Една от най-красивите части на Словения е долината на река Коритница (Koritnica). Няричат я “долината на 100-те водопада”. Малка част от тази красива долина е и каньонът на река Фратарица (Fratarica), която се влива в река Коритница при селцето Лод Под Мангртом (Log Pod Mangrtom). Реката е образувала множество водопади, всеки различен по форма, височина, дори цвят. Едно съвсем кратко изкачване по тесния пролом разкрива пред очите ни тези прекрасни природни творения, скрити в гората, между тесните проломи.

Как да стигнете?

Най-близкият град до селцето Лог Под Мангртом е Бовец (Bovec) – 10 километра. Любляна е на около 150 километра. Ако идвате от Бовец, след като влезете в селото се оглеждайте за гостилница Mangrt отдясно на смия главен път. Не я подминавайте! Трябва да завиете точно преди нея вдясно по много тясна уличка. Толкова е тясна и „скрита“, че може дори да я подминете! След 100-тина метра по въпросната уличка ще стигнете до коритото на река Коритница. Там можете да оставите колата.

Преминете на отсрещния бряг. Няма мост, но реката е напълно преодолима по камъните. Продължете по черния път. Ако погледнете леко вдеясно ще видите една постройка. Заобиколете я и скоро ще се озовете до една поляна с баскетболен кош. При дърветата ще видите и обозначителната табела за началото на маршрута.

Накратко за маршрута

Пътеката нагоре към водопадите е леко стръмна и върви изцяло отлявата страна на реката. Пътеката е ясна, доколкото си спомням имаше дори маркировка. Няма как да се объркате някъде.

За да слезете до подножието на всеки от водопадите е необходимо да се отлоните една идея от основната пътека. Самото слизане до водопадите изисква повече внимание и предпазливост. На места са поставени обезопасителни въжета, по които да се спускате или изкачвате.
Най интересните водопади са на 3 места, като всеки следващ е на разстояние около 10-15 минути от предходния.
За търсачите на силни усещания, по тази река често се организира каньонинг. Каньонингът е спускане през самото корито на реката. На места отвесно спускане по водопад, на други места провиране през тесни проломи и газене дълбоки води. Това приключение изисква специална екипировка и водач.

До първите два водопада Двойна Латвица (Dvojna Latvica)

От началото на пътеката до първият водопад се стига за около 10 мин. Името на водопада е Dvojna Latvica. От името можете лесно да се досетите, че водопадът е двоен. Състои се от два пада, като всеки от тях образува прозрачно синьо-зелено езеро. Този е най-живописният водопад от всичките. Истински природен шедьовър е. До подножието на самия водопад не е препоръчително да се слиза без екипировка. Бъдете предпазливи и когато се доближавате до ръба на каньона, за да правите снимки например.

До втория водопад – Катедралата (Katedrala)

От първият до вторият водопад се стига за около 10 мин. Вторият водопад е и втори по височина. Висок е около 15 метра. Името му е Katedrala. До подножието му може да се слезе с помощта на обезопасителното въже, което си стои завързано за помощ на „развей-крачоли“ туристите, каквито сме самите ние. Водопадът е сравнително малък, но самото място е много красиво – първо заради цвета на водата и второ заради скалите, които някак си обгръщат водопада.

Самият пад на водата прави нещо като чупка и отскок, а след това дълбае плитък вир. Много е красив.

До третия водопад – Параболата (Parabola)

От вторият до третият водопад се стига отново за около 10 мин. Третият водопад е най-високия от всичките. Висок е около 50 метра. Името на водопада е Parabola и веднага става ясно защо се нарича така.

Слизането до третият водопад е възможно, но трябва да сте наистина доста предпазливи. Няма обезопасително въже. Слиза се по нещо като улей, по който сякаш постоянно се сипят камъни. Слизането е много стръмно и много хлъзгаво. Като сте на мястото трябва да огледате местността и да решите откъде и как ще ви е най-лесно да слезете до подножието на третия водопад. Напълно постижимо е, щом ние успяхме, значи всеки може.
Водопадът Парабола е много красив и много висок. Пада в нещо като езеро, което е идеално бистро и водите му са светло сини.

Имахме възможност да наблюдаваме група, по-точно семейство (двама възрастни с две деца), които се спускаха по водопада. Изглеждаше, че се забавляват доста.

Попитахме водачът на въпросното семейство за други водопади нагоре по реката, но той ни обясни, че през лятото те почти пресъхват, освен това теренът става много стръмен и може да се изкачи само с добра екипировка. Ние разбира се не разполагахме с такава и затова се върнахме обратно по същият път.