От Добрила до Ботев – паметен маршрут за герои

Вр. Голям Купен, Стара планина

Обземат ме много емоции, спомняйки си за маршрута от хижа Добрила до заслон Ботев. Преди да го осъществим си мислех как гръмко ще озаглавя тази публикация – „по билото на Балкана“ или „по гръбнака на Балкана“. Истината е, че след като го преминахме усешно, се чувствам повече като герой. Защо ли? Освен че маршрутът сам по себе си не е никак лек, се изправих срещу един от най-големите си страхове – да попадна в окото на гръмотевична буря и то по билото на планината. Застигна ни и градушка, но това беше по-малкия проблем. Дълго след преживяното говорехме и си спомняхме с особено чувство на гордост и удовлетворение. Паметен маршрут!

Ето и подробностите:

 

Накратко за маршрута

Време без почивките: 9 ч.

Време с почивките: 10 ч. и 20 мин. (в това време са включени и 45 мин. чакане на бурята да премине)

Според табелите в хижа Добрила маршрутът се изминава за 8 ч. Това е напълно постижимо, но когато се движите в група, винаги се съобразявате с темпото и възможностите на най-бавния. Бих казала, че се движехме по траверса по-бавно от обичайното за нас, затова и времето за вървене в нашия случай се оказа повече.

Тук обикновено споделям повече информация за цялостното натоварване и денивелацията от мобилното приложение, което използваме. Този път обаче, заради бурята се наложи да изключваме телефоните, което доведе до напълно затриване и неточност на тези данни. Споделям само необходимото време за изминаване на траверса според записките, които си водех.

Според хижаря в заслон Ботев, най-доброто време за обхождане на маршрута е през септември. Тогава не е толкова горещо, а времето е ясно и подходящо за планински преходи.

По пътя няма чешми, няма реки и извори, затова носете достатъчно вода (поне 2 л. на човек).

Върви се изцяло на открито, затова ако обхождате траверса през лятото, носете шапка, слънцезащитен крем и/или дрехи с дълги ръкави и крачоли.

 

 

Откъде тръгваме?

Започваме този паметен маршрут от хижа Добрила. До нея се стига най-лесно с лифт Сопот + 1 ч. и 35 мин. спокойна разходка. Първият 1 час от разходката, до горната станция на лифта, пътят е широк, открит и много стръмен. След това става доста полегат и приятен за вървене.

През лятото лифтът отваря в 9 часа. Цената на еднопосочния билет е 10 лв. (цената е актуална към юни 2020 г.) Пътуването до междинната станция трае около 20 мин. Линията от междинната до горната станция на лифта не работи. Пред долната станция на лифта има голям и безплатен паркинг. Още информация за работното време и услугите, можете да намерите на сайта на лифт Сопот.

 

 

Накратко за хижа Добрила

Хижа Добрила е много различна от всички хижи, в които съм била, защото прилича по-скоро на хотел, отколкото на восокопланинска хижа. Стаите са идеално ремонтирани и много чисти. В нашата стая имаше собствена баня, хавлии и малки хотелски тоалетни принадлежности. В цената на стаята беше включена и закуска. Към хижата, в отделна постройка има и хотелска част.

Нашата стая

На първия етаж има механа. Дворът на хижата е огромен и е оборудван с детска площадка и детско футболно игрище. Това, което ми хареса най-много, е дървената веранда с гледка към връх Добрила. Много идилично място, подходящо дори за най-капризните планинари. Домакините са страхотни. Всичко се прави с много любов и старание.

 

Снимки от хижа Добрила

Още информация относно цени, резервации и маршрути в района можете да намерите в сайта на хижа Добрила.

 

 

Подробно за маршрута Добрила – Ботев

В двора на хижа Добрила ще видите голяма дървена табела с указания за началото на нашия маршрут. Следваме посоката към вр. В. Левски и вр. Ботев и тръгваме към дървената врата, към която сочат.

Голямата дървена табела в двора на хижа Добрила. Тръгваме в посока вр. В. Левски и вр. Ботев.

От хижа Добрила до връх В. Левски стигнахме за около 1 ч. и 20 мин. Изкачването е стръмно и приятно като за начало на деня и силите ни.

