Преди време споделих за един от любимите си преходи в Пирин, който преминаваше през много езера и билни гледки – От хижа Вихрен до Синаница през Кабата и езерата. Тогава пропуснахме изкачването до върха и се зарекох, че в най-скоро време ще се завърна и ще поправя този свой пропуск. И така, 2 години по-късно, ето ни на на най-синьото място в Пирин – Синаница. Ще споделя за едно дълго отлагано изкачване на един от най-панорамните и емблематични за Пирин върхове. Ето и подробностите:
Откъде тръгваме?
Нашият преход започва от м. Попина Лъка, ~20 км. след гр. Сандански. Трябва да подминете хижа Яне Сандански и водопад Попина лъка, докато стигнете до първият мост вляво от пътя. Приблизителните координати на мястото можете да видите тук.
Продължаваме с колата по моста. Ние паркирахме малко след него, защото след това пътят става много разбит. В началото на участъка видяхме край нас да минават леки коли и джипове, затова ако не ви е жал за колата, можете да продължите още малко по-нататък.
От Попина Лъка до Синаница
Ще разделя маршрута на 4 части, защото някои туристи се отказват от изкачването на върха, или предпочитат да минат по по-прекия и по-стръмен преход през Душевадката (по който ние се върнахме), или пък предпочитат да стигнат до Синанишката порта от по-лекият маршрут откъм х. Вихрен.
- Попина Лъка – з. Спано Поле (жълтата маркировка, р. Сърчалийца) – 2 ч. 55 мин. с 1 краткa почивкa
- з. Спано поле – Синанишка порта – 2 ч. с 2 кратки почивки
- Синанишка порта – вр. Синаница – Синанишка порта – ~ 2 часа отиване и връщане + 20 мин. престой на върха
- Синанишка порта – вр. Синаница (през билото) – 1 час
- вр. Синаница – Синанишка порта (през подсичащата пътека) – 55 мин.
- Синанишка порта – х. Синаница – 30 мин.
Накратко за маршрута Попина Лъка – з. Спано Поле
Време без почивките: 2 ч. 52 мин.
Време с почивките: 3 ч.
Дистанция: 9.22 км
Калории: 1115 kcal
Най-ниска точка: 1280 м.н.в.
Най-висока точка: 2025 м.н.в.
Денивелация: +745 м.
~14580 крачки
Подробно за маршрута
Първите 35-40 мин. от маршрута, до вила Сърчалийца (няма как да не я забележите), се изминават неусетно. Пътеката е широка, полегата и добре маркирана.
Малко след вила Сърчалийца ще стигнете до почивна база със стари дървени бунгала. Там пътеката прави един “зиг-заг” и заобикаля отдясно над въпросната база. Следвайте широкия път и табелите. Около 20-25 мин. след почивната база ще стигнете до разклона за хижа Вихрен.
Това е важен разклон! Ако продължите към х. Вихрен и Синаница, ще минете през доста стръмния склон, койо местните наричат Душевадката и няма да минете през з. Спано поле. Това е маршрутът, по който ние се върнахме на другия ден, маркиран с жълта маркировка.
Тук ние продължихме надясно по широкия път. Около 10 мин. след въпросни разклон ще стигнете до още един. Там тръгваме наляво и нагоре. Това е пътят, по който се движат джипове и снабдяват заслон Спано поле.
Оттук нататък следваме широкия път за джипове и не се откланяме никъде, докато не стигнем до заслон Спано поле. По пътя няма маркировки, нито табели. От разклона до заслон Спано поле стигнахме за около 1 ч. 40 мин.
Приблизително по средата на този последен участък ще стигнете до краварник. Няма начин да не го забележите, защото наоколо пасат много крави и пътеката около него е по-полегата.
Заобикаляме покрай краварника и продължаваме по основния широк път, който става по-стръмен и преминава през гора. От краварника до з. Спано поле вървяхме около 50 мин.
