Обичам планината Витоша. Обичам да поглеждам към нея, знаейки че тя винаги ще ме приеме, когато искам да избягам от ежедневните стрес, трафик и битовизми. Харесва ми мисълта, че за по-малко от 30 мин. ще съм планината и ще хапвам топла супа насред гората. Планината Витоша е огромен приоритет на всички жители на София.

Със семейството ми често отскачаме до хижите само за по един обяд сред природата, често придружен с лека разходка. Били сме в повечето хижи на Витоша и сега ще споделя къде и защо сме се чувствали най-добре.

Долуописаната класация е напълно субективна. Преди да продължа, бих искала да отбележа, че сме посетили споменатите хижи, но не сме спали в нито една от тях. Моята субективна класация е направена на база усещане за задушевност, гостоприемност, уют, впечатления за храната и достъпността на хижите. Освен това не сме посетили абсолютно всички хижи и заслони на Витоша.

И така, ето я и моята напълно субективна класация:

1. Камен дел

Без да се замисля, на първо място поставям хижа Камен дел. Харесват ми симпатичните самоделни масички и столчета, които са много атрактивни за децата. Харесва ми това, че до нея не се стига лесно с кола. Харесва ми как кокетно  прозорците са украсени със саксии и сувенири. Там се чувстваме особено добре. Не знам дали е заради миризмата на бор и тишината или заради вегетарианската шкембе чорба, но винаги ходим там с голямо удоволствие. Не оставайте с погрешни впечатления, че сме вегетарианци – о, не! Скарата пред хижата и нещата, които “произвежда” са още по-привлекателни за чревоугодници като нас.

Другото, което сред хижите на Витоша съм виждала единствено в Камен дел, е чаят и по-точно това, че е напълно безплатен и всеки е свободен да си налее колкото поиска. Чаят е от билки, набрани от околностите и чайниците се подгряват на голямата печка в средата на столовата. Хижата и обстановката са такива, каквито трябва да бъдат според мен във всички планински хижи. Прекрасна хижа!

До хижа Камен дел се стига най-лесно и бързо от хижа Момина скала, която пък е съвсем леснодостъпна с кола. Още за кратката 30-минутна разходка от хижа Момина скала до хижа Камен дел можете да прочетете в тази статия.

Хижа Камен дел през пролетта

Хижа Камен дел през зимата

2. Еделвайс

На втора позиция, само “на милиметър” след Камен дел поставям хижа Еделвайс. Храната е нещото, заради което бих се замислила дали да не я поставя дори на първо място. Единствената причина, поради която не е на първа позиция е това, че е лесно достъпна с кола.

На хижа Еделвайс също се чувстваме особено добре. Харесва ми как се съобщават готовите поръчки на един микрофон, напомня ми на пристигащите и заминаващи влакове на ж.п. гарата. Шегата настрана, наистина готвят чудесно и за разликата от повечето хижи, където храната е предимно супи, скара и картофки, тук се предлага и сравнително богато обедно меню. Разбира се за тази вкусна храна ще се наложи и да почакате, защото през почините дни, опашката става доста дълга.

Хижата е разположена насред борова гора, какво по-хубаво от това. До нея се стига най-лесно с кола. За хижа Еделвайс трябва да се отклоните при хижа Офелиите и да продължите още 3-4 мин. по асфалтовото шосе, отдясно на хижа Офелиите.

До хижа Еделвайс може да се стигне и пеша за малко повече от час от местността Златните мостове, с бавно детско темпо. Още за маршрутът от Златните мостове до хижа Еделвайс можете да прочетете в тази статия.

 

3. Офелиите

Любима и леснодостъпна хижа на Витоша е Офелиите. Това, което не съм виждала и опитвала по другите хижи е копривената каша. Всъщност там имахме възможността да опитаме “това нещо” за първи път изобщо. Харесвам много и отношението на хижарите към туристите – винаги са усмихнати и отговарят с чудесно чувство за хумор. Пред хижата на широката поляна има много пейки с маси и една беседка, а до един голям бор е завързан един от пазачите на хижата.

Друга причина за високата позиция на хижата в класацията ми е пилешката супа, която е любима на големият ми, изключително злояд син. Поздравления на готвача и за нея!

До хижа Офелиите се стига лесно с кола. Намира се на около 10 мин. шофиране от местността Златните мостове и на около 25 мин. шофиране от последните къщи на квартала Бояна. Пред хижата има голям и напълно безплатен паркинг.

Хижа Офелиите през есента

4. Селимица

Добре дошли и от другата страна на планината Витоша, откъм Перник. Поставям хижа Селимица на четвърта позиция заради изградената до нея екопътека край реката. Освен това в района има и един манастир (не е отворен постоянно), което прави района още по-атрактивен. На тази хижа ходим обикновено с приятели и може би затова имам доста добри спомени, свързани с нея. За мен хижа Селимица е място в планината, посещавано винаги с добра компания, бира и топла супа след разходка с деца.

До хижа Селимица може да се стигне с кола за около 10 мин. шофиране от село Кладница. Другият по-приятен вариант е през екопътеката, която е на около 30-40 мин. пеша преди хижата. Още за екопътеката на здравето и Кладнишкия манастир можете да прочетете в тази статия.

 

5. Планинец

Когато чуя за хижа Планинец, първата дума, която ми идва на ум, е “медитация”. Първото ни посещение на хижата беше в един слънчев пролетен ден. Спомням си как се препичахме като гущери на шезлонгите пред хижата и не ни се тръгваше от там. Слънчевите лъчи не бяха така парещи, а напротив сякаш галеха и не бягахме от тях, а напротив търсхме ги. Харесвам и храната на хижа Планинец, най-вече разнообразното обедно меню.

До хижа Планинец може да се стигне с кола. Има достатъчно голям паркинг. Ние предпочитаме да направим кратка 45-минутна разходка от Дендрариума. Минава се през гората през много приятна и леко стръмна пътечка, за която ще ви разкажа в друга статия.

6. Момина скала

Харесвам хижа Момина скала заради огромната поляна преди хижата. Често я посещаваме, не толкова заради поляната или заради самата хижа, колкото за това, че е отправна точка към няколко много кратки и приятни маршрута. Храната и обстановката в хижа Момина скала са чудесни, но често предпочитаме да отскочим за 30-тина минути до любимата ни хижа Камен дел. Понякога избираме и ресторантът, който е в другия край на голямата поляна. Вариантите са много.

Хижа Момина скала е отправна точка и към най-високият водопад на Витоша- Боянският водопад.

До хижата се стига най-лесно с кола. Трябва да се отклоните към местността Златните мостове, да ги подминете и да продължите още около 10 мин. с колата.

Хижа Момина скала през пролетта

Хижа Момина скала през зимата

7. Борова гора, Планинарска песен и Боерица

Слагам и трите хижи на една позиция, защото се намират много близо една до друга и според мен доста си приличат. Намират се в любима моя местност на Витоша – местността Боерица. Близо до хижите се намира и хотел Боерица. И на четирите места ще намерите целогодишно топла храна и приятна гледка към боровите гори наоколо.

До местността Боерица, хижите и едноименния хотел може да се стигне с кола за около 15 мин. от Златните мостове или за около 7-8 мин. от хижа Офелиите. Много приятен е и пешеходният маршрут от Златните мостове към местността Боерица, който отнема около 45-50 мин. Следвайте табелите към хижа Кумата, а малко преди хижата ще видите и табелата за местността Боерица.

 

8. Малинка

Как сладко звучи само. Хижа Малинка е много кокетна – малка, спретната къщурка в боровата гора. Много е чаровна. Намира се на около 5 мин. пеша от хижа Офелиите. Минавали сме през нея и на път към хижа Еделвайс от Златните мостове. Много е привлекателна и подканваща да влезем и през зимата, защото коминът пуши, а през прозорците се вижда вътре как бумти огънят в камината.

9. Кумата

Хижа Кумата е масивна, стара хижа. Разположена е насред борова гора. До нея се стига лесно с кола. Явно в нея се правят и рождени дни, защото при нашето посещение беше украсена с балони и поздравителни надписи.

Храната е прилична, обстановката е непринудена и приятна. Хижата се намира на възлова позиция  в планината и през нея минават много от основните маршрути в планината Витоша. Един много лек и приятен такъв е кръговият маршрут хижа Еделвайс – хижа Звездица – заслон Конярника – хижа Кумата – хижа Еделвайс.

10. Звездица

Хижа Звездица ми напомня донякъде за хижа Момина скала заради голямата поляна пред нея. Хижата се намира на около 5-10 мин. пеша от хижа Еделвайс. До нея може да се стигне и с кола. Разположена е високо в планината, насред борова гора и е много приятно местенце за бягство от града.

Алеко, хижата – Майка

Няма как да не спомена в класацията и хижата – Майка, Алеко. Тя е първата хижа на Витоша и една от първите в България. Хижа Алеко е едно от най-комуникативните места на Витоша, достъпно с лифт, с кола и с градски транспорт. През почивните дни гъмжи от народ, заради което я посещаваме сравнително рядко.