Ждрелото на река Ерма е много дълъг и изключително красив пролом. Реката започва да дефилира от град Трън и докато стигне до село Власи образува една след друга красоти и внушителни гледки. Влашкото ждрело на места прилича на Искърското дефиле, а на други – на Триградското ждрело. В него са разположени два манастира – Суковския и Погановския, които някога са били български, а днес се намират на територията на Сърбия.

Как да стигнете?

След като преминете границата при Калотина, трябва да тръгнете към Димитровград и да хванете стария път към Пирот и Ниш. От новоизградената магистрала няма изход към Погановското ждрело. Единствената отбивка към манастирите и ждрелото е от стария път. 20-тина километра след преминаването на границата се оглеждайте за табела за село Суково наляво. От там нататък вече има достатъчно ясни обозначения за пътя до двата манастира и се стига съвсем лесно и бързо.

Суковски манастир

Суковският манастир “Успение Богородично” е един типично български манастир. През годините той е бил разрушаван и изграждан многократно. Сегашният манастир е бил построен през 1859 г. и е изографисан през 1871 г. и това е записано над вратата на църквата.

В момента Суковският манастир се реставрира и може да се влезе само до предверието. Вляво от църквата има църковен магазин, от който можете да си купите както икони, така и ракия, вино и ликьори, произведени от монасите. До самия манастир можете да стигнете и с колата, след като преминете по тесния мост над реката, а можете и да оставите колата на самият път преди моста и да повървите 5 минути до там.

Погановски манастир

След като се продължи все направо покрай Суковския манастир, не след дълго срещу нас се вижда ясно изразеното ждрело на река Ерма, но не Трънското, а Влашкото. На паркинга има няколко сергии за сръбски ракии, сладка и подправки. Край реката до паркинга са изградени маси с пейки, подходящи за пикник.

До манастира се стига по един пешеходен мост. След като преминете на отсрещния бряг, отдясно е манастира, а наляво величествено се издигат скалите, които река Ерма е разцепила на две.

Погановският манастир “Св. Йоан Богослов” е много стар, построен е през XIV в. и поради труднодостъпния район не е разрушаван от завоеватели. Църквата е много красива отвътре. Стените са покрити отдолу догоре със стенописи.

Самото местоположение на манастира – на една поляна край реката, а в далечината ждрелото, го прави неописуемо красив. Именно тази красота е накарала самият Алеко Константинов да възкликне “Какво? Швейцария ли?”

Преди да тръгнем обратно по моста, отсреща виждаме един хълм и пътека с червена маркировка. Тази пътека води до зоната за катерене. Ние се качихме до не много далече, защото бяхме с деца, но ако продължите най-вероятно ще стигнете до отвесна скала, която за любителите на скалното катерене би била интересно предизвикателство.

Влашко ждрело на река Ерма

Влашкото ждрело разделя планината на две – Гребен и Влашка. Пътя, по който се движим с колата е в Гребен планина. Ждрелото свършва при село Власи, близо до Суковския манастир.

С колата минаваме по изключително живописен път – тесен, отдолу реката, а над нас са надвиснали скали. Самата скала е издълбана като полутунел, за да бъде изграден пътя. Напомня ми на Триградското ждрело. Минаваме през няколко тунела и покрай други тунели, издълбани за релсите на планираната някога теснолинейка.

Знаете ли, че?

• Писателят Алеко Константинов наблюдавайки ждрелото на река Ерма в частта при Погановския манастир  възкликва: “Какво? Швейцария ли?”
• Река Ерма пресича  два пъти границата между Сърбия и България
• Ждрелото на река Ерма започва при град Трън и свършва при село Власи.
• По план тук трябвало да минава Трънската теснолинейка. След Ньойския договор (краят на Първата световна война) тези земи са отнети от България и дадени на Кралство Сърбия. Тогава изграждането на инфраструктурата за Трънската теснолинейка е прекратено, а съществуващите съоръжения са демонтирани.
• По време на Втората световна война, тунелите прокаран за теснолинейката са използвани, за да се изгради сегашният асфалтов път, който свързвал Трън и Цариброд. Тогава този път е използван стратегически за целите на войната.

Вместо заключение

“… Погледнете сега на югозапад. Виждате ли онези просечени сиви гигантски скали, блеснали на слънцето! Те тъй успоредно се спущат в бездната, гдето протича реката Ерма. Под тези колосални отвесни скали, край реката, е Погановският манастир, потънал отвред в зеленината на дъбовия лес, който покрива стотини разнообразни по форма и величина хълмове. Сега вече никоя сила не може ви сдържи, никое разстояние не може ви уплаши, вие рабравяте всички условия и задължения на градския си живот и се устремявате към този рай, който постепенно ви се открива и открива нови и нови прелести и разнообразни картини.

Вие настигате селото Планиница, кацнало на върховете на два конически хълма, но то не отвлича вашето внимание. Скалите, по-скоро до тези чудни гигантски скали! Минувате село Бански дол и нито го поглждате даже. Скалите, скоро! Боже, каква е тази пропаст! Каква е там онази бездна, от която се издигат облаци към небето? Спускайте се надолу, спускайте се по стръмнината, потънете в гъстата мъгла, на дъното на бездната е селото Погановци. Не се спирайте, напред! Още малко, още един хълм… Погледнете сега!… В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!… Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветни скали, в които е прикован моят поглед? Как да опиша фантастичните фигури, които гледам през тия порти? Как да дам понятие за тая райска долина, окръжен с всевъзможни лесисти хълмове? Мога ли да схвана неизчислимите оттенъци в игрите на светлината и цветовете? Всички сили и способности немеят пред туй подавляюще величие и всичко се съсредоточва в зрението, в нямото благоговейно съзерцание…” (Из пътеписа “Какво? Швейцария ли?” от Алеко Константинов)