Ще ви разкажа за един маршрут в Рила, който определено надхвърли очакванията ми. Решихме да си направим кратка следобедна разходка в един от най-красивите дялове на Рила. Очаквах да е интересно, защото когато има вода и езера винаги е много живописно, но гледките, които видяхме по пътя и водопадът-изненада накрая направиха разходката ни да се помни дълго.
Ето и подробностите:
Откъде тръгваме?
Започваме разходката от местността Кирилова поляна. Тя се намира малко след Рилския манастир (~7 км.). До местността води чудесен асфалтов път и близо до началната точка има удобно място за паркиране. Близо до паркинга ще видите чешма и ресторант. Ако се огледате, зад въпросната чешма, на едно дърво ще видите жълта указателната табела за начало на нашия маршрут. На табелата е дадено, че до Сухото езеро се стига за около 2 часа. На нас ни отне дори по-малко (1 ч. 50 мин.) и то с няколко кратки почивки. Пътеката е достатъчно широка, ясна и добре маркирана. Следваме зелената маркировка.
Близо до местността Кирилова поляна се намират други сравнително леснодостъпни рилски езера – Смрадливите и Рибните езера. Как да стигнете до тях, можете да прочетете в тази статия.
Подробно за маршрута
Първите 25 мин. пътеката е леко стръмна и много приятна. Ще стигнете до местност, за която е предупредено с табели, че съществува лавинна опасност, след която започва доста по-стръмно, но пък кратко изкачване. Въпросният стръмен участък се преодолява за около 25 мин.
Ще познаете, че сте изкачили най-стръмната част по една пейка, от която се открива една от най-живописните гледки, покрай които минаваме. Този участък прилича на истинска картичка. Скалистите върхове в комбинация с прошарващата се есенна гора и простор наоколо ще ви харесат и определено ще ви се прииска да поседнете на пейката. Мястото е много фотогенично.
Оттук нататък пътеката е доста по-полегата и лека. След още 25 мин. разходка в гората ще стигнете до поредното интересно място с пейка по пътя. Интересното е кръстът и надписът издълбани в скалата – “Добре дошле монастирски гости” (буквално преписано). Счита се, че тази пътека била поклонническа и свързвала долината на река Бели Искър с Рилския манастир.
Около 20 мин. след въпросната пейка с надписа започва участъкът, който наричам “мястото с водопадите”.
Няколко снимки от “мястото с водопадите”
В далечината ще видите няколко водопада, стичащи се по отсрещните скали от доста високо. И така докато броите водопадите, без да разберете ще са минали още 15 мин. и ще видите бреговете на Сухото езеро.
Сухото езеро
Надморска височина: 1928 м.н.в.
Площ: 19,5 дка
Сухото езеро е свлачищно езеро. Това означава, че се е образувано след свличане на скали и между тях и планината се е запълнило с вода. Този тип езера обикновено са плитки и с времето се заблатяват. Името на Сухото езеро произлиза от факта, че понякога през лятото, когато е много горещо и сухо, езерото напълно пресъхва. Интересно е, че езеро не се отича през поток или река, а се отича в почвата под земята.
С това интересните места не свършват. Заслужава си да се отбиете и до водопада над езерото. Той се намира на няколко метра над левия му бряг.
Големият водопад над езерото
Като един истински любител и ценител на водопадите, бих казала, че водопадът над Сухото езеро беше много красив, висок и пълноводен – точно както изглеждат любимите ми водопади. За да стигнете до него трябва да тръгнете по левия бряг на Сухото езеро. Пътеката е тясна и камениста, затова ако се разходждате с деца, трябва да помагате на някои места.
Когато стигнете приблизително средата на езерото, погледнете наляво и ще видите водопада. Той е разположен във високата част. Пътеката нагоре до него е утъпкана, но доста стръмна. Все пак достигането до самия водопад е напълно постижимо дори за неопитни планинари и деца.
Колкото повече прближавате към водопада, толкова по-малка част от него се вижда. Все пак може да отидете до него, дори да го пипнете.
Връщането обратно по същия път беше много лесно и бързо. Отне ни само 1 час и 20 мин.
Ако разполагате с още време и желание за разходки в Рила, вижте още Смрадливото и Рибните езера.
Здравейте, чудесни разкази и снимки, през кой месец бяхте там? Виждам, че вода е имало и предполагам е било на пролет или есен?
Благодаря ви! С удоволствие ви чета!
Здравейте, Ди, ходихме до Сухото езеро в средата на Октомври. Благодаря за милите думи, радвам се, че публикациите ми са интересни 🙂
Здравейте, много благодаря за описанието на маршрутите и снимките които побликувате! Преминал съм няколко от тях – Кременски езера, Тевно езеро, х. Беговица – Зъба и всеки път всичко е прекрасно!
С пожелание за здраве и още нови идеи!
Здравейте, Боби, благодаря за коментара. Много съм щастлива, че съм успяла да ви мотивирам и сте останали с прекрасни спомени от преживяното 🙂