Централен Балкан е безспорно най-живописния участък от Стара планина. Той е не само сърцето на Стара планина, но и сърцето на България.

В планината всички са аматьори. Няма такова нещо като професионален планинар. Но все пак има такива, които могат в продължение на месец всеки ден да вървят по 8-10 часа всеки ден и такива, които не могат. Аз съм от вторите. Преди време реших да обходя най-красивата част от прословутия маршрут Е-3, по-известен като Ком-Емине, а именно Централния Балкан от Беклемето до Узана. Досега не бях се подлагала на толкова дълъг преход в планината. Най-много 2-3 часа ходене през уикенда. Но ето как един аматьор може да го обходи за 8 дни.

Ден 1: Беклемето – хижа Дерменка

Най-лесно е да отидете с кола до Троян и да вземете автобус до Беклемето. Единственият автобус от Троян до Беклемето е в 7:10 сутринта. Може да помолите шофьора на автобуса да ви остави до Арката на Свободата, откъдето тръгва маршрута към хижа Дерменка.

Билета за автобуса от автогарата до арката струва 2 лева. Пътят от Беклемето до Дерменка е сравнително полегат и при аматьорско ходене се стига до хижата за около 3 часа. Минава се през заслон Орлово гнездо, който е на 1 час от хижа Дерменка.

Нощувката в хижа Дерменка в двойна стая със собствен санитарен възел струва 45 лева, а в туристическите спални са по 12 лева на човек. Кръчмата на хижата е известна с купоните, които се правят и затова е част от 100-те национални кръчми на България.

Ден 2: хижа Дерменка – хижа Добрила

Също сравнително полегата пътека, има леко изкачване в началото, изминава се за около 3 часа. Хижата има стара и нова част. Новата е като хотел. Нощувка в новата част в стая със собствена баня и тоалетна струва 55 лева, а в стая без баня и тоалетна струва 40 лева, като се използват общите бани и тоалетни в старата част. Повече за хижата може да научите на сайта им.

Ден 3: хижа Добрила – хижа Васил Левски и Карловското пръскало

Стига се за около 5 часа с почивките. След като човек е вървял вече два дни по 3 часа на ден, някак си загрява и малко по-дълго ходене като това не му се струва толкова трудно. На 10 минутки от хижата е водопада Карловско пръскало. Интересен факт за хижа Васил Левски е, че тя е първата хижа, построена на територията на Стара планина и трета в България (първата е Скакавица в Рила, а втората е Алеко на Витоша). Нощувка в хижа Васил Левски струва 12 лева на човек.

Ден 4: хижа Васил Левски – хижа Рай и Райското пръскало

Изминава се за около 5 часа с почивките. Минава се покрай Джендемските водопади, които са изключително красиви. Когато се стигне до хижа Рай, човек разбира, защо я наричат така. Това място е удивително през юни и юли, когато водопада е пълноводен.

Скалите, планината, гората, водопада, миризмата на билки и бор … това е място, на което човек иска да се върне отново. Нощувка в хижа Рай струва 12 лева на човек.

Ден 5: хижа Рай – връх Ботев – хижа Тъжа

Това е най-дългият и най-труден преход от целия маршрут, особено изкачванто до върха. Изкачването е доста стръмно, на места пътеката е обезопасена с въжета.

След като се изкачи най-стръмната част, т.нар. Тарзанова пътека, се вижда върха. На човек му се струва, че му остават не повече от 30 минути докато го изкачи, а всъщност има още час и половина. Изкачването от хижа Рай до връх Ботев отнема около 3 часа с почивките. От върха до хижа Тъжа има предимно слизане около 4 часа с почивките.

На около час от върха е заслон Маринка. Той е изоставен и занемарен, но близо до него има чешма с изворна вода с целогодишна температура 2-5 градуса. Някои я описват като най-хубавата вода в България.

Маршрута се пресича на места с черен път за високопроходими коли. Ако се отклоните по него, ще стигнете до хижа Тъжа с около час и половина по-късно. Така че, следвайте си колците по билото, за да не вървите повече.

Ден 6: хижа Тъжа – водопадите Кадемлийско и Бабско пръскало

Нощувка в хижа Тъжа струва 10 лева на човек. Тук можете да останете за 2 вечери. Ще си починете малко след дългия преход и ще си направите кратка разходка до водопадите. От хижа Тъжа до Кадемлийското пръскало се стига за около час и 15 минути.

Водопада е пълноводен целогодишно, за разлика от Райското пръскало, който попресъхва в края на лятото. От Кадемлийското до Бабското пръскало се стига за още час. Пътя е почти равен и много приятен. За да стигнете до Бабското пръскало има два варианта. Първият е да минете през хижа Триглав и да излезете над водопада.

От хижа Триглав в далечината се виждат други много красиви водопади – Пенчовското и Петкановите водопади.

Втория начин да стигнете до Бабското пръскало е да подминете разклона за хижа Триглав и да продължите по черния път, докато стигнете до табела към екопътеката за водопада, която ще ви отведе в подножието му.

Ден 7: хижа Тъжа – хижа Мазалат

Изключително живописната пътека се изминава за около 4 часа, като първите 2 са само изкачване. Хижа Мазалат е избрана за хижа на годината за 2015-та година и наистина има защо. Мястото на хижата и гледката спират дъха. Цената на нощувката е 12 лева на човек.

Ден 8: хижа Мазалат – хижа Узана

Изминава се за около 4 часа с почивките и е предимно слизане. Нощувка в хижа Узана струва 11 или 12 лева на човек, според това дали сте настанени в стая с 5 или повече легла.

Нещо, което не трябва да пропускате е гледката от хотел Балканци. Вижда се Габрово, Шипка, Бузлуджа, сякаш можете да видите цяла северна България на длан.

Само в Събота и Неделя в 10 и в 16 часа има маршрутка от Узана до Габрово. Билета за маршрутката струва 3.30 лева. На всеки кръгъл час от Габрово за Севлиево има автобус, цената на билета е 3 лева. В 14 часа е автобуса от Севлиево до Троян, билета струва 6 лева. Ако случайно го изпуснете, в 16:40 от Велико Търново тръгва автобус за Троян, който спира и в Севлиево. Ако успеете да хванете първия, до 15:10 ще сте в Троян, откъдето ще си приберете колата.

Един подобен преход изисква сериозна подготовка, както физическа, така и организационна. Трябва да се проучи какво ще е времето, колко храна и дрехи ще носите на гърба си всеки ден.

На всички хижи се предлага храна, винаги има супи, хляб, салати, скара, бира. Всички хижи имат бани, имате възможност за къпане всеки ден, макар и в примитивни условия. Условията в хижите не са като в хотел, хижарите не са камериери и всичко е на самообслужване и в това е чара на това пътешествие.  Хижарите са много спокойни и приветливи, познават добре планината и винаги са готови да упътят и да помогнат. Питайте ги смело.

Прехода е предизвикателство за физическите способности и издръжливостта. След седмица в планината и среща с готини хора човек се променя, разбира че най-хубавите неща са безплатни – планината, свободата, приятелите. Човек се чувства много различно, много особено чувство на задоволство и щастие. След това сблъсъка с цивилизацията е шокиращ. Не случайно е казано, че в планината растат хора, а в равнината – тикви.