Южният Джендем или Джендема е най-красивата част от национален парк Централен Балкан. Безспорно! През него текат кристално чисти реки и водопади, прелитат птици, преминават сърни и кози, растат естествени килими от цветя и билки. Мястото е приказно.
През този райски резерват преминават множество маркирани туристическите маршрути. Движението извън маркираните пътеки е напълно забранено! Докато се разхождате е възможно да чуете и видите над вас да прелитат дронове, които съблюдават спазването на това правило. Но дори и без да се отклонявате от “очертанията”, пред очите ви ще се открият невероятни гледки и красотища.
Накратко за резерват Южен Джендем
Биосферен резерват Южен Джендем е с площ 4220,2 хектара. Той е най-големият резерват в национален парк Централен Балкан и втори по големина в България след Централен Рилски резерват.
Думата „джендем” произхожда от турски език и означава “ад”. Заобикалящите стръмни скали, дерета и недостъпни склонове наистина са адски недостъпни, но и адски красиви. Този “ад” е рай за диви животни и растения, затова преди повече от 65 години е обявен за биосферен резерват в рамките на програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”.
Накратко за маршрута
Време с почивките: 5 часа 40 мин.
Време без почивките: 4 часа 10 мин.
Начало: х. Рай (1430 м.н.в.)
Край: х. Васил Левски (1450 м.н.в.)
По пътя няма чешми, но се пресичат няколко реки. Водата е чиста и питейна.
Пътеката е предимно открита и слънчева, затова носете шапка и слънцезащитен крем или дрехи с дълги ръкави и крачоли.
Подробно за маршрута
Маршрутът от хижа Рай до хижа Васил Левски определено е най-цветният, през който съм преминавала. Тръгвайки от хижа Рай, преминаваме покрай Райското пръскало с много снимки и въздишки.
След около 30 мин. се стига до разклонът към връх Ботев през Тарзановата пътека. Няма начин да не го забележите, защото на мястото има ясна табела.

Следващите 2 часа се върви през естествен цветен килим. Идилията е пълна. То са пеперуди и калинки, то сa цветя, то са гледки. Имах чувството, че бях попаднала в приказката за Бамби.

В далечината се вижда Бяла река и част от нейните падове.
Около 45 мин. след разклона се стига до нещо като чешма. Може би е по-скоро извор.

Скоро след извора ще стигнете и до първата по-пълноводна река. Огледайте се добре нагоре, когато стигнете до реката, за да не пропуснете 2-та водопада.
След още 15 мин. за кратко навлизаме в гора, а само 30 мин. след първата река с водопадите вече стигаме и до Бяла река. Няма как да я сбъркате. Погледнете в горната част на течението й и ще видите поредният водопад. Наистина е прекрасно.

След Бяла река следва 15 мин. много стръмно изкачване до Башмандрата. Ще я познаете по поляната с жълти цветя и останките от действителната мандра, която е била тук преди години.

Реката, която минава през местността се нарича Башмандренска река и на нея се намира Големият джендемски водопад. До него се стига много трудно и няма пътека. Ако погледнете наляво ще видите връх Хайдут тепе. В подножието му се намира водопада.
След Башмандрата следва кратко и много стръмно изкачване.

Следващите 45 мин. преминават в леки слизания и изкачвания. Пресича се една река и така, докато се стигне до разклонът за хижа Равнец и заслон Ботев.

Този разклон е възлов в маршрута. Четете внимателно табелите и следвайте посоката и маркировката към хижа Васил Левски, защото е много е възможно да тръгнете към хижа Равнец.
Около 45 мин. след разклона се стига до един заслон, като преди това се минава покрай още един краварник. Когато минавате покрай него, погледнете наляво и ще видите в далечината поредният водопад.


След като стигнете до заслона, до хижа Васил Левски остават само 30 мин., но спускането е много стръмно и натоварващо за коленете.
Накратко за хижа Васил Левски
Хижа Васил Левски е първата хижа в Стара планина и трета в България. Тя е част от международния маршрут Е3 Ком-Емине. Скоро навърши 90 години от построяването си. От нея може да се продължи към връх Ботев, хижа Рай, хижа Добрила, хижа Равнец и град Карлово.
Цената за нощувка в хижата е 15 лв. (актуална към юли 2019 г.). За да резервирате място е добре първо да се обадите на телефон 02 411 04 37. Хижата е много атрактивна, защото е много стара и е запазен старият хижарски стил, характерен за първите хижи, които са се строяли.
Карловското пръскало
За да стигнете до водопад Карловско пръскало, трябва да застанете с гръб към хижа Левски и да тръгнете надолу и наляво. Там ще видите табела на един бук, оказваща посоката. До водопада се стига за 10 минути. Първо се минава през един дървен мост, пред който има друг по-малък водопад, а след това и покрай още 1-2 по-малки водопада. Пътеката е много ясна, няма как да се обърка. Самият водопад Карловско пръскало е висок около 25-30 метра. Той е красив, бял и къпещ. Не го пропускайте.
От хижа Васил Левски до Карлово
Преходът от хижа Васил Левски до Карлово отнема около 3 часа и 15 мин. (без почивките), особено ако сте пренощували на хижата и сте бодри и отпочинали. Преминава през резерват Стара река. Пътеката изглежда лека и полегата, но всъщност се преодолява над 1000 м. денивелация. По пътя ще минете покрай още две хижи – Балкански рози и Хубавец, които са на около 45-50 мин. една от друга. Ако имате време и желание можете да се отбиете и до водопад Черното пръскало, който се намира между хижите Балкански рози и Хубавец. Подробности за прехода през резерват Стара река, а също и как да стигнете до Черното пръскало можете да прочетете в тази статия.
Полезна информация за транспорт
Т.като преходът през Южния Джендем така да се каже минава над градовете Сопот, Карлово и Калофер, често се налага и да се помисли за транспорт между тях.
От Сопот до Карлово през около 30 мин. минава маршрутка. По-подробна информация за разписанието можете да намерите тук.
От Карлово до Калофер пътуват няколко междуградски автобуса. Повече информация за тяхното разписание можете да намерите тук.
Такси от Калофер до местността Паниците струва 10 лв. (Цената е актуална към юли 2019 г.; 0888 48 55 58 – Гошо)
Такси от Карлово до местността Паниците струва 25 лв. (Цената е актуална към юли 2019 г.; 0335 96 361 – Гилев такси)
От Сопот до Калофер няма директен обществен транспорт.