По пътя към вр. В. Левски. Поглед назад.

Щом стигнем до първия връх – Левски (Амбарица), пред нас се открива невероятна гледка към гръбнака на Балкана. Оттук нататък няма да слизаме на надморска височина по-малко от 2000 м. Вижда се, че предстои да вървим в мъгла, а по върховете да се наслаждаваме на гледки над облаците.

Вр. В. Левски (Амбарица)
Поглед към траверсът, който предстои да преминем.

Само 20 мин. след вр. Амбарица (В. Левски) стигаме и до връх Малка Амбарица, който е с 23 м. по-нисък. 10 мин. след Малка Амбарица ще стигнете до първия разклон към х. Амбарица, а след още 10 мин. ще минете и покрай втория, който е маркиран със зелено.

Разклонът за х. Амбарица, маркиран със зелено

В тази част маршрутът е сравнително лек. Само 30 мин. след разклона за х. Амбарица вече сме в подножието на вр. Малък Купен. Пътеката минава под върха, не се качихме до самия връх.

Нататък следва един от най-интересните участъци по траверса – изкачването на вр. Голям Купен. От подножието на Малък Купен до вр. Голям Купен се качихме за 50 мин. Изкачването на върха е малко екстремно, защото на места трябва да се катерите на 4 крака. Някои участъци са обезопасени със стоманени въжета.

Вр. Голям Купен. Поглед назад. Върховете Голяма и Малка Амбарица са в мъгла. Някои участъци са обезопасени със стоманени въжета.
Метална кутия, в която се пази тетрадка за лични впечатления на преминаващите. Икачването на този връх е паметно, не пропускайте да отбележите и вашата дата и имената на всичките си спътници.
Слизане от вр. Голям Купен

Слизането от вр. Голям Купен е не по-малко запомнящо се. Някои участъци се слизат назад и отново имаме стоманени въжета, които да помагат при най-стръмните спускания. Качването и слизането от вр. Голям Купен е като аматьорско скално катерене.

Поглед от вр. Голям Купен и първият етап от слизането.
Втори етап от слизане от вр. Голям Купен.
И още слизане на 4 крака

От вр. Голям Купен до подножието на вр. Голям Кръстец вървяхме около 1 ч. и 35 мин. Пътеката подсича връг Голям Кръстец и не се качихме до върха.

Към вр. Голям Кръстец и Костенурката.

Около 35 мин. след като подсечете вр. Голям Кръстец ще стигнете до поредното изкачавне на 4 крака. Мястото не е обезопасено с въжета, но те не са и необходими. Катеренето е кратко и не е никак сложно.

Поредното изкачване на 4 крака малко след вр. Голям Кръстец

Само 45 мин. след последното катерене на 4 крака се стига до подножието на върха, носещ звучното име Костенурката. Малко преди Костенурката ще минете през разклона за Топалица, маркиран със зелено.

Разклонът за Топалица. До подножието на вр. Костенурката остават около 20 мин.

Ще разберете, че сте минали под вр. Костенурката по това, че сте стигнали до много дълъг и много полегат участък. Дългият и равен участък след Костенурката се преминава за около 1 ч.

След приятната разходка по равната пътека след Костенурката следва отново стръмно изкачване към вр. Жълтец.

Първоначално изкачването е по северния склон (ляво на билото) на върха (около 15 мин. изкачване). Когато пътеката премине към южния склон (дясно на билото), значи сте стигнали до подсичащата пътека. Това е важен момент от маршрута. Силно ви препоръчвам при неясно и мъгливо време да следвате коловата маркировка и да вървите по билото. При неясно време подсичащата пътека лесно може да ви заблуди и да слезете прекалено надолу и дори да загубите верния път.

Именно тук, в началото на подсичащата пътека, по средата на нищото, ни завари гръмотевичната буря.

От началото на подсичащата вр. Жълтец пътека до заслон Ботев вървяхме 1 ч. и 30 мин. (след бурята).

