Девин е добре познато градче, намиращо се в сърцето на западните Родопи, известно с минералните си извори и великолепната природа. Една силно посещавана туристическа дестинация и въпреки това непрезастроена и силно привлекателна.
Много често Девин е отправна точка към Триградското и Буйновското ждрело и техните пещери, пътеки и панорамни гледки. Той е разположен достатъчно близо до тях и човек може всеки ден да си прави разходки в този разкошен край на Родопите.
Ето и няколко идеи за разходки в по-близките околности на Девин, които направихме при последното ни посещение:
Панорамна площадка Червен камък
Панорамната площадка Червен камък е една от атракциите по маршрута на екопътека Храстево. Екопътеката свързва местността Лесичево с т.нар. Алея на туриста. Ние не обходихме цялата екопътека, а само частта до панорамната площадка. Макар и кратка, разходка си беше натоварваща, защото трябваше да изкачим 365 стъпала (толкова ги преброихме).
Откъде тръгваме?
Разходката ни до Червен камък започна от Алеята на туриста в края на Девин. Приблизителните координати на мястото са 41.744009, 24.408101. Там е изграден удобен и безплатен паркинг. Можете да продължите още 20-тина метра по-нататък с колата, където асфалтовият път свършва и има широко място, където да паркират още 2-3 коли. Там започва и нашето кратко, но стръмно катерене към стълбите на Червен камък.
Накратко за изкачването до Червен камък
Скоро след като тръгнете по черния път след паркинга, ще видите информационна табела за екопътека Храстево, а до нея започват и въпросните 365 стъпала, за които споменах по-горе. От паркинга до панорамната площадка Червен камък се качихме за около 25 мин.
След като преодолеете всички стълби, които сякаш нямат свършване, ви очаква наслада за окото, а също и чешма със студена планинска вода.
Екопътека Струилица – Калето – Лъката
Ако разполагате само с няколко часа престой в Девин, силно ви препоръчвам да посетите една от най-живописните екопътеки, по които съм вървяла, Струилица – Калето – Лъката. Ще я наричам накратко Девинската екопътека. Ние така и не стигнахме до местността Калето, затова ще споделя впечатления за останалата част от екопътеката.
Накратко за маршрута
Време с почивките: 3 часа (отиване и връщане + Самодивското пръскало и Мечешкия водопад)
Време без почивките: 2 ч. 20 мин.
Дистанция: 8 км.
Калории: 627 kcal
Денивелация: 260 м.
Средна скорост: 3.5 км/ч
По пътя има 2 чешми. Пътеката е много лека и приятна, подходяща е деца, за бременни жени, за малки и големи. При предишни посещения съм виждала дори група, тръгнали по джапанки, явно от басейна в началото на екопътеката.
Подробно за маршрута
Екопътеката минава близо до Самодивското пръскало, който е един от най-високите водопади в Родопите – 70 м.
Маршрутът започва в края на града, близо до един обществен плувен басейн. До басейна се стига с кола, а точно преди него има паркинг, на който можете да паркирате напълно безплатно. Препоръчително е да отидете възможно най-рано сутринта, защото посетителите на басейна (през лятото), а и на екопътеката бързо заемат паркоместата и ще се наложи да паркирате надалече.
Само 10 минути след тръгването се минава покрай един висок водопад без име.
Малко след него (5 мин.) ще стигнете до беседка и бяла къща. Това е мястото, където трябва да се отклоните за Самодивското пръскало.
От въпросната беседка до водопада се стига за 15 мин. с леко изкачване по добре поддържана горска пътека.
Самодивското пръскало
Самодивското пръскало за мен е един от най-красивите водопади в Родопите. Висок е 70 м., което го прави и един от най-високите, редом до Сливодолското падало и водопадът Орфей в Каньона на водопадите.
Мястото наистина е приказно, но тук не се къпят мечките, а самодивите. Според легендите местността около водопада се обитава от самодиви, откъдето идва и името на водопада.
Девинската екопътека
След като сме се нагледали на красивия водопад (Самодивско пръскало), се връщаме отново за около 15 мин. до основната пътека при беседката и ще обходим останалата част от Девинската екопътека. Тя ще ни отведе до местността Лъката и до още един много висок и красив водопад – Мечешкия. Пътеката минава край река Девинска. Цялата пътека е много живописна и красива.
И така продължаваме по основната пътека и само 10 мин. след беседката (от която се отклонихме към Самодивското пръскало) стигаме до емблематичните зелени мостове над река Девинска. Там има и чешма, на която можете да допълните бутилки с чиста, девинска вода.
Вървим по мостовете над реката около 10 мин., след което продължаваме още 15 мин. по полегата пътека първо на единия, после на другия бряг на реката, докато стигнем до местността Лъката.
Ще я познаете по широката поляна с две постройки. На едната ще видите табела за посоката към Мечешкия водопад.
От беседката (от която се отклонихме към Самодивското пръскало) до местност Лъката стигнахме за около 35 мин., а Мечешкият водопад е 10 мин. след местността.
Следваме посоката и продължаваме нагоре, през гората и след 10 мин. изкачване стигаме до другия скрит водопад – Мечешкия.
Мечешкият водопад
Мечешкият водопад е висок 50 метра и има 3 пада на водата. Звучното му име идва от това, че в неговия вир се къпят мечките. Идвали сме до водопада 2 пъти и не сме виждали мечки. Посетителите на водопада не са малко, затова е слабо вероятно да срещнете мечки по цялата Девинската екопътека.
Къде да хапнете или да отседнете?
При последното ни посещение в Девин отседнахме в хотел Крис и останахме много доволни от посрещането. Хотелът се намира във високите част на града и от него се открива красива гледка към околните хълмове. Хотелът е много подходящ за семейства с деца, защото разполага с широка, зелена ливада, батут и детска площадка.
Обожавам такива места, защото можем да се наслаждаваме на вечерята или питието си, докато децата ни се забавляват на ливадата. Стаите са просторни, терасите са с хубава гледка, ресторантът е с прекрасно обслужване и вкусна храна, определено го препоръчваме. Може да се плаща и с карта.
Още подробности за хотел Крис можете да намерите на сайта им, а също и във фейсбук страницата им.
