Таормина е от местата, които неизбежно попадат във всяко пътуване из Сицилия. Снимките са навсякъде, очакванията са високи. И да, когато стигнете там, ще разберете защо.

Но има нещо, което рядко се споменава – най-хубавото не е само Таормина, а контрастът с малкото село над нея – Кастелмола.

Ние комбинирахме двете в един ден – спокойно, без препускане, с достатъчно време за разходки, почивки и храна. Оказа се идеалната комбинация.

Ето и подробности:

Паркиране в Таормина

Централната част на Таормина е затворена за коли, така че трябва да паркирате преди да влезете. Добър вариант е Parkhaus (така е отбелязан в Google Maps), близо до Porta Catania. Цената в пика на сезона е €5 за първия час, а за всеки следваш стават по-изгодни. За половин ден платихме около €13.

Оттук излизате директно на Corso Umberto и сте веднага в центъра на Таормина.

Из Таормина

Влязохме през Porta Catania – най-логичният вход откъм паркинга. Веднага попадате на Corso Umberto и тук идва първият сблъсък с реалността.

Да, красиво е. Да, оживено е. Хората са много.

В пиковите часове се движите с потока, не по собствено желание. Решението е просто – свийте в първата странична уличка. На 20-30 метра от тълпата Таормина изведнъж става по-тиха, по-сенчеста и много по-приятна. Там е реалното усещане за мястото.

Катедралата на Таормина (Duomo di Taormina)

Малко след Porta Catania ще стигнете до катедралата – място, което не можете да подминете лесно.

Отвън изглежда по-скоро като крепост. Масивна, строга, без украси. Това не е случайно – освен религиозна функция, е имала и защитна. Стените са дебели, прозорците малки и издигнати, камъкът е потъмнял от векове.

Вътре е по-тъмно, по-хладно, с характерния аромат на старите църкви. Площадът пред нея е едно от по-спокойните места в града – добра пауза преди да продължите нагоре по Corso Umberto.

Площад IX Април (Piazza IX Aprile)

Рано или късно ще стигнете до тук и ще разберете защо всички снимки от Таормина изглеждат така.

Площадът е отворен към морето. Черно-белият под, светлите фасади, гледката – всичко заедно създава усещане за сцена. Има музиканти, хора, движение, но не е хаотично. По-скоро живо.

Тук си струва да спрете – не само за снимка. Кафе, напитка или просто да поседите и да погледате.

Из улиците на Таормина

Тук няма нужда от маршрут. Просто тръгвате и гледате.

Малки улички, цветни фасади, балкони с цветя, изненадващи гледки към морето. Точно тези моменти остават – не конкретна забележителност, а усещането, че сте попаднали на правилното място в правилния момент.

Античният театър (Teatro Antico di Taormina)

Театърът е издълбан директно в скалата на планината Тауро през III век пр.н.е. – буквално изсечен от камъка. За изграждането му са отстранени над 100 000 кубически метра скала. Гърците го построили тук тъй като акустиката е перфектна – всеки от петте хиляди зрители е чувал всяка дума, изречена на сцената.

По-късно римляните го разширили и преустроили за гладиаторски битки – добавили колони и статуи. Оригиналните колони обаче не са оцелели – разнесени са през Средновековието за украса на дворци и църкви из Сицилия, включително катедралата в Таормина. Четирите коринтски колони, които се виждат на сцента не са оригинални, а част от реконструкция през1860 г.

Комбинацията е несправедливо очарователна – античните останки, морето зад тях, Етна на хоризонта и буйната екзотична зеленина, която се е промъкнала между колоните и стените с вековете. Всичко това в един кадър.

През лятото театърът продължава да се използва за концерти, опера и балет – на същото място, където преди 2300 години са седели зрителите на Есхил и Еврипид.

Вход: €16 възрастни / €9 младежи / деца до 18 г. – безплатно. Всяка първа неделя на месеца – безплатно за всички.

Още информация за цени и работно време можете да намерите в този сайт.

Ние попаднахме точно в първата неделя. Малка победа за бюджета.

Градският парк (Villa Comunale di Taormina)

В един момент Таормина започва да идва в повече – жега, хора, шум. Точно тогава идва Villa Comunale.

Паркът е само на няколко минути от центъра, но атмосферата е напълно различна. По-тихо, по-прохладно, по-бавно.

По пътя ще видите т.нар. Victorian Follies – странни, почти сюрреалистични постройки, дело на шотландката Лейди Флорънс Тревелян, която се установява тук след скандал в британския двор. Историята е любопитна сама по себе си.

Алеята по южната част на парка отваря панорама към крайбрежието и Етна – без тълпи, без шум. Вход свободен.

Кастелмола

В един момент Таормина се усеща като достатъчна. Не защото не е красива, а защото е интензивна. И точно тогава идва най-доброто решение за деня – да се качите до Кастелмола.

Само на 10–15 минути с кола. Вече сте на съвсем различно място – по-тихо, по-спокойно, без напрежение. Оттук виждате Таормина отвисоко, морето, Етна и цялото крайбрежие. Тук се дишa по-дълбоко.

Piazza Sant’Antonio

Малък, подреден и изненадващо въздействащ. Това е сърцето на селото и от него се открива панорама към Таормина, морето и Етна.

Тук няма шум, няма тълпи. Просто сядаш и гледаш. Тук най-ясно се усеща разликата между двете места.

Из улиците на Кастелмола

Уличките са тесни, каменни, често почти празни. Къщи с цветя, малки дворове, скрити кътчета и гледки, които не са обозначени никъде. Няма „топ 10“. Точно това е най-хубавото.

Просто тръгвате в произволна посока, свивате там, където ви изглежда интересно, и оставяте мястото да ви води. Понякога ще стигнете до малък площад с няколко пейки, друг път – до тераса с гледка, която спокойно може да се конкурира с най-известните в Сицилия.

От време на време ще минавате покрай малки църкви, които изглеждат затворени, но често вратите им са открехнати.

Църква „Сан Биаджо“ (Chiesa di San Biagio)

Ако тръгнете пеша между Таормина и Кастелмола, ще я срещнете почти без да я търсите. Малка, семпла, без претенции.

Но не самата църква е причината да спрете. По пътя към нея – около 10 минути слизане – първо преминавате покрай тераса с гледка към Етна, долината и морето, а накрая стигате до нея през алея, заобиколена от кактуси. Типично сицилиански пейзаж, който изглежда по-добре на живо.

Едно от онези места, които не планирате, но после се оказват сред любимите.

Къде да хапнете?

Вечеряхме в Кастелмола, в La Taverna Dell’Etna. Ресторантът има тераса с гледка едновременно към Етна и залива на Наксос. Таормина отдолу изглежда като макет, а вулканът стои срещу вас като декор, който никой дизайнер не би измислил по-добре.

Менюто е изцяло сицилианско. Държи се на пресни местни продукти – нямат фиксирано туристическо меню, защото залагат на това, което е налично в момента. Риба, морски дарове, паста alla norma, равиоли. Виното е само сицилианско.

Точният завършек след цял ден движение, слънце и гледки.

Прочетете още

• Сицилия за 13 дни – плажове, градове и малко хаос по сицилиански
• Ното – барок и плажове в сърцето на Сицилия
• Сиракуза и Ортиджа – един следобед в история и разходки
• Рагуза – един следобед в барок и бавни разходки между двата града
• Модика – шоколад, барок и панорамни тераси
• Долината на храмовете и Скала дей Турки – история и море край Агридженто
• Трапани, Ериче и хубави плажове в западна Сицилия
• Палермо в един ден – хаос, автентична улична храна и синьото море на Мондело
• Чефалу – море, стар град и залез отвисоко
• Етна – пулсът на Сицилия – изпитание за малки и големи