Село Локорско се намира на няколко километра от Околовръстния път на София, в подножието на Стара планина. Районът около селото е много живописен и е подходящ за много дейности на открито. През почивните дни, особено когато времето е приятно, по пътеките тръгват много туристи – кой с колело, кой с мотор, кой със щеки, кой с барбекю. Подходящо е за хора от всякакви възрасти.
Как да стигнете до екопътеката?
В центъра на село Локорско има голям площад, хранителен магазин, поща и разбира се кметството. Въпросният площад е едно от местата, на които можете да оставите колата си. За екопътеката трябва да тръгнете по улицата, която минава отляво на кметството. Тя ще ви отведе до мост и още един площад, на който също можете да паркирате. Отдясно на втория площад започва екопътеката. По нея могат да се движат и коли, но според мен това е излишно, освен ако не носите прекалено много и тежки неща. Пътеката е полегата, приятна и минава покрай река, на която са формирани 6-7 водопада или поне толкова преброихме ние.
Водопадите на село Локорско
Водопадите са малки. Най-високият от тях не повече от 6-7 метра. Първият от водопадите е близо до последните къщи. До него пътят все още е асфалтов.
Вторият и третият водопади са един над друг. Между тях има малко мостче и е изградено барбекю. Край реката никъде няма пейки и маси. Има много поляни, на които можете да си направите пикник или да разпънете палатка.
Малко след шестия водопад има широка поляна. От лявата страна на поляната е минава реката. Отвсякъде е обградена с борова гора и е много подходящо да разпънете едно одеяло, да запалите един огън и да …. знаете какво да правите после. До тази поляна може да се стигне с кола, ако не ви е жал за колата разбира се.
След въпросната поляна не може да се продължи с кола. Ако продължите да вървите нататък, широкият път става малка пътечка, която минава през скали. От скалите тръгнете към реката и ще видите седмия водопад. До него се стига трудно, защото няма пътека, а трябва да минете между храстите. Освен това слизането е стръмно.
Най-доброто време за посещение на Локорско е пролетта, защото реката е все още пълноводна. През лятото от нея остава само една попресъхнала вада, а водопадите съвсем не са така забавни за децата.
Други активности
Искате да карате колело или мотор в гората? – Локорско е вашето място. При подходящо време тук е бъкано с колоездачи. От голямата поляна за пикник може да тръгнете нагоре през гората и да стигнете до една от многото писти за колоездачи и мотоциклетисти. Бъдете предпазливи и ги наблюдавайте отдалече, защото се спускат с наистина бясна скорост по каменистия терен.
В селото има и една много стара църква, а извън селото червеникавите скали са се деформирали в интересни форми.
Църквата “Свети Николай”
Църквата “Свети Николай” се намира в края на село Локорско. За да стигнете до нея, от кметството трябва да продължите нагоре, след това се минава отляво на една голяма жълта сграда (прилича на училище) и малко след това отляво се оглеждайте за църквата, скрита зад жива ограда. Църквата е построена през XVII век и е паметник на културата.
Момините скали
За “Момините скали” трябва да подминете църквата и по същия път да излезете извън селото. Последната къща от селото е страхотна, модерна, каменна къща с голям и красив двор.
Подминавате къщата, след това пътят става тесен и еднолетов и минава през една борова гора. След боровата гора попадате в местност с ниски червеникави скали.
След като стигнете до “червените скали”, се оглеждайте надясно за Момините скали. Те са доста по-голямо скално образование. Можете да оставите колата встрани от пътя и да слезете до скалата пеша. От мястото се открива красива гледка към София и Витоша.
Разбира се има интересна легенда за формата на скалата и тя е, че две девойки се опитвали да избягат, скалата се отворила и те се скрили в нея. От там и името на скалното образование – “момини скали”.
Много полезна статия, искам само да попитам като време, каква е дължината на тези разходки?
Здравейте, Даниела!
Самите водопади са много близо един до друг. От крайните къщи на Локорско до последния водопад се върви не повече от 40 мин. После пътеката продължава незнайно докъде. Ние стигнахме до една хубава полянка, направихме си пикник и се върнахме. До църквата и до Момините скали се стига с кола и те са в друга посока. Не са при водопадите. 🙂
Информацията Ви е грешна. Това не е църквата “Свети Николай”, а параклис “Свети Спас” построен от местните хора в наши дни на мястото на старо оброчище. Църквата “Свети Николай” е до гробището, използвана е и като гробищен храм и в момента е полуразрушена.
Благодаря, Силва, ще поправя при първа възможност 🙂
Да, точно така е. Ето един сайт с подробна информация за църквата “Св. Никола”: http://www.strannik.bg/o/6184/hram-sveti-nikolaj-mirlikijski .
Здравейте,
искам да попитам има ли къде да се застане на реката (имам предвид да не бъде от високо а на брега)?
Здравейте, Калата, може лесно да се слезе до всеки от водопадите 🙂
Живея в Локорско, имайте предвид, че при разходка, трябва да се внимава за влечуги, срещат се пепелянки и усойници, и двата вида са отровни.