Мелнишкият край е онова познато и причудливо място в подножието на Пирин, където под внушителни пясъчни пирамиди са скътани средновековния Мелник и неговите изби, пълни с вино и мезета.

Пътувайки натам ще видите многобройните лозя, вили и необикновен релеф. Колкото повече приближавате, толкова по-ясно става, че ви очаква нещо красиво.

Посещавали сме Мелник и региона няколко пъти, но този път целта ни беше водопад Скоко, край село Кашина. Ето и какво да видите по пътя дотам:

Мелник 

Започваме с емблемата на този район – Мелник. Неговото име носят и самите пясъчни пирамиди. Мелник е най-малкия по площ град в България. Известен е и с виното и старите си възрожденски къщи и много стари изби. Някои от избите приличат на подземни лабиринти, пещери, вкопани в меките глинени скали.

Типична мелишка къща с подобна галерия от винени изби е Кордопуловата къща. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, която е запазена до наши дни. Днес тя е музей и в нея можете да разгледате избите, огромните бъчви за вино, а също и красиви дърворезби и интериорни елементи, типични за този регион. Още информация за Кордопуловата къща можете да намерите на сайта им.

Роженският манастир

Роженският манастир „Рождество Богородично“ е средновековен манастир и е най-големият в този район. Той е паметник на културата. Подобно на много от средновековните манастири е бил опожаряван и възстановяван. Имало е период, в който заради несъстоятелност манастирът е бил под гръцка опека. Дори са се водили спорове дали е гръцки или български. В крайна сметка принадлежността му се отсъжда в полза на България.

За да стигнете до манастира, в село Рожен следвайте табелите. До манастира води чудесен асфалтов път.

Любовище – пясъчният тунел

За да минете през пясъчния тунел на село Любовище, в село Рожен следвайте табелите към селото. Пътят след село Рожен става черен, но все пак при сухо време е проходим за всякакви коли. От село Рожен до село Любовище има около 2 километра, а тунелът се намира приблизително по средата на пътя между двете села.

Интересен факт е, че тунелът е прокопан от доброволци от село Любовище и дълго време е бил ту отворен, ту затворен за преминаване. Съвсем доскоро, до не повече от 20-тина години, преминаването през него си е било лукс.

Днес тунелът е добре укрепен и преминаването през него е напълно безопасно.

Кашина – водопад Скоко

Водопад Скоко е нещото, което ни доведе в този край за пореден път. Ние обичаме водопадите и с удоволствие се връщаме на добре познатите и силно туристически места, за да видим някое от тези “скрити”, малко посещавани природни творби.

Как да стигнете до водопад Скоко?

От село Рожен, през село Любовище черният път продължава чак до село Кашина. Разстоянието не е много, около 8 километра са, но се шофира бавно и се изминават за около 30 минути. Според един от жителите на селото, до водопада понякога идват цели автобуси с туристи.

В село Кашина пътят свършва. Там трябва да намерите място за паркиране.

От центъра на село Кашина до водпад Скоко вървяхме около 1 час и 5 мин. с лежерно, детско темпо.

Пътеката е широка, ясна и е подходяща за всякакви възрасти. Първите 45 мин. е по-стръмна а сенките са рядкост. Затова бъдете подготвени с шапки, слънцезащитен крем и/или дрехи с дълги ръкави и крачоли. По пътя няма чешми, затова носете и достатъчно вода.

След първите 45 минути по леко стръмна и слънчева пътека, ще стигнете до разклона към село Пирин. Оттам нататък се върви много лесно, “най-трудната” част вече е зад нас. Следваме големите и ясни табели и продължаваме направо към водопада по полегата пътека през гората. Тези последни 20-25 мин. до водопада са много леки и приятни за преминаване.

Малко преди Скоко ще минете през бариера. Преминете ли я, значи вече би трябвало да виждате и дървената ограда на ВЕЦ-а, над който е и водопада.

Водопад Скоко е буен и красив през цялата година. Малко е трудно да бъде сниман, защото е наполовина “скрит” зад земна маса. Висок е около 20 метра. Когато се приближите до него ще усетите вятър и пръски, страхотно е.