Класическият преход от хижа Вихрен до Тевно езеро и едноименния заслон е един от най-панорамните в Пирин и прекосява не малка част от тази планина. Виждат се безумно красиви пейзажи, каквито само Пирин може да даде. Минава се покрай множество езера, други се виждат отвисоко. Докъдето стига погледа се вижда морето от пирински върхове. Божествено е.

Но все пак има и едно „но“. За мен това беше и един от най-трудните преходи най-вече заради множеството каменисти участъци. Те са доста досадни и неприятни за преминаване. През чукари и каменни сипеи, райски била и върхове, езера и паланки, стигнахме до центъра на Пирин – Тевно езеро и едноименния заслон. Ето и подробностите:

Съдържание

Откъде тръгваме?

Започваме този паметен преход от хижа Вихрен. До нея води чудесен асфалтов път, който през летните месеци е затворен за коли от 8 до 16 часа. През почивните дни паркингът пред хижа Вихрен се препълва много, много бързо.

Има 2 варианта за тръгване от хижата:

Червената маркировка и дървеният мост непосредствено до хижата.
Пътят към хижа Синаница, синя маркировка. Внимание! Ако изберете този вариант, трябва да се отклоните по дървеният мост към ез. Окото, 15 мин. след началото. Там трябва да продължите отново по червената маркировка, която е основната за този маршрут.

Накратко за маршрута

Време без почивките: 5 часа 40 мин.
Време с почивките: 8 ч. 30 мин.
Дистанция: 11.78 км
Калории: 1405 kcal
Средна скорост: 1.9 км/ч
Най-ниска точка: 1922 м.н.в.
Най-висока точка: 2563 м.н.в.
Денивелация: 793 м.

По пътя няма чешми, затова е добре да носите поне 1.5-2 л. на човек. Сенките са рядкост, затова шапките са препоръчителни, а също и предпазването на кожата със слънцезащитен крем или дрехи с дълги ръкави и крачоли.

Подробно за маршрута

Тръгваме по пътеката, маркирана с червено и зелено, непосредствено до хижа Вихрен и веднага виждаме дървения мост. Продължаваме по стръмен и каменист участък през гора от клекове.

Началото на маршрута. Стръмен и каменист участък през гора от клекове

След около 25. мин. ще стигнете до голяма поляна. Огледайте се вляво за хълм, скрит зад клекове и отъпкана пътека, която отклонява 40-50 метра от маркирания път. Там, скрито зад клековете, е езерото Окото.

Хълмът, на който е езерото Окото. То е скрито зад клековете

Езеро Окото

Окото е малко езеро и е най-ниското в групата на Бъндеришките езера (2026 м н в). То е почти идеално кръгло, откъдето идва името му.

Рибно Бъндеришко езеро

Продължаваме по червено-зелената маркировка и след 35 мин., малко след едно стръмно и каменисто изкачване, на един голям камък ще видите малка, жълта табела. На това място трябва да се отклоните към Рибното Бъндеришко езеро. На табелата пише, че до езерото има 15 мин., но всъщност са само 10. Напълно си струва да се отклоните.

В Рибното Бъндеришко езеро има много риба, откъдето носи името си. Риболовът е напълно забранен! Водата е кристално чиста и синее. В езерото плуват огромни туфи от водни цветя.

По пътя към Рибното Бъндеришко езеро. То се вижда в далечината.

Жабешкото езеро

Връщаме се отново до големият камък с жълтата табела и продължаваме по червено-зелената маркировка. До Жабешкото езеро има още около 30 мин. стръмно и каменисто изкачване. Докато се изкачвате погледнете надясно, за да видите част от Рибното езеро отгоре.

Жабешкото езеро е най-високото в групата на Бъндеришките езера (2322 м. н.в.). В него наистина има много жаби, от където идва името му. Жабите са големи колкото нокът и приличат на скакалци, които започват да скачат, когато някой приближи водата.

След като заобиколите езерото по десния му бряг, ще видите, че пътеката се разделя на две: ляво, към хижа Демяница и връх Тодорка (зелена маркировка) и дясно, към Тевно езеро (червена маркировка). Тръгваме надясно и следваме червените знаци.

Пътеката след Жабешкото езеро се разделя. Тръгваме по червената маркировка, надясно.

