Връх Митикас е най-високият връх в планината Олимп и вторият по височина на Балканският полуостров след връх Мусала в Рила. Висок е 2917 метра, само с 3 метра по-висок от първенецът на Пирин и трети на Балканите – Вихрен. Поставихме си амбициозната цел да изкачим Митикас за един ден без преспиване на междинната хижа. Стигнахме до връх Скала, само на 45 минути преди върха. Този наш първи опит за достигане до трона на Зевс се оказа неуспешен, но си извадихме някои поуки, които сега ще споделя с вас.

Как да стигнете?

Най-популярното изходно място за изкачването на Митикас е градчето Литохоро (Litochoro или Λιτόχωρο) и по-точно местността Приония (Prionia или Πριόνια), която се намира на 17 километра (30 мин. с кола) от Литохоро. До местността Приония води чудесен асфалтов път с много завои. Пътят свършва при голям паркинг с ресторант. Паркингът е безплатен.

Пътят от София до Литохоро е почти изцяло магистрала, с изключение на участъка от Благоевград до Сандански и някои участъци преди Солун, където пътната настилка е в доста лошо състояние. На територията на Гърция пътни такси се събират на т.нар. толове. До Литохоро има точно 3 пункта за събиране на такси (общо 5.80€ в едната посока)

1. малко след границата – 2.40€
2. малко след Солун – 1.20€
3. след още 6-7 километра 2.20€

Българо-Гръцката граница се преминава сравнително бързо и само с лична карта.

Първоначално следвайте табелите за Солун, а когато наближите Солун следвайте табелите за Атина. Трябва да “слезете” от магистралата при Литохоро (Litochoro). След това следвайте кафявите табели за национален парк Олимп.

 

Накратко за маршрута

Маршрутът като цяло е доста тежък, защото е дълъг като разстояние и денивелацията е огромна. Почти цялото изкачване е много стръмно, има малко полегати места, а участъкът от хижата до връх Скала просто ни “взе въздуха и здравето”. Ето и равносметката:

• 38000 крачки
• 26 километра
• 1586 kcal
• общо време с почивки – 9 ч. 50 мин. (отиване и връщане)
• общо време без почивки – 8 ч. 20 мин. (отиване и връщане)
• денивелация в едната посока 1820 метра

По маршрута от Приония до върха има общо 3 чешми, 1 хижа и 1 водопад. Чешмите са на паркинга, между паркинга и хижата и на самата хижа. Хижата се нарича Spilios Agapitos Refuge A, накратко ще я наричам хижа А. Водопада е в началото на пътеката до първият мост, минахме през него навръщане.

 

От Приония до хижа А

От паркинга до хижа А стигнахме за около 2 ч. 20 мин. с няколко почивки, буквално за по глътка вода и глътка въздух. На около 40 минути след началото се намира втората чешма, около която е изградена беседка, няколко пейки, карта на региона и информация за хижите в планината Олимп. До чешмата се върви изцяло през гора, затова не са ви нужни шапки, нито слънцезащитни кремове. Около 40-45 мин. след чешмата се стига до друга пейка, а малко след нея в далечината вече се вижда и самата хижа А, “кацнала” на една скала. До въпросната пейка пътеката е стръмна, но сенчеста, а след нея става още малко по-стръмна, вече започва да върви на зиг-заг, а дърветата се превръщат във все по-ниски клекове. Около 1 час – 1 час и 5 мин. след пейката се стига до хижа А.

 

 

Накратко за хижа А

Refuge A Spilios Agapitos, която накратко ще наричам хижа А, се намира на 2100 метра надморска височина. Снабдява се с провизии само с магарета и коне, които се движат по маршрута за туристи и оставят ясни следи след себе си… В хижата се предлагат топла храна и напитки. Ние хапнахме по една бобена яхния, която струваше 5€. Около хижата и по целия маршрут няма кофи за боклук, защото всичко, което туристите качат в планината, трябва после сами да си го свалят. Цената на нощувката е 12€, но е добре да се резервирате място предварително, особено през лятото. Около хижата може и да се опъне палатка. Още информация за хижа А, можете да намерите на сайта им. 

От хижа А до връх Скала

След кратка почивка на хижа А е добре да сложите шапките и да нанесете малко слънцезащитен крем по кожата си, защото от там до върха сенките са рядкост. Вода нагоре също няма, затова си напълнете поне литър и половина. Пътеката от хижата до връх Скала може да се раздели на 2 части – до т.нар. “премка” и след нея. “Премката” е мястото, където пътеката се разделя към върховете Скала (Skala) и Сколио (Skolio).

От хижата до премката се стига за около 1 час. От премката до връх Скала се стига за около 1 час и 10 мин. Сумарно от хижа А до връх Скала се стига за 2 ч. 10 мин. До премката пътеката е много стръмна, върви само на зиг-заг, но пък е много живописна. Тази част от маршрута беше най-красива и все още наоколо се намира зеленина, която да разкраси пейзажа. След премката, до върха всичко е само камъни и тук-таме някоя коза за разнообразие.

Връх Скала

На връх Скала при ясно време се вижда Митикас. Изглежда много близо и наистина е, но пътеката до него е много тясна и стръмна. Върви се много бавно и внимателно. От подножието на връх Митикас до самия връх се катери буквално на четири крака и се драпа с помощта на ръцете. Поради тази причина това кратко разстояние се изминава много бавно – може би за около час. Това ни обясниха екипираните с въжета, карабинери и каски група момчета, които се връщаха от Митикас. Уверяваха ни, че можем да се справим и без екипировка. Сега, спомняйки си колко близо бяхме, съжалявам, че не качихме върха.

Защо се отказахме?

Имаше няколко причини, поради които не се качихме на вторият по височина на Балканите – Митикас:

1. Получих силна болка в левия крак в областта на бедрото и ставата
2. Дори след почивката краката ни трепереха, физическата умори си каза думата
3. На връх Скала изведнъж стана много мъгливо (буквално непрогледно) за няколко минути, а после излезе силен и студен вятър, който “отвя мъглата”.
4. Бяхме изморени, мокри (потни), а в допълнение студения вятър и мисълта за още час драпане и лазене наклони везните не в наша полза.

Бяхме толкова близо и същевременно толкова далеч от върха!

 

По пътя обратно

Слязохме от връх Скала до хижа А за около час и половина. От хижата до паркинга слизахме още 2ч. 30 мин. и се отбихме до водопада.

 

Къде сгрешихме?

Направихме някои изводи за грешки, които допуснахме при изкачването на върха.

1. Добре е наистина да се преспи на хижа А поне една вечер и сутринта рано със свежи сили да се тръгне към върха.
2. Има друг, по заобиколен, но по-лек маршрут, който започва от Гортсиа (Gortsia). Тогава също е добре да се направят една или две нощувки на междинните хижи.

Ще поправим грешките и ще направим повторен опит за изкачването догодина.