Заслон Спано поле
Накратко за маршрута з. Спано поле – Синанишка порта
Време без почивките: 1 час 30 мин.
Време с почивките: 1 ч. 40 мин.
Най-ниска точка: 2020 м.н.в.
Най-висока точка: 2420 м.н.в.
Денивелация: +400 м.
Подробно за маршрута
Маршрутът от з. Спано поле до Синанишката порта и маркиран с кафява маркировка. Първите 35 мин. пътеката е полегата и ясно маркирана с колова маркировка, а също и кафяво-бяла боя. В далечината се вижда и крайната ни цел.
Следва ключов разклон, на който е много важно да погледнете табелите и добре да следите кафявата и коловата маркировка. Жълтата маркировка ще ви отведе до х. Вихрен.
Малко след разклона пресичаме реката (Спанополска река) по малък дървен мост. Оттам нататък продължаваме да следваме коловата и кафявата маркировка и тръгваме стръмно нагоре по хълма към Синаница, покрит с хвойни и смърчове.
Накратко за маршрута Синанишка порта – вр. Синаница – Синанишка порта
Време без почивките: 1 час 55 мин. (1 ч. отиване + 55 мин. връщане)
Време с почивките: 2 ч. 15 мин.
Най-ниска точка: 2420 м.н.в.
Най-висока точка: 2516 м.н.в.
Денивелация: +96 м.
Подробно за маршрута
Преди да продължа с изкачването на вр. Синаница, ще ви посъветвам това, което нас ни посъветва хижаря на з. Спано поле. “Оставете раниците на портата, качете се до върха и се върнете до портата.” Вземете със себе си само вода, връхна дреха, щеки и фотоапарат/телефон. Бъдете спокойни, никой няма да ви вземе раницата, едва ли има луди, които искат да мъкнат 2 раници. Ако носите нещо ценно, вземете го с вас или “скрийте” раниците някъде.
Има 2 варианта за изкачване на връх Синаница от Синанишката порта:
- през билото и Момин връх
- през подсичащата пътека
На снимката по-горе с червени точки са билната пътека, по която дойдохме и подсичащата, по която се върнахме.
Ние минахме през билото на отиване и се върнахме през подсичаща пътека.
За билната пътека следете пирамидките от камъни и се стремете към високите части още в самото начало на изкачването.
Пътеката през билото е изключително живописна, а в началото бих казала, че е и доста лека. И така докато не се стигне до подножието на Момин връх. Оттам нататък имаме стръмно слизане до подножието на вр. Синаница и още по-стръмно изкачване до върха.
Последните метри до върха са най-трудни за изкачване. За този участък силно ви препоръчвам да си помагате с щеки. Ако пътеката е мокра, изкачването на върха може да бъде хлъзгаво и много опасно.
По време на нашето изкачване срещнахме група с 10-годишно дете. Т.е. с внимателно и разумно стъпване, всичко е постижимо. А за гледките от върха ли? Eто малка част и от тях:
Слизането от вр. Синаница
Слизането от върха е една идея по-трудно от изкачването, защото пътеката, както споменах по-горе, е много стръмна, песъчлива и хлъзгава и някои от камъните са нестабилни.
От връх Синаница слязохме до Синанишката порта за около 55 мин. през подсичащата пътека.
От Синанишката порта до хижа Синаница се слиза за около 30 мин.
Изкачване на вр. Синаница за напреднали
Най-краткият маршрут за изкачване на вр. Синаница е този от едноименната хижа. Той минава по левия бряг на езерото, после отляво на хвойните във форма на въпросителен знак (?). После се изкачва на 4 карака безименния връх, а след това и самият връх Синаница. Не сме обхождали този маршрут и не мога да споделя лични впечатления, но по думите на хижаря, е много стръмен и е подходящ за хора, които имат много опит с планински преходи.
Накратко за хижа Синаница и едноименното езеро
Езерото Синаница е едно от най-красивите за мен езера. В него се преливат всички възможни нюанси на синьото, следващи един след друг до центъра на почти идеално кръглата му форма.
