Планината Витоша винаги е била добър вариант за разходка наблизо, сред красива иглолистна гора, бучаща река, каменни реки и красиви гледки.
Витошките маршрути са сравнително леки, добре маркирани и винаги могат да се “накъсат” на по-кратки маршрути от хижа до хижа или от село или квартал до хижа. Такъв е маршрутът от село Бистрица до хижа Алеко. През лятото е много приятен, защото през по-голямата част се върви през прохладна гора. Оказа се, че и през зимата не е никак лош, дори за аматьори като нас.
Пътеката първоначално минава покрай Бистришката река и красивите местности около нея, след това през частично “разрушения” резерват Бистришко бранище, през каменната река и накрая, малко преди “цивилизацията” газихме в сняг до кръста. Беше страхотно!
Накратко за маршрута
- Време с почивките – 3ч. 40 мин.
- Време без почивките -3 ч. 20 мин.
- Дължина на маршрута – 10,43 км
- Средна скорост – 3,1 км/ч
- Калории – 782 kcal
- Денивелация – 959 м.
- Най-ниска точка – 924 м.
- Най-висока точка – 1849 м.
Как да стигнем до село Бистрица?
Село Бистрица е първото село, през което минаваме, в посока село Железница, Белчин и Самоков.
До центъра на село Бистрица водят и автобусите на софийския градски транспорт № 69 и 70 от кв. Дървеница и № 98 от метро станция Хладилника. Билети се продават по спирките или от шофьора на автобуса и струват колкото билетите за всички останали линии –1.60 лв.
Разбира се можете да стигнете до село Бистрица и с кола. Дори в началото на маршрута е изграден голям паркинг, на който да оставите колата. За да си вземете колата обаче ще трябва да се върнете по същия път обратно.
Откъде тръгваме?
Ако пътувате с кола, в село Бистрица трябва да се отклоните от главния път по улица Стефан Стамболов. Това е улицата вдясно, веднага след автобусната спирка и денонощният магазин в центъра на селото.
Ако идвате с автобус, след като слезете от автобуса, бих ви препоръчала да тръгнете по улицата зад спирката, нагоре към планината. Вървете само покрай реката, на левия или на десния бряг, където ви харесва повече. Скоро ще видите табели с име на улица „Горски път“. Продължете по тази улица, докато стигнете до Т-образното й кръстосване с улица Стефан Стамболов. Там ще видите зелена маркировка и зелени стрелки.
Продължете още нагоре по улица Стефан Стамболов, без да се отклонявате никъде. Ще минете покрай няколко наистина разкошни къщи с големи дворове и охранителни камери и кучета. Скоро къщите свършват, ще видите големият паркинг, за който ви споменах и началото на парк Витоша.
Ето и времето, за което ние преминахме през селото:
- 11 ч -тръгване от спирката на с. Бистрица
- 11:20 – кръстовището на ул. Горски път и ул. Стефан Стамболов, първа зелена маркировка и зелени стрелки
- 11:36 – паркинга и табелата за национален парк Витоша. Начало на маршрута.
Подробно за маршрута
Тръгвайки през планината, първоначално ще минете покрай 2 чешми. Явно водата, течаща от тях е добра за пиене, защото покрай нас мина човек, който носеше 5-6 празни 10-литрови туби и спря до втората чешма, за да ги напълни.
Съвсем скоро след чешмите ще стигнете до „кръстовището“ на нашия маршрут, с този към Симеоновските езера. Следвайте табелите за хижа Алеко и продължете по зелената маркировка.
Пътеката е леко стръмна и се движи изцяло в иглолистна гора, по левият бряг на Бистришка река.
След 25 мин. ще стигнете до местност Самоковището. Няма начин да го сбъркате. В местността са изградени пейки с маси, няколко дървени мостчета и една беседка. Мястото е много подходящо за пикник или просто за кратка почивка.
Точно преди първият мост на местността реката много интересно се плъзга и застила по скалите в речното корито. Това се води водопад Самоковището. Силно казано водопад, но все пак е красив.
Подминаваме местността и след 20 мин. ще стигнете до още дин мост и табела за начало на резерват Бистришко бранище.
Пътеката продължава през смесена широколистна и иглолистна гора, няколко дървени моста и от двата бряга на Бистришка река.
Скоро пътеката прави остър завой надясно и става доста стръмна. Ще видите хълмовете, поразени от смерча и пътеката ще стане една идея по-полегата. Движим се през резервата малко повече от час.
Около час и 5 мин. след началото на резервата стигаме до място, което наричам „свръзката“. Там можете да тръгнете надясно и да се върнете в село Бистрица и към други хижи и местности. За хижа Алеко следваме табелите и маркировките и продължаваме направо.
От тук нататък пътеката вече е сравнително полегата. 20 мин. след „свръзката“ стигаме до едно от най-живописните места по маршрута – дългият мост, каменната река и невероятната гледка, която се открива от там.
В зимна обстановка след дългия мост е възможно да ви се случи това, което се случи на нас. А именно, неутъпкана пътека и газене в много, ама много дълбок сняг. Участъкът с дълбокият сняг беше кратък – около 10 мин., но беше доста трудоемък за преодоляване.
Щом навлезете отново в гората, пътеката става полегата, широка и много лека и приятна за вървене.
Неусетно стигнахме до Мечата поляна – широка поляна, над която минава седалков лифт, а след това до следващите 2 зимни писти, големият дървен параклис и хижата-майка Алеко.
Ето и времето, за което преминахме през маршрута:
- 11:40 ч. – тръгване от паркинга над село Бистрица
- 11: 45 ч.- разклона за х. Алеко и Симеоновските езера
- 12:10 ч. – местност Самоковището
- 12:30 ч. – Бистришко бранище
- 13: 35 ч.- Свръзката
- 13:55 ч. – Каменната река и дългият мост
- 14: 30 ч.- х. Алеко
Слизането обратно до София
За да стигнете от хижа Алеко до София без кола вариантите са 2:
- С кабинковия лифт – цената на билета е 10 лв. в едната посока. Долната станция на лифта е над Ринг мол. При лоши метеорологични условия кабинковият лифт не работи.
- От х. Алеко продължете още 10 мин. пеша до хотел Морени, където е спирката на автобус 66. Той ще ви откара до мол Парадайс или софийския зоопарк (западен вход на ул. Сребърна) на цената на един стандартен билет – 1.60 лв.
Още снимки
