миризма и усещане, които само планината може да даде.

И така … отправяме се към едни от най-високите части на Рила, където ще преминем през най-притегателните ѝ и същевременно най-безлюдни траверси. По време на 2-дневния ни преход почти няма да слизаме на по-малко от 2000 м.н.в., за да преминем през върховете, носещи звучните имена Мусала, Близнаците, Манчовците.

Ето и подробностите:

 

 

Откъде тръгваме?

Започваме нашия двудневен преход от к.к. Боровец, където с кабина „Ястребец“ се изкачваме до едноименната хижа. Лифтът работи целогодишно, а цената на двупосочния билет е 20 лв. (актуална към юли 2021 г.). Двупосочният билет важи 14 дни и може да се използва и за слизане с четириседалкова въжена линия „Ситняково Експрес“. Още за работното време на лифтовете в к.к. Боровец и актуална информация за цени можете да намерите в сайта на комплекса.

През лятото първото качване с лифта е в 8:00 часа. Силно препоръчвам да тръгнете възможно най-рано, защото маршрутът не е лек, нито кратък (дори до вр. Мусала и обратно).

Ще разделя маршрута на 2 части, защото повечето туристи предпочитат да изкачат само връх Мусала и да се върнат по същия път обратно.

  1. х. Ястребец – вр. Мусала – ~3 часа + 35 мин. почивки (в една посока)
  2. вр. Мусала – х. Заврачица – 3 ч. 40 мин. + 50 мин. почивки (в една посока)

 

 

Х. Ястребец – вр. Мусала

Накратко за маршрута

Време без почивките: 2 часа 55 мин.

Време с почивките: 3 ч. 35 мин. 

Дистанция: 7.43 км

Калории: 1135 kcal

Най-ниска точка: 2340 м.н.в.

Най-висока точка: 2925 м.н.в.

Денивелация: +585 м.

~13882 крачки

Има само 1 чешма малко преди заслон Ледено езеро, а в хижа Мусала се продава бутилирана вода. Сенките са рядкост, затова бъдете подготвени с шапки, слънцезащитен крем и/или дрехи с дълги ръкави и крачоли.

 

Подробно за маршрута

Маршрутът от хижа Ястребец до връх Мусала е един от най-популярните и посещавани в Рила, особени през лятото и почивните дни. Идеално маркиран е и няма никаква вероятност да да сбъркате. Дори и да не следвате маркировките и табелите, можете просто да вървите след многобройните туристи, идващи от всички краища на света, желаещи да стъпят на най-високата точка на Балканите.

Първите 50-60 мин, до х. Мусала, пътеката е много широка и почти полегата.

Пред хижата е разположено едно от Мусаленските езера. Тук пътеката се разделя. Можете да тръгнете по левия или по десния бряг на езерото. Който и от двата да изберете, все ще ви отведе до стръмно изкачване към бреговете на Алековото езеро.

Повечето туристи предпочитат пътеката по десния бряг. Ние обаче решихме да тръгнем по левия, защото искахме да минем и покрай Каракашевото езеро.

Пътеката по десния бряг на езерото (червените точки). Ние тръгнахме по левия бряг, към Каракашевото езеро.

Само 15 мин. след хижа Мусала, вече сме заобиколили десния бряг на Каракашевото езеро и започваме стръмното изкачване към Алековото езеро, което се преодолява за около 25 мин.

Над десния бряг на Каракашевото езеро. На отсрещната седловина се вижда скалното образувание Сфинкса (прилича на пъпка).

При Алековото езеро двете пътеки се събират отново (пътеките по десния и левия бряг на долното Мусаленско езеро).

Двете пътеки се събират отново при Алековото езеро (червените точки).  До з. Ледено езеро остават около 35 мин. вървене.

Алековото езеро

След около 35 минути по камениста пътека стигаме почти до заслон Леденото езеро, където е единствената чешма по маршрута. Няма начин да я подминете, защото повечето минувачи се спират при нея, за да допълнят бутилки със студения планински „еликсир“.

Последни метри до заслон Ледено езеро. Тук е единствената чешма по маршрута. До връх Мусала остават около 50 мин. изкачване.
Планинският еликсир.

В заслон Ледено езеро можете да се подкрепите със супа, топли или студени напитки. До заветния връх остават още 50 мин. изкачване по камениста и стръмна пътека.

По пътеката от з. Ледено езеро до вр. Мусала

 

 

Връх Мусала (2925 м.)

Връх Мусала със своите 2925 м.н.в. е най-високият връх на Балканския полуостров. Следван е от вр. Митикас в планината Олимп (2917 м.) и връх Вихрен в Пирин (2914 м.). Въпреки височината си, върхът съвсем не е най-трудния за изкачване. През топлите месеци и почивните дни, върхът се посещава от  хиляди туристи на всякакви възрасти и от всички краища на света. При последното ни посещение пред бетонно-металната конструкция, отбелязваща самия връх, се беше събрала дори опашка от чакаши да се снимат.

На върха е изградена метеорологична станция, но няма чайна. Името Мусала произлиза от арабското „мус Аллах“, което означава „място близо до Бога“. При ясно време от върха се откриват невероятни гледки към езера, върхове и язовири.

 

И така … дотук беше гъстонаселената част от маршрута. Продължаваме напред и се отправяме към доста по-безлюдната, но съвсем не лишена от изкачване на още върхове и наслади за окото.

 

 

Вр. Мусала – х. Заврачица

Накратко за маршрута

Време без почивките: 3 часа 40 мин.

Време с почивките: 4 ч. 45 мин.

Дистанция: 9 км

Калории: 1002 kcal

~15039 крачки

По пътя няма чешми, а сенките са рядкост.

 

Подробно за маршрута

Слизаме от връх Мусала по другия склон и пред нас вече се вижда цялото било от върхове, което трябва да прекосим (на снимката горе). Ако сте по-наблюдателни, ще видите дори отъпканата пътека, по която предстои да минем.

Започваме с дълго 45-минутно слизане на зиг-заг до седловината преди връх Малък Близнак. Докато слизате ще виждате червена и зелена маркировка, но на един от „завоите“ пътеката се разделя – зелена маркировка към Маричините езера и червена към хижите Заврачица и Грънчар. На мястото няма табела. Оттук нататък ще следваме само червената маркировка.

На един от „завоите“ пътеката се разделя. Няма табела. Вървим по билото и следваме червената маркировка.

След дългото слизане от Мусала идва 30-минутно изкачване почти до връх Малък Близнак. Пътеката между Близнаците е сравнително полегата и ги подсича.

В този участък направихме дълга почивка (~45 мин.), защото над нас премина буреносен облак, който донесе дъжд, градушка и гръмотевици. Криехме се под издадени скали, също както направихме и по време на гръмотевичната буря по траверса Добрила-Ботев.

Ако прогнозата за времето е на ваша страна, би трябвало да подсечете върховете Голям и Малък Близнак за около 35 мин. и да слезете до седловината преди вр. Маришки чал.

Преди връх Голям Близнак.

Слизането от вр. Голям Близнак е много интересно, защото ако погледнете наляво, ще видите Маричините езера, а ако погледнете надясно, ще видите язовир Бели Искър.

Поглед към язовир Бели Искър на слизане от вр. Голям Близнак

Тръгвайки към вр. Маришки чал, ще видите, че пътеката отново се разделя – червена маркировка към хижа Грънчар и зелена маркировка към хижа Белмекен. На мястото има и табела. Следваме посоката за хижа Белмекен и зелената маркировка. Тя ще ни отведе и до хижа Заврачица.

Към вр. Маришки чал. Преди върха пътеката отново се разделя. Вече ще следваме зелената маркировка.

От разклона до вр. Манчо (малък) вървяхме около 40 мин.

Между вр. Маришки чал и Манчо (малък). Поглед към Маричините езера и вр. Мусала.

Точно преди връх Манчо (малък) пътеката се разделя на лятна (зелена маркировка) и зимна (колова маркировка). Зимната е по-заобиколна и минава по-близо до по-високия от Манчовците. Ние тръгнахме по зелената маркировка и не се качихме до големия вр. Манчо.

Оттук нататък до хижа Заврачица имаме само слизане. Пътеката става доста по-тревиста и удобна за вървене. Колкото повече слизаме към долините, толкова по-зелен и очарователен става пейзажът.

От малкия връх Манчо до хижа Заврачица вървяхме около 1 ч. 20 мин. Приблизително по средата на слизането пътеката отново се разделя. На това място тръгваме надолу и наляво по долината на реката. Може да вървите директно по коловата маркировка или да тръгнете по широкия път.

Пътеката надолу по долината на реката. До хижа Заврачица остават около 30 мин. слизане.
Последни метри до хижа Заврачица.

 

 

Накратко за хижа Заврачица

Хижа Заврачица е високопланинска хижа, в която ще ви посрещнат двама много дружелюбни хижари – Пламен и Христина. В хижата няма баня, няма безжичен интернет и няма покритие на мобилни оператори. Нощувка в хижата струва 17 лв. (цената е актуална към юли 2021 г.).

Предлагат се 3 вида супи, салати, кашкавал пане, пържени наденички и някакъв сезонен десерт. Не пропускайте да опитате и домашния сок от бъз. По желание може да ви приготвят и закуска, а също и сух пакет за из път.

Токът е от агрегат, а топлата вода за нуждите на кухнята се подгрява в големи съдове на печката в столовата.

Най-голямата стая е с 30 места, разпределени на 3-етажен нар. Обикновено хижарите първо настаняват в по-малките и доста по-уютни стаи. През лятото и почивните дни местата в хижата бързо се заемат, затова е добре предварително да се обадите на телефон 0889 713 245 възможно най-рано. Ние се обадихме доста късно и хубавите стаи вече бяха заети.

 

 

Накратко за връщането до Боровец

Върнахме се по познатия за нас път към Боровец през хижите Марица и Чакър войвода. Първоначално имахме около 1 час и 5 мин. слизане до хижа Марица, след което около 2 часа леко изкачване до хижа Чакър войвода и още около 55 мин. леко слизане до лифт Ситняково. Харесвам този маршрут, защото се минава покрай един малък водопад малко след х. Марица, а самата пътека е с много приятен наклон, гориста, сенчеста и прохладна.

Още подробности за лекия маршрут от Боровец до хижите Марица и Заврачица можете да прочетете в тази статия.

Ето и информация от последното ни посещение:

От х. Заврачица до х. Чакър войвода

Време без почивките: 3 часа 6 мин.

Време с почивките: 3 ч. 16 мин.

Дистанция: 9.42 км

Калории: 625 kcal

14840 крачки

 

От х. Чакър войвода до лифт Ситняково

Време без почивките: 56 мин.

Време с почивките: 56 мин.

Дистанция: 3.61 км

Калории: 224 kcal

5280 крачки

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Ако моите статии са ви полезни, харесайте фейсбук страницата ми или я споделете

Благодаря ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *