За изкачването на върховете Зъбът и Яловарника в Пирин мога да кажа накратко, че си е планинско изживяване за ценители. Особено след двумесечна пауза от ходене из силно пресечени местности. След този еднодневен преход се върнах от планината като прегазена от силни емоции, с гордост от постигнатото и наслада от видяното.

Ще споделя лични впечатления от кръговия маршрут х. Беговица – Кукленско езеро – вр. Зъбът – вр. Яловарника – седловината м/у Яловарника и Зъбът – долината на р. Беговица – х. Беговица.

Ето и подробностите:

 

 

Откъде тръгваме?

Стандартния заход за изкачване на връх Яловарника започва от хижа Беговица и минава през връх Зъбът. До хижа Беговица се стига пеша от м. Попина лъка за около 1 ч. 25 мин. До хижата може да се стигне и с високопроходима кола или джип.

Моят съвет е да предвидите нощувка в хижа Беговица и сутринта рано, отпочинали и бодри да тръгнете към върховете.

 

 

Накратко за маршрута

Време с почивките: 8 ч. 50 мин.

Време без почивките: 7 ч. 05 мин.

Разстояние: 12.67 км.

Средна скорост : 3 км/ч

Денивелация до вр. Яловарника: +1107м. / -163 м.

Денивелация на връщане до х. Беговица: -953 м.

По пътя няма работещи чешми. Минава се през долината на р. Беговица. Според хижаря на х. Беговица водата в реката е питейна, но при последното ни посещение наоколо пасяха много крави, затова не посмяхме да пием. Моят съвет е да се подготвите с поне 2 л. вода на човек, особено през лятото.

Сенките по маршрута са рядкост, затова носете шапки, слънцезащитен крем и/или дрехи с дълги ръкави и крачоли.

 

 

Подробно за маршрута

Началото на маршрута към върховете Зъбът и Яловарника съвпада с маршрутa към Тевно езеро и вр. Каменица (синя маркировка), а също и с този към х. Пирин (жълта маркировка). Следим най-вече жълтата маркировка.

Само  30 мин. след тръгването ще стигнете до Даков мост, а 15-20 мин. след моста е водопадът на река Беговица. Водопадът е малък, но е привлекателен за снимки и кратка почивка.

Около 25 мин. след въпросния водопад е разклонът за хижа Пирин, където жълтата и синята маркировки се разделят. Тръгваме надясно по жълтата маркировка в посока хижа Пирин.

Следва много каменист, стръмен и неудобен за вървене участък. Колкото повече се изкачвате, толкова по-стръмно става и толкова по-често си мислите “Айде де, не стигнахме ли до езерото …”.

Пътеката към вр. Зъбът минава 20-тина метра над езерото.

 

Кукленското езеро

Кукленското езеро е ледниково езеро. Разположено е под върховете Куклите, откъдето идва името му. Познато е и с името Беговишко езеро.

Площ: 7,5 дка, дължина: 125 м, ширина: 75 м.

Мястото е много красиво, китно и подходящо за пикник и почивка преди изкачването на вр. Зъбът. Водата е синя и изглежда кристално чиста, но не е питейна!

 

След Кукленското езеро стръмното изкачване съвсем не свършва, но пък ми се стори доста по-леко. Само 30 мин. след езерото вече бяхме на седловината между Куклите и Зъбът и върхът вече изглеждаше съвсем близо.

Участъкът преди подножието на Зъбът е каменист, стръмен и на места върви на зиг-заг.

На седловината между Куклите и Зъбът се отделяме от жълтата маркировка, защото тя води към хижа Пирин.

Оттук нататък, към върховете Зъбът и Яловарника няма цветна маркировка. За ориентир използваме пирамидките от камъни. До връх Зъбът остават около 20 мин. изкачване.

 

Връх Зъбът

Гранитният връх Зъбът е висок 2688 м. и от него се открива безкрайна панорама към първенците на Пирин. При ясно време погледът се простира дори и отвъд пределите на Пирин. Той е част от масивът Куклите, но отдавна се приема за отделен връх.