Когато езерото е спокойно, в неговата огледална повърхност се отразяват белите стени на върховете Синаница и Момин връх. Не исках да си тръгвам от там. Исках да стоя на брега му още и още. Обиколих го цялото няколко пъти. Направих стотици снимки. Исках да го запомня от всичките му страни.
На брега на езерото Синаница се намира едноименната хижа. Спалните помещения са общи. В хижата има кухня и столова. Особеното е, че вечерята и закуската (ако искате такива) трябва да заявите предварително! Нощувка в хижата струва 20 лв. (цената е актуална към август 2021 г.)
Банята е външна и представлява малка самоделна пристройка зад хижата. През летните и почивни дни хижата е пълна, местата се заемат бързо, дори тези за палатка около хижата. За да запазите своето място в хижата се обадете възможно най-рано на телефон 0896 798 040.
Връщането през Душевадката
Накратко за маршрута
Време без почивките: 3 часа 35 мин.
Време с почивките: 3 ч. 58 мин.
Дистанция: 11 км.
Калории: 850 kcal
Най-ниска точка: 1280 м.н.в.
Най-висока точка: 2420 м.н.в.
Денивелация: -1 140 м.
~18454 крачки
Подробно за маршрута
Тръгваме по добре познатия път към Синанишката порта, до която се изкачихме за около 35 мин. Оттам нататък пътят до разклона също е добре познат и маркиран, стигаме до него след още 1 час.
След като стигнем до разклона, тръгваме надолу по течението на реката и следваме жълтата и коловата маркировка.
Ще разберете, че стръмното слизане е свършило, като стигнете до един преливник. Близо до него има пейка с 2 маси. Тук, след пейката и масите, трябва да тръгнете по реката. Не тръгвайте по широкия път за джипове, защото е по-заобиколен. Ще видите и табела на мястото, където да се “шмугнете” в гората.
Скоро ще излезете на разклона след вила Сърчалийца и почивната база, който подминахме предишния ден, на път към з. Спано поле. Оттам до Попина лъка продължаваме около 45 мин. по добре познатия полегат и широк път.
Кремена, страхотен пирински маршрут сте направили – доколкото разбирам от разказа ти – нелек и пълен с предизвикателства, но пък със страхотни гледки. Пирин си е Пирин – в по-високите части пътеките са стръмни и каменисти, както е видно и от снимките по-горе.
Да, Ели, наистина за нас остана страхотен спомен, ще го помним и ще разказваме за него с гродост от постигнатото 🙂
Привет.
Благодаря за подробния пътепис и красивите снимки.
Може ли един въпрос?
Ако се изкачва през “Душевадката” дали ще бъде по-кратък прехода?
В смисъл – възможен ли е еднодневен преход от същата начална точка?
Здравейте, Станислав
И благодаря за положителния отзив 🙂
Ако се изкачите през Душевадката, преходът ще е с по около 1 час по-кратък във всяка посока. Въпреки това за мен лично би било твърде натоварващо за еднодневен преход. Денивелацията, която се преодолява също не е никак малка.
Но ако смятате, че сте добре подготвен физически и денят е достатъчно дълъг, няма невъзможни неща 🙂
Поздравления за споделеното и пожелания за още много свето гледки!
По картата, която ползвам не можах да се ориентирам за маршрута към заслон Спано поле и избягване на “Душевадката”, но предполагам, че този участък не е изобразен на картата, а е посочено само отклонение и там на място лесно ще се ориентираме по твоето описание.
https://map.bgmountains.org/#map=16/2604335.02/5115741.36/0
Здравей, Ваклин и благодаря 🙂
Всъщност, за да избегнете “Душевадката”, разклонът е малко преди този, който си посочил в линка, а именно -> https://map.bgmountains.org/#map=19/2604129.51/5115000.36/0
На това място трябва да се отклоните от жълтата маркировка и да продължите по широкия път. 🙂
Езерото Синаница дори на снимките изглежда прекрасно и екзотично,Рилските езера не могат да се сравнят с него,благодаря за красивите снимки!
