Срещата с Етна е среща с жива планина. Тя е силата, която създава и разрушава, оформя пейзажа, ражда плодородие и оставя след себе си черни реки от застинала лава. Мирисът на сяра се носи във въздуха, вятърът реже лицето, а под краката земята напомня, че тук всичко може да се промени за миг.

Ние избрахме да направим тази среща семейно – с деца, с любопитство и доза страх. Организирахме си еднодневно пътуване с кола от Таормина, без излишна подготовка, но с ясно усещане, че ни предстои нещо специално.

А ако сте в тази част на Сицилия, едно е сигурно – изкачването към кратерите на действащ вулкан не е просто разходка. То е преживяване, което остава – сензационно, малко плашещо и напълно незабравимо.

Ето и подробности:

Съдържание

Откъде тръгваме?

Основната изходна точка е Rifugio Sapienza – на около 1900–1950 м надморска височина. Това е и крайната точка, до която може да се стигне с кола.

Пътят дотам е добре асфалтиран, но силно криволичещ. Колкото повече се изкачвате, толкова по-ясно се вижда как пейзажът се променя – от зелено към напълно черно. При Rifugio Sapienza вече няма дървета и свежа зелена трева. Само скала, лава и вятър.

Разстояния до Rifugio Sapienza и ориентировъчно време с кола:

от Таормина: ~57 км, около 1 час и 10 минути
от Катания: ~40 км, около 1 час

На Rifugio Sapienza има всичко необходимо – паркинг, лифт, заведения, магазини и офиси на туристически гидове. Интересен факт е, че през зимата това е ски курорт. Да, карат ски на Етна.

В активния сезон паркингите се пълнят бързо, затова препоръчвам да сте на Rifugio Sapienza възможно най-рано (след 10-11 ч. става доста натоварено).

Цена за паркинг: 1 час – €0.80, половин ден – €2.50, цял ден – €4. (актуално към септември 2025 г.)

Основният сезон за посещение е от април до края на октомври. През зимата лифтът работи, но изкачвания не се организират.

Лифтът (Funivia dell’Etna)

От Rifugio Sapienza кабинковият лифт Funivia dell’Etna ви качва до около 2500 м за около 15 минути. Гледките по пътя са впечатляващи – виждате застинали реки от лава, кратери и целия маршрут нагоре.

На горната станция има кафе, тоалетни и гардероби за наем на якета и туристическа екипировка. Това е последното място с каквито и да е удобства.

Първото качване с лифта е в 8:30 ч., последното слизане е в 17:15 ч.

Билети за лифта можете да си купите от касите на двете лифтови станции (горната и долната), а също и онлайн от официалния сайт на Funivia dell’Etna.

Според мен е напълно излишно да се купуват билети предварително заради непредвидимостта на вулкана.

Изкачването на Етна

Изкачването на Етна не е типичен планински преход. Не бих го нарекла приятно, нито здравословно. Няма гори, няма реки, няма ги познатите планински пейзажи. Вместо това – черна вулканична почва, прах, камъни и усещането, че сте на друга планета.

Има няколко варианта за изкачване до високите части и кратерите на Етна, които можете да изберете според време, бюджет и настроение:

вариант 1: само кратерите Силвестри – без лифт, безплатно, минимална денивелация. Това са кратери от изригване през 1892 г., буквално до паркинга. Разходката е кратка, безплатна и достатъчна, ако не ви се качва по-нагоре.
вариант 2: само лифт до 2500 м – цена €54 за възрастни и деца на 11+ години, €32 за деца до 10 г. (цените са актуални към септември 2025 г.)
вариант 3: лифт + 4×4 + кратък преход до ~2800–2900 м – цена €80 за възрастни и деца на 11+ години, €50 за деца до 10 г. Това беше нашият избор. Офроуд бусовете ви качват до около 2800 м, откъдето правите кратък преход с гид. Водачите разказват интересни факти за вулкана, дейността и минали изригвания.
вариант 4: пеша – възможно е, но усилията изобщо не си струват и не ви препоръчвам да го правите.

До най-високата точка на Етна можете да се качите само с лицензиран водач, със специална екипировка и само ако Нейно Величество Етна ви допусне, разбира се.

Етна е активен вулкан и активността му в момента определя докъде може да се стигне. При скорошно изригване достъпът до по-високите нива може да е ограничен или забранен. Можете да проверите условията предварително в този сайт.

Кратерите Силвестри (Crateri Silvestri)

Етна, Сицилия — Кратерите Силвестри, погледнати от лифта на слизане

Близо до Rifugio Sapienza, край пътя, се намират кратерите Силвестри – два вулканични кратера, образувани при изригване през 1892 г. На място има малък паркинг. Можете да обиколите ръба на единия кратер. Безплатно, без лифт, без някой да ви насочва.

Ако не ви се качва по-нагоре, това място е напълно достатъчно, за да усетите Етна – черната вулканична почва, формата на кратера и онова усещането, че сте на място, което не е съвсем „нормално“. Лесно е, достъпно е и е буквално на пътя.

На снимката по-горе се виждат кратерите Силвестри, паркингите и Rifugio Sapienza. На преден план, подобно на дълбоко разорана почва, е застиналата лава от мощното изригване през ноември 2002 г.

Лифт + 4×4 автобуси

От горната лифтова станция можете да продължите с 4×4 автобуси до около 2800 м, след което лицензиран планински гид ви води на кратка 20-минутна разходка до изгледна точка към кратерите Барбагало (Crateri Barbagallo).

Цена за комбинирания билет: €80 за възрастни, €50 за деца до 10 г.

Според мен това е най-добрият компромис между усилие и преживяване – стигате достатъчно високо, за да усетите Етна истински, без да е нужна специална физическа подготовка.

Важно: без лицензиран гид не може да се изкачвате над 2800 м. Това е задължително правило, а не препоръка.

Какво да очаквате горе?

Етна е място, което се преживява с всички сетива. Сурова, величествена и напълно неподвластна на планове и очаквания.

Теренът е черен, сух, прашен, на места ронлив. Има пушек. Мирише на сяра. Вятърът е силен. И въпреки всичко това – не е страшно. По-скоро е впечатляващо по един много суров начин.

Между горната автобусна спирка и горната лифтова станция има достатъчно за разглеждане дори без допълнителен гид – изстинали реки от лава, лавови тунели и кратери от изригването през 2002 г.

Изправен пред Етна, неволно притихваш. Има нещо много първично в това – смесица от възхищение, уважение и леко свиване под лъжичката, което те кара да осъзнаеш колко си малък.

Не е нужно да стигате най-високата точка. Не е нужно да правите най-скъпия тур. Достатъчно е да се качите, да се огледате и да останете за малко. Останалото се случва само.

Скалите наоколо не изглеждат еднакво. Бялото е сяра, отложена около активните фумароли. Черното е магма – изглежда по-крехка и стъкловидна. Червеното е желязо, окислено от контакта с въздуха – по-плътно и по-тежко от магмата. Вземете в ръката си парче от червената и парче от черната скала – разликата в теглото се усеща веднага.

Какво да носите със себе си?

Дори и в разгара на лятото горе е студено. Времето се променя бързо и видимостта може да се влоши без предупреждение. Силно препоръчвам да се подготвите със следното:

яке с качулка, която може да се пристегне – задължително, дори в горещините
затворени обувки – не маратонки тип „градски“, нито сандали. Подметката трябва да е стабилна.
вода – ние имахме възможност да пием вода само в офроуд автобусите. На открито беше прекалено ветровито.
слънчеви очила – предпазват по-скоро от пясък в очите, отколкото от заслепяване
бъф / шал / предпазна маска – поривите на вятъра може да са много силни и да набиват пепел в лицето ви

Ако не носите необходимите дрехи и аксесоари, на горната станция на лифта можете да наемете всичко необходимо за прехода:

наем на обувки – €10
наем на яке – €10
наем на щеки – €5
наем на каска – €5
наем на ръкавици – €3

Цените са актуални към септември 2025 г.

Знаете ли, че…?

Почвата около Етна е изключително плодородна заради вулканичната пепел. Затова районът е известен с вино, шам-фъстък, вкусни и ароматни цитрусови плодове. Контрастът е може би най-голямото чудо на Етна – разрушение и плодородие на едно и също място.

Как „работи“ Етна?

Етна не изригва като класически конус с един централен кратер. Лавата идва от недрата на Земята – от дълбочина около 100 км. и се складира в магмени камери. Те са нещо като резервоари с разтопена скала. Когато налягането се увеличи, то търси най-слабата точка.

А слабите места на Етна не са само на върха – те са по склоновете, в т.нар. „плата“. Там почвата е по-рехава и напрежението от магмените камери може да избие по-лесно. Около вече съществуващите кратери е безопасно, защото там почвата се сляга и образува много плътна, непробиваема маса.

Етна е непредсказуема, изригва редовно, но е сравнително безопасна. Налягането се освобождава често, вместо да се натрупва за една огромна експлозия.

По време на нашето пътуване вулканът тъкмо беше изригнал. Тъй като имахме вечерен полет, при кацането към летището на Катания имахме възможност да видим горещата червена лава, която се стичаше от върха, от самолета. Посетихме Етна 2 седмици след кацането ни на острова и дотогава нямаше други изригвания.

Историята от 2002-2003 г.

На 26 октомври 2002 г. започнало едно от най-сериозните изригвания на Етна в последните десетилетия. Нови кратери се отварят едновременно от двете страни на вулкана – Барбагало (Crateri Barbagallo) и Ботониера (Bottoniera). Изригването продължило три месеца – до 28 януари 2003 г.

Огромна колона пепел се издигнала толкова високо, че се виждала от космоса и се разпръснала чак до Либия, 600 км отвъд Сицилия. Лавата се движела бавно, упорито и неудържимо.

По североизточния склон лавата от Ботониера изминала около 7 км, унищожила около 2000 декара борова гора и целия туристически център Piano Provenzana.

Друг критичен момент бил този през ноември 2002 г. Отворил се нов кратер на южния склон – Барбагало (Crateri Barbagallo). Седмица по-късно се появил и още един. Лавата от двата кратера Барбагало тръгнала право към Rifugio Sapienza. Били изградени земни диги, които частично успели да спрат лавата. Горната станция на лифта била унищожена. Сградата на долната станция оцеляла, но била сериозно повредена.

Къде да хапнете?

Близо до Rifugio Sapienza се намира Mamma Che Pasta Etna – фургон за прясна паста, бързо обслужване и нормални цени. Ние се отбихме там в ранния следобед, след слизането ни от Етна.

Собственикът и един от готвачите ни разказа интересна история за изригването от 2002/2003 г., когато лавата почти спряла. Движела се само с 2 метра на ден и стигнала на километър от родната му къща в Nicolosi. Разказваше го спокойно. За него това беше просто забавна история от детството му, но в никакъв случай не звучеше като драматична случка или лош спомен.

Сицилия знае как се живее до вулкан. За местните Етна не е заплаха, а съсед. Понякога лош съсед, но съсед.

Прочетете още

5/5 - (4 votes)

Етна – пулсът на Сицилия – изпитание за малки и големи