Когато човек погледне към съседния му “събрат” – Яловарника, има усещането, че между двата зее непреодолима пропаст, защото спускането към подножието на Яловарника е много, много стръмно. Слиза се на зиг-заг.

Да ви призная, докато слизахме от Зъбът към седловината, няколко пъти си помислих, че може би днес не е денят, в който ще изкача Яловарника. Гледайки стръмния склон, по който трябваше да слезем и още по-стръмния, по който трябваше да се изкачим, усетих отчаяние. Не съм сигурна дали беше заради предстоящото изкачване или заради слизането след това, но се разколебах.

Направете кратка почивка на седловината под Яловарника, но в никакъв случай не се отказвайте. До върха остават само 55 мин. Да, по-малко от час до заветната цел.

Първите 45 мин. от бавното драпане към Яловарника са най-стръмни. На 1-2 места дори се наложи да се катерим на 4 крака. Преодолява се огромна денивелация за много кратко разстояние. И така, докато стигнете до Яловарника 2, който е няколко метра по-нисък от своя “събрат”.

Последните 10-тина минути до върха не се усещат.

 

Връх Яловарника

Връх Яловарника е висок 2763 м., което го нарежда на почетното 9-то място сред първенците на Пирин. Труден е за изкачване, лично мнение. При ясно време може би няма пирински връх, който не се вижда от Яловарника.

Имахме късмета да срещнем опитен планинар, който познава планината отлично и ни спретна кратък урок по география на Пирин.

 

 

Слизането от Яловарника до х. Беговица

“Изкачването е по желание, но слизането е задължително.” Спускането от вр. Яловарника, от което толкова се плашех, се оказа не толкова  трудно. Слязохме до седловината само за около 35 мин.

От седловината между Яловарника и Зъбът тръгнахме директно към долината на Беговица и това беше най-безкрайното, каменисто, изморително и неудобно за вървене място, през което съм минавала. Бих го нарекла типично за Пирин – камък до камъка.

В този участък скачането от камък на камък ще ви се стори безконечно.  Следете пирамидките. Оглеждайте се добре, защото, когато стигнете при клековете, ориентирът става все по-неясен. Минава се през нещо като “проход” между клековете. Целият този неприятен участък се преодолява за около 1 час.

Когато стъпих отново на меката, тревиста пътека, досадата от прескачането като планинска коза внезапно изчезна. Имах чувството, че по тази пътека мога да вървя още един ден.

След като стигнете до река Беговица, тръгнете надолу по течението, но се стремете и постепенно да се отдалечавате от коритото. Пътеката по долината е утъпкана и на места има пирамидки за ориентир.

Минава се до едно тревисто блато, следва хълмист терен и друго по-голямо тревисто блато, при което коловата маркировка се вижда. Неясният участък между двете блата се изминава за около 15 мин.

Само 15 мин. след второто, по-голямо тревисто блато стигаме до добре познатия разклон за хижа Пирин и Беговишкото езеро, през който минахме по-рано същия ден. До хижа Беговица ни остават само 1 ч. 15 мин. леко слизане.

Последните 15 мин. от слизането бяха най-изморителни. Имах чувството, че краката ми не могат да направят нито стъпка повече. Тук с умората може да ви помогне едно кратко топване на стъпалата в ледената вода на река Беговица.

 

 

Накратко за х. Беговица

Всъщност хижа Беговица е била преименувана на Каменица преди около 35 г., когато са сменяли имената, както на граждани, така и на туристически обекти. Над вратата на хижата стои името Беговица, затова ще я наричам с това й име.

Хижата е много гостоприемно място с чудесно и разнообразно обедно меню. В столовата има и бар. Телефон за контакт: 0888 635570;

Бяхме настанени в двойна стая със собствена баня. Цената на нощувката е 25 лв на човек на вечер (цената е актуална към юли 2022 г.)