 

 

Накратко за гръмотевичната буря и малко полезни съвети

Гръмотевичната буря започна с дребна градушка, която се засили и всичко наоколо побеля от дребни ледени камъчета. Градушката и дъждът съвсем не бяха страшни, защото бяхме подготвени с дъждобрани. Но да бъда „обстрелвана“ от гръмотевици и то по билото на Балкана за мен беше наистина стряскащо, най-вече защото не знаехме колко време ще продължи бурята. Светкавиците удряха на 100-тина метра от нас. Всеки удар беше като взрив. Подскачах всеки път. Бурята продължи около 40-45 мин.

Ето и няколко полезни съвета за това как да действате по време на гръмотевична буря. Не че съм спец, но ще споделя как процедирахме ние и какво бяхме чели и слушали.

 

Кога трябва да предприемете действия?

Когато видите светкавицата, отбройте приблизително 10 секунди. Ако гръмотевицата се чуе преди 10-тата секунда, значи трябва да намерите подслон веднага. В нашия случай първоначално се чу гръм на 12-тата, после на 10-тата, 7-мата, 12-тата, 7-мата секунда. Т.е. ~10 сек. след светкавицата (-+ 3 сек.).

 

Какви действия трябва да се предприемат?

  1. Най-важното е да изключите мобилните си телефони. Не да превключите на самолетен режим, трябва да са напълно изключени.
  2. Хвърлете настрани раницата и щеките (поне 2 м. встрани). Добре е и хората в групата да стоят надалече един от друг.
  3. Скрийте косата си под качулка (на дреха или дъждобран).
  4. Стойте далече от долини, реки и дървета.
  5. Намерете скала, заслон или нещо, което да е като козирка/покрив над вас.
Аз, скрита под една скала, малко след гръмотевичната буря. Бялото наоколо е градушка.
Последни метри до заслон Ботев.

 

 

Накратко за заслон Ботев

Последни метри до заслон Ботев

Заслон Ботев е разположен в подножието на първенеца на Балкана. В заслона има баня, кухня и столова. Столовата се топли с подово отопление. Спалните помещения са общи. Нощувка в заслона струва 20 лв.(цената е актуална към юни 2020 г.). Заслонът се снабдява трудно, затова ако го посещавате през ненатоварен период е добре предварително да предупредите хижаря да се подготви с храна или да си носите достатъчно в раницата. През лятото и почивните дни заслонът е силно посещаван, затова е добре предварително да запазите място за нощувка възможно най-рано. Телефони за контакт: 0878-544-880; 02-491-23-21

 

 

Заслон Ботев – гр. Карлово

Паметният ни преход завърши със слизане към хижа В. Левски, а оттам към Карлово. Точно пред заслона ще видите коловата маркировка, оказваща посоката към х. Васил Левски и х. Рай. Първоначално ще минете през 3 долини, през които текат 3 реки. До първата се стига за около 30 мин., а следващите 2 са през около 15 мин. Малко след 3-тата долина (25 мин.) ще стигнете до т.нар „петолъчка“. Това е място, на което пътят се разделя на 5. Следваме табелите и синята маркировка към х. В. Левски. Тук можете да слезете до Карлово и през х. Равнец, но пътеката е доста по стръмна.

Петолъчката или разклонът към х. Равнец и х. В. Левски. Следваме табелите и синята маркировка към х. В. Левски.

От „петолъчката“ до х. В. Левски остават около 1 ч. и 20 мин. спокойно ходене. Участъкът след „петолъчката“ е част от маршрута х. Рай – х. Васил Левски, който преминава през резерват Южен Джендем. Повече за него можете да прочете тук.

Докато вървите към х. Васил Левски, пред вас ще виждате през повечето време южните склонове на върховете, през които преминахме предишния ден. Типично за юни, северният им склон е в мъгла.

По пътя към х. Васил Левски.

Маршрутът от х. Васил Левски до гр. Карлово е много приятен и живописен, защото минава през резерват Стара река. Ако имате желание и възможност можете да се отбиете и до 3 водопада. От х. Васил Левски до гр. Карлово се слиза за около 4 часа.

Kremena

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Ако моите статии са ви полезни, харесайте фейсбук страницата ми или я споделете

Благодаря ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *