Връх Дженгал е един от най-пленителните върхове на Пирин. От него се виждат много от езерата и върховете на планината. Стъпвайки на върха, човек се чувства стъпил на шапката на света. Неописуемо красиво е, дори и малкото, което успяхме да видим.

Най-лесният маршрут за изкачването на връх Дженгал започва от заслон Тевно езеро. Маршрутът е кратък, но изцяло каменист и много стръмен, затова не е подходящ за деца и хора, които нямат опит с вървене в пресечени местности.

 

 

Откъде тръгваме?

При заслон Тевно езеро се огледайте за големи, оранжеви точки по камъните. Първата е над най-високо разположените палатки. Пътеката минава между върховете Момини двори и Валявишки чукар, приблизително по средата между двата върха.

Около 1 час от маршрута е предимно слизане, а около 30 мин. е предимно изкачване.

 

 

Накратко за маршрута

Отиване:

Време без почивките: 1 часа 05 мин.
Време с почивките: 1 ч. 20 мин.
Дистанция: 2.7 км
Калории: 171 kcal
Средна скорост: 2.3 км/ч
Най-ниска точка: 2423 м.н.в.
Най-висока точка: 2730 м.н.в.

Връщане:

Време без почивките: 1 час 05 мин.
Време с почивките: 1 ч. 45 мин.
Калории: 219 kcal
Средна скорост: 2.5 км/ч

По пътя няма нито чешми, нито реки, затова носете достатъчно вода за пиене. Сенки също няма, но ако тръгнете рано сутрин, връх Момини двори ще ви хвърля сянка почти през целия път.

 

 

Подробно за маршрута

Тръгнете по големите, оранжеви точки над заслон Тевно езеро и след 5-10 мин. вече би трябвало да сте на билото, между върховете Момини двори и Валявишки чукар. Оттам започва слизането към връх Дженгал. Как звучи само!?

Пред вас се открива страхотна гледка към най-голямото от Валявишките езера и върховете Малък Полежан и Газей.

Освен оранжевите “петна” по камъните, за маркировка служат и малки купчини от камъни. В следващия един час имаме само слизане и кратки, полегати и каменисти участъци. Всъщност през по-голямата част от маршрута се презкача от камък на камък като планинска коза. И като заговорихме за планински кози, много е вероятно да сещнете такива.

След едночасовото слизане започва много стръмно изкачване. 10-15 мин. след като започнете да се катерите нагоре, ще стигнете до билото, в самото подножие на Дженгал. От билото се виждат за първи път Кралевдворските езера.

След като видите Кралевдворските езера, до върха ви остават около 20 мин. и това е най- стръмният участък от маршрута. В много участъци катеренето става на четири крака.

 

 

 

На връх Дженгал

Връх Дженгал е висок 2730 м. При ясно време от него се виждат умопомрачително красиви гледки, които ние нямахме шанса да видим. Източния склон на върха беше скрит, зад плътен облак.

Чакахме повече от час мъглата да се вдигне, но уви. Ясно е, ще се качваме отново.

 

 

 

Заслон Тевно езеро

От заслон Тевно езеро могат да се направят множество еднодневни маршрути към върхове, езера и други пирински красоти.

Чувала съм да казват, че е в центъра на Пирин. Може би е напълно вярно. От и към заслона водят пътеки до всички “изходи” на планината. Заслонът има доста кръстопътно положение, затова през лятото тук е препълнено с туристи. За да запазите място на заслона, особено през почините дни, се обадете на телефон 0884 66 36 35 възможно най-райно.

Залон Тевно езеро се намира много високо и много дълбоко в планината, затова снабдяването му с провизии е много трудно.

Особено силно впечатлена съм от чистота в заслона. Столовата е заслана с мокет и вътре не се влиза с обувки.

За спалните помещения на Тевно езеро се разказват всякакви забавни случки. Обстановката наистина е много задушевна.

Възхитена съм от уменията и оправността на хижарите. Казват се Валя и Иван. За мен това са супер хора. В 22:30 токът се спира, но работата за домакините не свършва, защото някой трябва да замеси мекиците за закуската.

Храната е много добра. Има дори бисквитена торта, която е пословично вкусна. Тоалетните са външни. Баня няма, но има самоделен душ на открито, направен от маркуч и кенче от бира.

 

 

 

Тевно езеро

Тевно езеро е място, което не можеш да забравиш. Няма начин. Не мога да кажа кое точно няма да забравя, то просто е усещане. Сутринта езерото е напълно спокойно, повърхността му е като огледало. Вечер залезът е огнено червен. Човек може да го гледа с часове.