Пак Пирин и пак езера и върхове и този път с още по-звучни имена ще се срещат в следващия маршрут. Ще ви споделя за едно бленувано за много планинари-аматьори (като мен) място и то по път без официална маркировка. Ще има много синьо, много “уау” и много “щрак”.

От хижа Вихрен до хижа Синаница и едноименното езеро има официален маршрут, маркиран със синьо. Ние обаче ще минем по един малко по-заобиколен път, а по “официалния” ще се върнем. Така ще “затворим кръга” и ще си спретнем един уикенд с много гледки и приятни емоции.

Неофициалният маршрут минава приблизително покрай следните обекти: х. Вихрен – вр. Кабата – Голямо Влахинско езеро – Гергийски езера – Синаница. Ето и подробностите:

 

 

Накратко за маршрута

Време без почивките: 4 часа 5 мин.

Време с почивките: 6 ч.

Дистанция: 9.91 км

Калории: 878 kcal

Средна скорост: 2.4 км/ч

Най-ниска точка: 1914 м.н.в.

Най-висока точка: 2537 м.н.в.

Денивелация: 951 м.

По пътя няма чешми, а сенките са рядкост, затова бъдете подготвени с поне 1.5 л. вода на човек, а също и с шапки, слънцезащитни кремове и/или дрехи с дълги ръкави и крачоли.

 

 

Подробно за маршрута

От хижа Вихрен тръгваме по най-популярния маршрут в Пирин, към първенеца – връх Вихрен. Следвайте червената маркировка или просто най-голямата тълпа (ако е лято).

След около 25 мин. ще стигнете до разклона за Казаните. Там тръгваме по по-стръмната пътека, ляво.

След още 25 мин, все по червената маркировка и все подир тълпата, стигаме до седловината в подножието на връх Вихрен. Това е връх Кабата. Това е мястото, на което за първи път се вижда Голямото Влахинско езеро.

 

Оттук се отделяме от добре познатия и утъпкан път и се спускаме без пътека към Влахинското езеро. Първоначално тръгнете към Хвойнати връх, това е върхът, който ще видите ако се обърнете с гръб към връх Вихрен.

Щом стигнете до каменистата част в подножието на Хвойнати връх, започнете да слизате към Влахинското езеро. Избирайте тревистите участъци, защото те са по-удобни за вървене. От Кабата до Влахинското езеро се слиза около 20 мин.

 

 

До Голямото Влахинско езеро

Голямото Влахинско езеро е най-голямото в групата на Влахинските езера и сред най-дълбоките и пълноводни езера в Пирин. Интересен факт е, че неговата площ е четири пъти по-голяма от площта на останалите четири езера в групата, взети заедно.

По маршрута ни към Синаница не се слиза до самия бряг на езерото, а на около 100 метра от него. Тръгваме по левия бряг на Влахинското езеро. Оглеждайте се за малки купчини от камъни. Това е маркировката, която ще следваме.

Заобикаляме езерото по левия му бряг, следвайки „пирамидките“ и след около час сме на отсрещния му бряг, в подножието на връх Гредаро и Муратовата премка. Муратовата премка е най-ниската част от „реброто“, което свързва върховете и Муратов и Гредаро.

До въпросната Муратова премка ни очаква много стръмно, но кратко изкачване. От нея за първи път се виждат Гергийските езера, а ако погледнете назад ще видите “за последно“ по този маршрут и Влахинското езеро, на фона на първенеца на Пирин – връх Вихрен.

 

 

Гергийските езера

Три от Гергийските езера се виждат съвсем ясно от Муратовата премка. До първото се слиза за около 6-7 мин. Следваме малките купчини от камъни, те са нашата маркировка. След още 5-6 мин се стига до брега на второто Гергийско езеро, а след още 5-6 мин. и до третото.

След третото Гергийско езеро следва кратко, не много стръмно изкачване.

Преминете ли го, пътеката вече не е така стръмна.

В този участък има един важен момент. След като навлезете в гората от клекове, ще стигнете до голяма купчина камъни, която е възможно да подминете. Няколко крачки след нея пътеката свършва, а отсреща се вижда Голямото Гергийско езеро. До езерото няма пътека. Не се паникьосвайте, просто се върнете 10-тина крачки назад до голямата купчина камъни. Ще видите ясна пътека зад въпросната голяма „пирамида“ от камъни. Оттам нататък вече няма къде да се объркате.

Следва подсичане на няколко безименни върхове по един много дълъг сипей, който се пресича за около 15-20 мин.

След въпросния сипей отново следва кратко и стръмно изкачване през гора от клекове и боровинки, а след него и дълъг, полегат участък, от който за първи път се вижда и Синанишкото езеро.

Последният участък до хижа Синаница е много стръмен и все надолу. Щом започне стръмното спускане, значи до хижата остават само 25 мин.

Езеро Синаница

Не знам коя дума да използвам, за да опиша това, което видях и почувствах на брега на Синанишкото езеро. Шок, синьо, тюркоаз, хипноза, кристално… всъщност наистина не знам. Виждала съм доста езера и езерни групи, но това езеро просто ми скри шапката. Честно!

Всички възможни нюанси на синьото, следващи един след друг до центъра на почти идеално кръглата му форма.

Когато езерото е спокойно, в неговата огледална повърхност се отразяват белите стени на върховете Синаница и Момин връх. Не исках да си тръгвам от там. Исках да стоя на брега му още и още. Обиколих го цялото няколко пъти. Направих стотици снимки. Исках да го запомня от всичките му страни. Нямам търпение пак да отида там и да го видя отново.

 

 

Хижа Синаница

На брега на езерото Синаница се намира едноименната хижа. Спалните помещения са общи. В хижата има кухня и столова. Особеното е, че вечерята и закуската (ако искате такива) трябва да заявите предварително! Нощувка в хижата струва 15 лв. (цената е актуална към август 2019 г.) Банята е външна и представлява малка самоделна пристройка зад хижата. През летните и почивни дни хижата е пълна, местата се заемат бързо, дори местата за палатка около хижата. За да запазите своето място в хижата се обадете възможно най-рано на телефон 0896 798 040.