Zdrasti Kremena,
strachoten marshrut! Nie nesto si trsime s priiateli za ljato i tezi e strachoten, prekrasni snimki, super priroda … kak ja znaeme od Bulgaria.
Niamas-li za tezi marshrut oste karta s satview kade se vizda cial marshrut ot start do cil?
blagodarja mnogo i vsicko hubavo.
Bohuslav
Здравей, Bohuslav
Благодаря за милите думи. Приложението, което използваме пази маршрута само 1 месец и не ги пазя никъде другаде. 🙂 Пожелания за много пътувания, много покорени върхове и хубави емоции 🙂
Здравейте, Кремена!
Поздравления за невероятните снимки и интересните пътеписи! С наслада ги чета всичките.
Искаме идната седмица да си направим еднодневна разходка до хижа Синаница и езерото (без качване на върха). Ще бъдем с 10 годишната ни дъщеря и се чудя кой маршрут би бил най-удачен за нас – от хижа Вихрен или от м. Попина Лъка. Бих искала да сведем стръмните и опасни участъци до минимум заради детето. Бихте ли ми споделила Вашето мнение?
Здравейте, Магдалена
Благодаря за милите думи 🙂 Определено х. Вихрен – х. Синаница е доста по-лек и по-ясен откъм маркировка 🙂
Привет,
Прекрасна статия! Много благодаря за полезната информация! Имам един въпрос – от Синанишката порта до х. Синаница каква е маркировката, как да се ориентираме, за да ни отнеме наистина 35 мин.? 🙂
Няма да се качваме на самия връх, така че вероятно няма да видим хижата, за да ни ориентира това?
Здравейте, Кристина, благодаря за положителния коментар. 🙂 От Синанишка порта до хижа Синаница има съвсем ясна синя маркировка. Няма къде да сбъркате или да се загубите в този участък. 🙂
Супер, много благодаря! 🙂
Пак съм аз 🙂 Един последен въпрос – когато минахте оттам, пътеката покрай реката след Душевадника към вила Сърчалийца в какво състояние беше? Имаше ли много паднали дървета, защото съм минавала по нея преди 2 години и се вървеше трудно? Благодаря предварително! :))
Здрасти пак 🙂 Май имаше паднали дървета, но се минаваше, не помня някакви особени затруднения.
Чудно, мерси!
Здравейте, браво за чудесния пътепис и снимките! Попаднах на него по повод намерението ми да използвам Вашият подход към х. Синаница. Бил съм на върха 2 пъти, от към Вихрен и от Кресна и двата по-лесни от Вашия вариант. Споделям магнетичната сила на това място. Поздрави и успех!
Благодаря, Петър 🙂
Не сме подхождали откъм Кресна, но ще обходим и този мяршрут някой ден 🙂
Ние тръгнахме от хижа Вихрен и качихме върха от страната ,от която сте описали и слязохме откъм езерото. И двата пътя са ужасни. Качваш на 4 крака и слизаш на 4 крака или по задник. Почти отвесни скали,няма за какво да се хванеш,камъните са нестабилни и се ронят, а хлъзнеш ли се ,ще се спреш след няколкостотин метра надолу. Докато се усетим,че нямаме работа там,вече нямаше за кога да се връщаме.Моят съвет е да пропускате върха. Каквото се вижда от него ,се вижда и от финалния разклон за върха и хижата. Маршрутът до хижа Синаница е супер красив,достатъчно денивелация и камънак. Иначе маркировката е ясна и почти не може да се загубиш. Скачал съм с бънджита,с парашут, карал съм каяци в открито море и доста върхове съм изкатерил, но Синаница не бих повторил и препоръчал. Излишно опасен връх. Бъдете здрави и разумни. 🙂