Интересни места около село Смилян

Към с. Смилян

Село Смилян се намира много близо до град Смолян, има-няма 20 километра. Въпреки че сме ходили милиони пъти в Смолян, не се бяхме откланяли към село Смилян. Имахме удоволствието за първи път да отидем там едва тази пролет.

И знаете ли какво? Просто се захласнах от възхищение. Докато пътувахме буквално не исках да мигна, за да не изпусна нещо от заобикалящата красота. Не можех да повярвам, че за такова кратко разстояние, човек може да види толкова нюанси на зеленото. Природата наистина е невероятен виртуоз, за да съчетае така поля, гори, хълмове и долини. Това място би било рай за художниците, музата им би преливала. Родопите са приказно място, но районът около село Смилят просто ме плени.

Свързвах село Смилян с местния сорт боб. Това беше първата ми асоциация. След посещението ни обаче Смилян стана нарицателно за един от най-пленителните, най-зелените части на Родопите, най-усмихнатите и приветливи хора, най-образцовите ниви, най-вкусните мекици, най-сочния родопски клин и най-едрия фасул.

Ето една малка част, до която се докоснахме за краткия ни престой:

 

 

Крепост и проходната пещера Калето

Намират се между селата Смилян и Кошница. Малко преди село Кошница се оглеждайте за големи информационни табели от двете страни на пътя. Там има и достатъчно места за паркиране. Самата крепост се вижда на един голям хълм отляво. До пещерата, крепостта и върха на въпросния хълм е изградена чудесна екопътека, която се изкачва за около 30 мин.

Първо ще стигнете до проходната пещера. Тя прилича на огромен скален мост.

Трябва да минете през нея, за да се качите на самата крепост. Крепостта сама по себе си за мен не е много впечатляваща, но на местата, където явно са били кулите, са изградени дървени тераси. Поглеждайки от тях ще разберете, че изкачването си е струвало.

Гледката към село Кошница и долината на река Арда
Една от терасите из крепостта

 

 

Каньонът Горло

Каньонът Горло се намира много близо до крепостта Калето. Ако пътувате от Кошница към Смилян, оглеждайте са отляво на пътя за Славеевата чешма. Не може да не я забележите. Тя е доста атрактивна. До нея е изградена дървена беседка и люлка, има и надпис „Славеева чешма“.

След Славеевата чешма започва ограда от бетонни колове и бодлива тел. Те служат за ограда на една нива. Там, където свършват въпросните бетонни колове, започва кратката пътечка към каньона Горло. Няколко метра след въпросната ограда ще видите и удобно място за спиране.

Оградата с бетонни колове и бодлива тел. Жълтата табела оказва посоката към какньона Горло

Каньонът е буквално на метри от табелата и асвалтовия път. Той представлява кратък участък, в който река Арда е прокопала скалата. Прилича на дебела, синя змия. Напомня ми на каньонът Мостица в Словения.

Ще видите малка пътечка, която върви успоредно на каньона. Тя е много кратка и води до другия му край.

 

 

Киселчовските водопади (докъдето може)

Киселчовските водопади се намират, разбира се, близо до село Киселчово, на около 17 километра от село Смилян. Село Киселчово се състои от 2 махали. Трябва да подминете първата махала и на един много остър, почти обратен, десен завой, малко преди горната махала, ще видите една беседка. Там е началото на пътеката и можете да паркирате колата си.

Тръгвайки по широкия черен път от върха на острия завой, след няколко метра ще видите малка пътечка надолу към коритото на реката. На един камък с червена боя дори е отбелязана маркировка.

Отклонението вляво няколко метра след беседката и началото на пътеката

В коритото на реката ще видите малък мост, състоящ се от две греди. Там трябва да прекосите реката. Следвайте пътека и табелите и съвсем скоро ще се озовете на притокът на река Арда, на който се намират водопадите.

Важно е да знаете, че екопътеката през каньона е разрушена и достигането до последния и най-висок водопад е много трудно. Ние не успяхме. Вървяхме около 30 мин. по поречието. На няколко места реката трябва да се прескача по камъните. Мостовете представляват две дървени трупи, скрепени с дървени пръчки и гвоздеи. Нямат парапети, поизгнили са и преминаването по тях е трудно.

Един от мостовете

Мястото е много, много диво. Личеше си, че по пътеката отдавна не са минавали хора, защото беше бъкано със саламандри. Буквално си мислехме, че ще настъпим или ще пипнем някой, докато се подпираме и пристъпваме напред.

Един от Киселчовските водопади

 

 

Пещера Ухловица

Накратко за пещера Ухловица

До пещерата се стига по стръмен участък: 800 м.

Време за вървене до входа на пещерата: 30 мин.

Време за разглеждане на пещерата: 45 мин. +/-

Най-ниска точка: 889 м. н.м.в.

Най-висока точка: 1044 м. н.м.в. (входът на пещерата)

Брой стъпала до входа на пещерата: 189

Брой стъпала вътре в пещерата: 280

Не се препоръчва за деца под 7 г. и хора с увреждания

Влиза се на всеки кръгъл час. Последната група е в 16 часа.

Вход: 6 лв. Касата е горе, пред входа на пещерата.

Още за пещера Ухловица

Пещерата Ухловица е наистина много интересна. Сякаш е разпределена на етажи. Най-високият етаж е до входа на пещерата. До всеки от етажите се слиза по много стръмна и тясна стълба. Самите коридори също са много тесни. Стените на пещерата са покрити с коралити. Те приличат, разбира се, на корали. Някои биха ги оприличили на карфиол, защото за бели и къдрави. Коралитите се образуват много бавно и под напълно неподвижна вода.

Коралити

Най-интересното образувание в пещерата Ухловица е снежнобелият водопад. Той блести и е изключително красив и чист.

Белият водопад в пещера Ухловица
Из пещерата

Пещерата не се обитава от никакви животни. В края й има няколко малки езера, които много рядко могат да се видят пълни с вода, обикновено в края на зимата.

От входа на пещерата се открива невероятна гледка към долината на Арда и село Ухловица.

Още полезна информация за пещерата, цени на билети и работно време можете да прочетете на сайта на пещерата.

Гледката от входа на пещера Ухловица

 

 

Агушевите конаци

Агушевите конаци се намират в село Могилица, на 12 километра от село Смилян. Можете да паркирате колата пред кметството, близо до голямата дървена лъжица. За самия конак-музей трябва да се върнете няколко метра назад и да погледнете надясно. Няма как да не го забележите, защото той е доста внушителен.

Агушевите конаци са най-големият късносредновековен феодален комплекс в Родопите и нямат аналог на Балканите. Той е построен за внукът на Агуш ага – Салих ага. Интересен факт е, че в конакът е имало частна библиотека от 400 книги, което говори колко начетена е била фамилията.

Входната такса за музея е 5 лева. В музея ви очаква интересна беседа за дърворезбите, собите, хамамите и гостните в конака, както и за фамилията, която го е обитавала. В него е сниман част от филма „Време разделно“.

Най-интересната и снимана част от Агушевите конаци е кулата. Тя е стара и внушителна постройка с много красиво изрисувани стенописи.

 

 

Комплекс Гераница

Комплекс Гераница се намира на около 1.5 километра от центъра на село Горна Арда (21 км. от Смилян). Пътят от центъра на селото до комплекса е черен и до там може да се стигне с високопроходима кола. Ако ви е жал за колата, от центъра на Горна Арда до Гераница се върви около 30 мин.

Комплексът е много атрактивен. Разположен е в гората. Всеки кът за сядане е много китен и интересен. Има и образователен елемент, защото по стените висят хербаризирани билки с кратко описание, а също и мъдри и забавни мисли.

В комплекса имате възможност да опитате риба, изпечена на камък, както и домашно приготвени глезотийки. Има и леглова база. Според броя на гостите и нощувките, цената е между 15-20 лв.

На около 2 километра след комплекса се намира изворът на река Арда. Ние не стигнахме до там, но ако имате време и желание, казват, че мястото е интересно.

 

 

Къде да хапнете?

Имам 2 предложения. Едното е вече споменатият комплекс Гераница, край село Горна Арда. Ако го посещавате през седмицата, попитайте на място какво се предлага за хапване. Със сигурност ще има боб чорба, салатки, мезенца и риба, печена на камък.

В центъра на село Смилян се намира хотел с механа Смолена. В механата се предлагат традиционни родопски ястия. За първи път там опитах родопска тархана. Тя представлява гъста супа от боб, царевица и месо. Доста е питателна. Домакинята в механата е Зарето. Всички я наричат така. Тя е изключително мила, готина и гостоприемна.

Ако останете да преспите в хотел Смолена, сутринта ще бъдете посрещнати с най-вкусните мекици, които някога сте опитвали. И тях ги прави Зарето.

Уверявам ви, че всичко й се получава много добре. Опитвали сме родопски клин на няколко места, но Зарето го прави някак си по-пухкав. Тя е страхотен човек.

 

С това възможностите за интересни места в района на село Смилян съвсем не свършват. Имахме голямо желание да се отдадем и на малко екстремни изживявания, които се организират в местността Гарга дере от клуб Мурсалица – алпийски тролей, преминаване по железни стъпала, забити в скала или да се спуснем във водната пещера Гулобовица. Тя може да бъде посетена само през юли и август, когато нивото на реката е по-ниско. Районът на село Смилят е прекрасен и е пълен с изненади.

4.0
03
Kremena

Author: Kremena

Казвам се Кремена. Според мен пътуването прави всеки не само по-щастлив, но и по-готин и интересен. То учи на неща, за които не пише в учебниците - за света, за хората, които срещаш, за културата им, за храната им, как живеят, как е устроен света и много други неща. Пожелавам ви много хубави мигове и спомени! Кремена :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *