Надолу към село Долен

Село Долен, Родопи

Село Долен е едно място, в което явно са изобретили машината на времето и са върнали има-няма 200 години назад. В село Долен човек може да се наслади на истинско безвремие, спокойствие и тишина.

Интересен факт е, че селото е обявено за архитектурен резерват в същата година, в която е обявено за такъв и село Ковачевица. И двете са разкошни, но Долен е доста по-автентично, непокътнато, непознато и некомерсиализирано от двете. Уверявам ви обаче, че съвсем не е по-малко красиво или по-неподходящо за селски туризъм.

Къде се намира?

Село Долен се намира в западните Родопи, на около 30 километра от Гоце Делчев и на също толкова от добре познатите Лещен и Ковачевица. От Гоце Делчев трябва да тръгнете към Доспат и Смолян. След село Долно Дряновo ще видите отдясно на пътя паркингът и входът към Ландшафтен исторически парк “Градище”, който също е интересен за посещение, а още няколко километра след него е и отбивката към село Долен.

Една от първите къщи в стария Долен

Минава се първо през новата част на селото, в която къщите са съвременни.  След новата част на селото следва леко спускане по тесен път, който ще ви отведе на площада на старото село Долен. Там пътят свършва, има голям паркинг и можете да оставите колата си.

На площада в село Долен

Впечатления

Къщите в Лещен, Ковачевица и Долен си приличат. Построени са изцяло от камък и дърво, на поне 2 етажа, с големи чардаци и каменни покриви (тикли). От улицата се влиза директно на първия етаж, в който някога са се отглеждали животните. Разбира се в наши дни отглеждането на цели стада животни е доста по-слабо развито и първите етажи на къщите са преустроени.

Първият етаж на една от старите къщи

Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и са запазили външния си вид в продължение на два века.

По тесните калдъръмени улици

Обожавам такива села и винаги се опитвам да се изгубя в тях. Искам да мина по всяка улица и да видя всяка къща. За да обиколите Старият Долен ви е необходим около 1 час.

Още една от улиците в Долен
Село Долен, Родопи
Една от къщите в Долен

Една от основните разлики между Долен и Ковачевица е непопулярността на стаия Долен сред предприемачи и реставратори. Долен е все още непокътнат и запазен така като е бил преди 200 години. Няма кръчми, механи, хотели. Има няколко къщи за гости. Малко от къщите са реставрирани. Някак си във въздуха се усеща старото и родопското. Прекрасно е. Долен е едно от любимите ми български села.

Село Долен, Родопи
Една от реставрираните къщи в Стария Долен

Малко история

Село Долен било създадено по време на османското робство, когато родопчани били подтиквани към помохамеданчване. Селото е разположено в ниското и е някак си скрито. Може би това е привлякло първите му заселници.

Село Долен, Родопи
Още една от къщите в Долен

По време на Възраждането доленските майстори се славели като най-добрите в каменната зидария. Интересен факт е, че всяка една от къщите в Долен има свой индивидуален архитектурен план и разпределение.

 

Какво да видите в Долен?

Цялото село Долен е като един музей на открито, в който можете да видите как са живели родопчани преди 200 години. Всяка една къща и двор са различни по големина и външен вид. По такива места винаги искам да мина по всяка улица и ако може да надникна във всяка къща.

Камбанарията на църквата в Долен се забелязва отдалече

Най-популярната забележителност в селото е църквата “Свети Николай Чудотворец”. Нейната камбанария се вижда отдалече. Към църквата е имало и килийно училище.

Надписът над входа на църквата в Долен

Църквата е построена през 1837 г. и това ясно се вижда на надписът над входа й. Интересена е историята за камбанарията на църквата. Тя била построена цели 100 години след самата църква, а камбаните били лети многократно докато се получи идеалният звук, който да се чува “през девет села в десето”.

 

Къде да хапнете в Долен?

В Долен няма кръчми или механи! Има няколко къщи за гости, в които може да ви предложат нещо за хапване.

Нашето посещение на Долен беше в средата на седмицата и селото изглеждаше съвсем безлюдно. На площада, където оставихме колата си, видяхме табели към къща за гости “Шарковата къща”. Отидохме до там, влязохме, нямаше никой. Извикахме “Добър ден! Има ли някой?” и отвътре се появи една усмихната баба със забрадка. Попитахме дали има нещо за ядене и тя ни предложи това, което е сготвила за семейството. Разказа ни, че в къщата е имало настанени гости, които са си тръгнали преднишния ден.

Хапнахме най-вкусната яхния на света. Заедно с хляба ни донесе и от мекиците, които беше правила сутринта. Пихме по една бира, побъбрихме си с баба Душка за селото и за къщата. Тя е прекрасна и гостоприемна домакиня. Чувствахме се много добре приети и посрещнати. Баба Душка е най-сърцатият човек на света! Препоръчвам ви да посетите къщата.

Още снимки от село Долен

 

4.9/5 - (12 votes)

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Ако моите статии са ви полезни, харесайте фейсбук страницата ми или я споделете

Благодаря ви!

2 Replies to “Надолу към село Долен

  1. Потвърждавам казаното за баба Душка и за мекиците!
    Да е жива и здрава да посреща още гости!
    Селото наистина е уникално!

  2. С. Долен без съмнение си заслужава да се види , но по-важно е да се усети духът на селото, а той е величав. Всеки който го посети би си задавал множество въпроси и би търсил отговори…
    И понеже селото е от около 600 години , а влиза в границите на Царство България едва след Балканската война , аз си зададох въпроса , ‘Били ли са българите роби?’ Отговорът получих след доста усилия , четене на истинска /а не стъкмена от чужди интереси/ История и реално мислене без ментални филтри – НЕ не са били роби. Това село е крещящо доказателство , че са били поданици , които са имали всичко , продавали са труда си и са плащали данък на империята. Но сега искам да акцентирам на друго:
    Духът на селото е ползван и от тоталитарната просъветска власт и изобщо не е случайно , че служителите в идеологическите центрове са го избрали за снимки на няколко филма, между които и този за т. нар. Петко -войвода.
    Петко Киряков спокойно може да бъде причислен към изобретените български герои. Защо ли?! Защото той се продава на ЧУЖДИте интереси и то възмездно…Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
    160 000 декара до Киев.
    Ха, сетете се какви услуги прави на императора и на имперската политика на Русия.
    Това – в момента, когато руското управление на България се опитва да прокара гласуване за изплащане на окупационния дълг от 16 милиона златни рубли.
    Това, в момента, когато руските емисари всячески се стремят да провалят Съединението и организират преврати и метежи, за да подчинят България и да я превърнат в поредната губерния.
    Това, в момента, когато Русия организира чети от разбойници, които да вилнеят в Източна Румелия, за да се предизвика Османската империя да нахлуе с армия и да се провали Съединението, като се отвори и нов повод за повторно нахлуване на Русия.
    Никак не е случайно, че Стамболов, този истински български патриот, хвърля Петко Киряков в затвора и му отнема имотите.
    Така трябва да се постъпва с всеки национален предател и слуга на руския империализъм.
    Не, не трябва да се премахва Петко войвода от учебниците, а да се разкрие цялата истина относно предателската му роля след 1880 г. и особено след Съединението, защото, ако забелязвате, този епизод е изтрит от биографията му.
    Но нашите историци предпочитат гузно да мълчат и да го заличат, вместо да разкрият истинската същност на руския империализъм, както и неговите методи, цели и слуги.
    Трябва да отбележим, че при ареста му, в дома му са открити акции и пари на стойност над 60 000 златни лева, което по тогавашните цени прави около 120 кг. злато.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *