Централен Балкан – безспорно най-живописният район в Стара планина. Влече си ме натам и нещо все ме гъделичка, когато погледна към онези ми ти върхове.

Разказвала съм за първото ни изкачване на връх Голям Купен. Той беше част от маршрута ни от хижа Добрила до заслон Ботев. След него се чувствах като истински герой. И въпреки това връх Голям Купен ми остана някак неизпълнен, не останах доволна от изкачването му. Защо ли? Бях заета да се справям с един от големите си страхове – гръмотевична буря по билото на планината.

Реших, че връх Голям Купен заслужава да бъде повторен при по-подходящо и ясно време. И така, след двугодишно отлагане, ето че се случи.

Съчетахме изкачването на върха с посещение на една от най-култовите хижи в Стара планина – Амбарица.

Ето и подробностите:

 

Откъде тръгваме?

Един от популярните маршрути за изкачване на връх Голям Купен е ВЕЦ Черни Осъм – х. Амбарица – вр. Голям Купен. Много туристи изминават целия маршрут, изкачване + слизане, за един ден. Ние не сме от тях, затова ще разделя маршрута на 2 части:

1. ВЕЦ Черни Осъм – хижа Амбарица (3 ч. 30 мин.)
2. Хижа Амбарица – вр. Купена (2 ч. 30 мин.)

 

 

ВЕЦ Черни Осъм – хижа Амбарица

Накратко за маршрута

Време с почивките:  3 ч. 30 мин.

Време без почивките:  3 ч. 10мин.

Разстояние: 6.2 км.

Средна скорост : 3 км/ч

Денивелация: +903м. / -17м.

По пътя няма чешми. Можете да паркирате колата си пред ловно-рибарска дружина Черни Осъм (отбелязано е в Google maps). На паркинга е последната чешма. До хижата няма други водоизточници, затова ви съветвам да допълните бутилките си догоре.

Върви се предимно през гора, затова не са нужни слънцезащитни дрехи, шапки или кремове.

 

Подробно за маршрута

Приблизителни координати на паркинга са 42.8011538,24.775349

Около 50м. след паркинга пътят се разделя.

• Ляво – по-полегат, по-заобиколен и минава покрай хижа Яворова лъка.
• Дясно, през моста, през Зорнов рът – по-кратък, но доста по-стръмен.

Ние минахме по втория,  през Зорнов рът и м. Папратлива поляна, затова ще споделя впечатления за него.

Съвсем скоро след моста, около 100-150 метра след него, ще видите малка бяла табела, оказваща посоката. Оттам започва стръмното изкачване към хижа Амбарица.

Първите 1 ч. и 30 мин. пътеката е предимно стръмна и то доста. Не се „лази“, но си е предизвикателство.

През останалите 1 ч. и 30 мин. вече се намират и полегати участъци, редуващи се с кратки, стръмни изкачвания.

Около 2 часа след тръгването стигнахме до местността Папратлива поляна. Няма как да я сбъркате. Поляната е извън гората и е покрита с папрат. На мястото ще видите табели. Тук пътеката откъм х. Яворова лъка и тази през Зорнов рът се сливат. На мястото има и заслон. До хижа Амбарица остават около 1 ч. и 20 мин. през прохладна букова гора, а пътеката става с по-равномерен наклон и се върви доста по-леко и приятно.

 

 

Х. Амбарица – вр. Голям Купен

Накратко за маршрута

Време с почивките:  3 ч. 15мин.

Време без почивките:  2 ч. 30 мин.

Разстояние: 6.3 км.

Средна скорост : 3 км/ч

Денивелация: +658м. / -21м.

 

Подробно за маршрута

Пътеката към връх Голям Купен започва от „терасата“ на хижа Амбарица. Ще видите указателните табели в началото на хълма.

Първите 1 ч. 30 мин. от маршрута са най-скучни. Наклонът е постоянен и приятен, а крайната цел се вижда почти през цялото време.

Подминава се разклона за хижа Добрила (приблизително 45 мин. след тръгването) и скоро се стига до важен разклон. Важен е, защото оказва посоката към подсичащата вр. Малка Амбарица пътека. Въпросната подсичаща пътека ще ви спести доста денивелация и време. Ако вр. Малка Амбарица не ви е цел за деня, ви съветвам да последвате табелата и да тръгнете към полегатото подсичане.

Оттук нататък пътеката до подножието на вр. Голям Купен е сравнително полегата и много живописна. Подсичаме връх Малка Амбарица за около 15 мин. и излизаме на основния, маркиран с червено маршрут, част от E3 (Ком – Емине).

Следваме червената маркировка и след около 40 мин. сме в подножието на вр. Голям Купен. До върха остават само 20 мин.

Същинското изкачването на върха е доста интересно. Пътеката става все по-стръмна и тясна. На места са монтирани стоманени въжета за улеснени на изкачването и/или слизането.

В последните метри преди върха се преодолява тесен скалист улей, в който ще се наложи да проверите уменията си за аматьорско скално катерене. Въпросният улей е може би най-сложната за преодоляване част от маршрута.

Връх Голям Купен или Купена е висок 2169 м. Не може да не сте забелязали този старопланински красавец от ниското – прилича на остър зъб.

На върха ще намерите метална кутия, в която се пазят тетрадки за лични впечатления на преминаващите. Изкачването на този връх е паметно, не пропускайте да отбележите и вашата дата и имената на всичките си спътници.

От върха се открива панорамна гледка във всички страни, северна и южна България като на длан и най-високите върхове на Стара планина.

Накратко, връх Купена е един от любимите ми в Стара планина и ако не се изкачвали до него, силно ви препоръчвам да поправите този свой пропуск.

Слизането от върха обратно до хижа Амбарица се усеща малко по-леко и бързо.

 

 

Накратко за хижа Амбарица

Хижа Амбарица е домакин на фестивала на боровинките (в края на месец юли), който ежегодно събира стотици туристи край лагерния огън с музика, забавление, различни работилници, йога и, разбира се, бране на боровинки и превръщането им в най-различни вкусотии.

Хижата не е достъпна с кола/джип и както споменах по-горе, до нея се стига трудно за малко повече от 3 часа.

Хижа Амбарица е отличена с наградата за най-устойчиви еко практики за 2023 г.

През лятото хижата е силно посещавана, особено през почивните дни, затова е добре да запазите мястото си възможно най-рано на телефон (02) 4921 0005. Нощувка в хижа Амбарица струва 25 лв. (актуално към август 2023 г.)

В хижата има баня с бойлер на дърва, който се пали в късния следобед. Менюто е семпло, но достатъчно. Предлагат се супи, салати, ястия (обикновено безмесни), пакетирани храни и бира, а за закуска – топли мекички, чай и кафе.

Хижата се поддържа чиста и е много уютна. Туристическите обувки се оставят в антрето. Из хижата се ходи бос или с чисти вътрешни чехли/обувки.

Хижар на хижа Амбарица е Ема Гатева. Каквото и да се каже за нейната отдаденост, ентусиазъм, гостоприемност и харизма, ще е твърде малко. Да се “съживи” една труднодостъпна и изоставена хижа, при това много труднодостъпна, е мисия непосилна за мнозина. Няма да споменавам и съдебните битки за правото на стопанисване на хижа Амбарица.