От местността Златните мостове, в планината Витоша, започват много маршрути и според мен всеки от тях спада в категорията „лек“. Всъщност такива са и повечето маршрути на Витоша, освен това пътеките се преплитат и винаги можете да стигнете до „кръстовище“, от което да се върнете в изходна точка или до хижа или пък до спирка на градския транспорт.
Маршрутът, за който ще ви разкажа е кратък и леко стръмен в началото. Като повечето маршрути на Витоша е идеално маркиран и с няколко възможности за хапване по пътя. Подходящ е и за семейства с деца, които нямат много опит с вървенето в пресечни местности.
Откъде тръгваме?
За местността Златните мостове от Околовръстния път на София трябва да се отклоните към квартал Бояна. От там пътят нагоре към планината е широк, но с много завои. От последните къщи на квартал Бояна до Златните мостове се шофира около 15 мин.
До Златните мостове може да се стигне и с автобуси номер 63 или 163, които тръгват съответно от бул. Княз Борис III и от Националния исторически музей.
Местността Златните мостове е сравнително обширно понятие. Началото на нашия маршрут започва от паркинга, близо до каменната река. Отдясно на каменната река ще видите 2 пътеки, по които можете да тръгнете. Едната е успоредно на каменната река, с жълт парапет и е по-стръмната от двете. Това всъщност е пътеката, от която ще се върнем. Тръгваме по другата пътека вдясно през гората, която изглежда малко по-полегата. В началото ще видите и табелата за хижа Еделвайс.
Накратко за маршрута
Маршрутът е леко стръмен, но е много приятен. От Златните мостове до хижа Еделвайс се стига за около 1 час и 40 мин., с бавно детско темпо. Пътеката е широка и по нея спокойно могат да вървят един до друг 4-5 човека. Редуват се леко стръмни и полегати участъци. През повечето време се върви през борова гора.
Около 40-45 мин. след началото се стига до хижа Панчо Томов. Хижата изглежда поддържана, но не винаги работи. Няколко пъти сме минавали покрай нея и обикновено е била или затворена или в ремонт. Коминът обикновено пуши, но така и не сме влизали вътре.
От хижа Панчо Томов до хижа Еделвай се стига за около 40 мин.
Пред хижата ще видите стълби, зелена маркировка и павирана стръмна пътека.
Участъкът от тук до хижа Малинка (10-15 мин.) може би е най-стръмният в целия маршрут. Върви се през борова гора от лявата страна на каменна река.
След около 10-15 мин., малко след хижа Малинка, се стига до разклон с табели, където тръгваме наляво. Просто следвайте табелите за хижа Еделвайс. След разклона пътеката вече не е толкова стръмна. Още 40 мин. след разклона стигаме и до самата хижа Еделвайс.
Хапване в хижа Еделвайс
Храната в хижа Еделвайс ми е любима в цяла Витоша. Харесва ми, че освен стандартните скара, картофки, супи, които се предлагат обикновено по хижите, се приготвят и други ястия. В една малка стаичка няколко жени готвят много, много вкусно и подават храната през малкото прозорче, на което се и поръчва. През лятото храната се подава през външния прозорец на кухнята, защото повечето туристи сядат на масите в двора на хижата. Готовите поръчки се обявяват на един микрофон на всеслушание. Много е забавно. Обожавам хижа Еделвайс и винаги я посещавам с удоволствие.
Посещавали сме хижата и в студено, и в топло време. Вътре столовата има камина, топло е и е уютно. Хубава, нелуксозна и непретенциозна, типично хижарска обстановка.
За вкусната храна ще трябва обаче да почакате малко, защото през почивните дни опашката излиза дори извън хижата. Запазете търпение и бъдете толерантни.
Обратно, но през хижа Кумата
За разнообразие препоръчвам да не се връщате по същият път обратно, а да тръгнете към хижа Кумата и оттам да слезете към Златните мостове.
Пред хижа Еделвайс ще видите 3 пътеки – наляво, надясно и направо. От лявата пътека дойдохме, натам са хижа Панчо Томов и Златните мостове. Надясно е хижа Звездица (5-10 мин.) и направо е към хижа Кумата. Пътеката към хижа Кумата е сравнително полегата.
След около 30 мин. вървене по пътеката направо, ще стигнете до разклона за Златните мостове. Има и табела. Тук препоръчвам да пренебрегнете табелата и да продължите направо към хижа Кумата. Ако продължите направо, след около 10 мин ще стигнете до хижа Кумата. При хижата има ясни табели и синя маркировка към местността Златните мостове. Пътеката е широка и няма къде да сбъркате.
От хижа Еделвайс до хижа Кумата
Слизането от хижа Кумата към Златните мостове
Слизането хижа Кумата до Златните мостове е много леко и приятно. Минава се през няколко дървени моста. Пътеката е ясна, на места дори е посипана с чакъл. От хижа Кумата до Златните мостове се слиза около 40 мин.
Ако разполагате с повече време и желание, можете да съчетаете описания маршрут и с разкодка от хижа Еделвайс, през хижа Звездица, до хижа Кумата. За този маршрут можете да прочетете по-подробно в тази статия.
Благодаря за идеята да посетим с децата хижа Еделвайс. Тръгнахме уверено с цялата разпечатана информация 🙂 Само мисля, че има някакво недоразумение с времето, което сте посочили от х.Малинка до х.Еделвайс – според мен в никакъв случай не е 15-20 минути, не само с деца, а въобще. Би било добре да се коригира, да не подведе някой с по-малки деца.
Здравейте, Ваня и благодаря за коментара и поправката. Доколкото си спомням след хижа Малинка се пресичаше един тесен асвалтов път, а след това до хижа Еделвайс се стигаше сравнително бързо. Моля да ми припомните дали наистина е така, защото отдавна не сме изминавали този маршрут и не пазя и записките, които съм си водила тогава. Предварително благодаря за споделената информация.
От Малинка се тръгва нагоре към Офелиите, и оттам се хваща пътя за Звездица. Има и преки пътечки през гората вероятно, но в никакъв случай разстоянието не може да бъде изминато за 20 минути с деца. Денивелацията е 150м.
Здравейте, Стефан,
Благодаря за корекцията. Вероятно сте прав, но за съжаление не пазя записките си оттогава и оттдавна не сме минавали по този маршрут, за да обновя информацията. За мен е наистина важно да споделям напълно достоверна информация. 🙂
Здравейте и благодаря за хубавата информация. На мен ми допадна маршрута както сте го описала и реших да го пробвам с децата (7г и 11г, с малко опит в ходенето). Няколко неща:
* Пътя на отиване ни отне 2.5 часа, вероятно защото объркахме пътеката от х. Панчо Томов то х. Малинка – минахме по една широка, гола и доста гореща поляна. Нагоре пътеката става по-тясна и е по скоро по 1 човек в редичка, там децата доста се измориха.
* Хижа Еделвайс беше затворен и за това отидохме да хапнем в Звездица, където има богат избор на бира и хубави пържени картофи. Останалата храна е … не до там добра. Имат също хубав билков чай, който те правят и също сладолед, което е добра крайна цел за децата :). Ние решихме, че ще хапнем сладолед в х. Малинка … там има само кебапчета :). Пред Зведица сега през лятото има и батут, мрежа за волейбол и други забавления.
* Връщането беше през х. Кумата, където не се спряхме, отне ни около 1 час и половина, не ходехме бързо, понеже едното дете го заболя крак, но и е доста стръмно и каменисто, та бързото спускане има риск от осукване. В началото пътечката е много тясна и романтична, после става широка.
Генерално на мен маршрута страшно ми допадна, децата го омрънкаха, та е за по-опитни в ходенето дечица. Цялото ходене за нас беше 4 часа, повечето време е по наклон с малко равни участъци.