Дългото езеро

От Жабешкото езеро до Дългото езеро се стига за 15-20 мин.

След Дългото езеро следва един от най-неприятните за преминаване участъци. Пътят е много стръмен и се прескача от камък на камък като планинска коза.

Оглеждайте се добре за червената маркировка и за малки купчини от камъни, които също служат за оказване на най-прекия път. Преодолявахме първия каменист участък цял час.

С това стръмното и камъните съвсем не свършват. До билото имаме само камъни и само досаден и стръмен път. От Дългото езеро до билото би трябвало да се качите за около 1 ч. и 15 мин.

По билото

Горе, на билото, в подножието на върховете Възела и Бъндеришки чукар, се открива невероятна гледка към Бъндеришките езера – Жабешкото и Дългото, а също и към върховете Вихрен, Муратов, Тодорка, Малка Тодорка и още много знайни и незнайни.

Пътят оттук нататък е малко по-полегат, но все така каменист и невероятно живописен.

По билото, подсичаме връх Възела, първият.

Скоро след като се тръгне по билото, се подсича връх Възела. След около 20 мин. ходене по билото погледнете наляво. Ще видите отгоре едно от труднодостъпните пирински езера – Тевно Василашко езеро.

Продължаваме по билото около 25 мин. и стигаме до един връх, който аз наричам “върхът със зъбите”. Това е връх Опрено. Той също е много каменист и много досаден за преминаване, но след него се открива чудесна гледка.

Връх Опрено се подсича за около 10 мин., след което за първи път се вижда едно от Типицките езера.

След връх Опрено трябва да преодолеете една скална седловина, която много ми напомня на Козята стена в Стара планина. Тя свързва върховете Голям Типиц и Типиц. Преминаването е екстремно и трябва да сте много предпазливи. Преодолявахме “Козята стена на Пирин” около 30 мин.

След като стигнете до подножието на връх Типиц, за първи път се вижда и долното от Типицките езера.

Към Тевно езеро — Поглед назад от връх Типиц към вр. Голям Типиц и двете Типицки езера.

Когато човек се качи на връх Типиц, се чувства като в море от върхове. От върха се откриват страхотни красоти, още езера и пиринско величие.

След Типиците се качваме на връх Превалски чукар. Между тези два върха се върви около 35 мин. Гледката спира дъха.

Следва 20-минутно слизане от връх Превалски чукар. В най-ниската част ще стигнете до кръстопът. Продължаваме нагоре, следвайки червената маркировка.

От въпросния кръстопът до Мозговишката порта имаме още около 50 мин. катерене.

Последният каменист участък преди Мозговишката порта.

Около 20 мин, след като преминете през портата, Тевно езеро и едноименният заслон вече се виждат.

Заслон Тевно езеро

Чувала съм да казват, че заслон Тевно езеро е в центъра на Пирин. Може би е напълно вярно. От и към заслона водят пътеки до всички “изходи” на планината. Заслонът има доста кръстопътно положение, затова през лятото тук е препълнено с туристи. За да запазите място на заслона, особено през почините дни, се обадете на телефон 0884 66 36 35 възможно най-райно.

Залон Тевно езеро се намира много високо и много дълбоко в планината, затова снабдяването му с провизии е много трудно.

Особено силно впечатлена съм от чистота в заслона. Столовата е заслана с мокет и вътре не се влиза с обувки.

За спалните помещения на Тевно езеро се разказват всякакви забавни случки. Обстановката наистина е много задушевна.

Възхитена съм от уменията и оправността на хижарите. Казват се Валя и Иван. За мен това са супер хора. В 22:30 токът се спира, но работата за домакините не свършва, защото някой трябва да замеси мекиците за закуската.

Храната е много добра. Има дори бисквитена торта, която е пословично вкусна. Тоалетните са външни. Баня няма, но има самоделен душ на открито, направен от маркуч и кенче от бира.

Тевно езеро

Тевно езеро е място, което не можеш да забравиш. Няма начин. Не мога да кажа кое точно няма да забравя, то просто е усещане. Сутринта езерото е напълно спокойно, повърхността му е като огледало. Вечер залезът е огнено червен. Човек може да го гледа с часове.