Модика е от онези градове, в които влизаш с едно и излизаш с друго. Не просто ще видите барок и ще хапнете шоколад – ще разберете защо тези две неща тук се усещат като едно цяло.
По-сурова и по-вертикална от съседните Рагуза и Ното. По-хаотична, по-стръмна, малко по-трудна за покоряване. Но точно това е чарът и – Модика не се предава лесно, и затова и остава.
Ние отделихме един следобед и вечер – достатъчно, за да ни остане в паметта дълго. А ако планирате маршрут из региона, трите града се комбинират перфектно: Рагуза, Модика и Ното са на не повече от половин час едно от друго.
Ето и подробности:
Малко история

Модика е вертикален град. Не метафорично – буквално. Построен е по стените на каньон, разлял се е нагоре по склоновете и накрая е решил, че и там не му стига, та се е разпрострял и по съседните хълмове. Резултатът е град на две нива – Modica Alta горе и Modica Bassa долу – свързани от множество стълби, серпентини и малко задъхване (неизбежно).
Известна е като „градът на 100-те църкви“. Където и да погледнете – купол, камбанария, фасада. Архитектурата тук е плътна и настойчива, сякаш всяко поколение е искало да остави по нещо трайно.
А освен с барока – Модика е известна и с шоколада. Но за него след малко, защото заслужава отделно внимание.
Разходка из Модика

Модика не е град за бързане.
Тук разходката е комбинация от ходене и изкачване. Уличките са тесни, често стръмни, а стълбите са навсякъде. Но точно това прави мястото интересно.

Най-хубаво е да започнете от долната част и постепенно да се изкачвате нагоре. С всяка следваща улица гледките стават по-хубави, а градът започва да се разгръща пред вас.
Ще минавате покрай малки площади, църкви и стари къщи, накацали една върху друга. Модика има по-сурово и по-автентично усещане в сравнение с Ното и точно това и е чарът.
Катедрала „Сан Джорджо“ (Duomo di San Giorgio)

Ако има едно място, което определя Модика, бих казала, че това е то.
Катедралата стои в горния квартал, в края на широки каменни стълби. Фасадата се разгръща постепенно с всяко следващо стъпало – три нива, корински колони, камбанария в ъгъла – целият ефект е изчислен така, че да ви удари в точния момент. Архитектът е знаел какво прави.
Проектирана е от Розарио Гаяарди – същият човек, работил по катедралата в Рагуза и Ното. Човекът очевидно е имал слабост към монументални стълбища и драматични фасади, а ние сме му благодарни за това.
Ако сте гледали „Инспектор Монталбано“ – ще я познаете веднага. Катедралата е сред емблематичните локации на сериала.
Катедрала „Сан Пиетро“ (Duomo di San Pietro)

В долната част на града, по главната улица, стои втората по големина катедрала на Модика. Тя редовно бива подценявана за сметка на по-известната горе (Duomo di San Giorgio).
Несправедливо. Пред нея от двете страни на широките стълби застават в редица дванайсетте апостола в естествен размер, сякаш чакат да ви поздравят. Ефектът е едновременно тържествен и леко сюрреалистичен – рядко ви посрещат с такава почетна гвардия.
Вижте и двете катедрали. Дават напълно различно усещане за града.
Шоколадът на Модика

Corso Umberto I – главната улица на Модика е построена върху речното корито. След земетресението реката е скрита под земята, а отгоре е прокарана улица. Днес е точното място да забавите крачката, да влезете в поне един магазин за шоколад.
По тази улица се намира и Antica Dolceria Bonajuto – най-старият магазин за шоколад в Модика, работещ от 1880 г. Влезте, дори само за да помиришете. Ще разберете веднага защо сме тук.

Шоколадът на Модика не е просто сувенир – той е причина да дойдете тук.
Шоколадът на Модика е направен по метод на студена обработка – какаото и захарта се смесват при ниска температура, при която захарта не се разтопява. Резултатът е нещо напълно различно от всичко, което сте яли досега – ронлив, зърнест, с интензивен аромат на препечено какао. Без мляко, без масло, без излишни добавки. Само какао и захар.
Класическият е с канела или ванилия, но вариантите с лимонова кора, люта чушка или морска сол са неочаквано добри.
Най-фотогеничните места в Модика

Модика е вертикален град и точно това го прави толкова фотогеничен. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-добра е гледката. На всяко завъртане се разкрива нов пласт от града – покриви, куполи, камбанарии, накацали един върху друг.
Ето конкретните точки, в поредността, в която ние ги посетихме:
- Belvedere di San Benedetto – панорамна тераса с широк изглед към целия град. Може да паркирате направо на улицата до нея.
- Belvedere San Pietro – малко скрита, малко изненадваща. Оттук гледате катедралата Сан Пиетро отвисоко, от ъгъл, от който повечето хора не я виждат.
- Duomo di San Giorgio – не само за да я разгледате отблизо, но и за гледката към града оттам горе, след като сте изкачили всичките стъпала. Заслужена награда.
- Belvedere Pizzo – моят абсолютен фаворит и горещата ми препоръка. Панорамен изглед към цяла Модика. Ние се изкачихме дотук пеша, но наблизо има паркинг, т.е. можете да стигнете и без маратон по стълби. Ако ще пропуснете нещо в Модика, нека не е това.



Къде да паркирате безплатно?

Паркирахме безплатно на Parcheggio Gratuito (така е отбелязан в google maps) – удобен вариант на пешеходно разстояние от централната улица Corso Umberto I . Оттам разходката нагоре започва естествено.
Къде да хапнете?
Вечеряхме в Osteria dei Sapori Perduti на главната улица Corso Umberto I – и беше точният избор. Домашна модиканска кухня, щедри порции, честни цени и атмосфера на трататория, в която се чувствате като редовен гост още от първото посещение. Никакви претенции, само хубава храна.
Прочетете още
- Сицилия за 13 дни – плажове, градове и малко хаос по сицилиански
- Ното – барок и плажове в сърцето на Сицилия
- Сиракуза и Ортиджа – един следобед в история и разходки
- Рагуза – един следобед в барок и бавни разходки между двата града
- Долината на храмовете и Скала дей Турки – история и море край Агридженто
- Трапани, Ериче и хубави плажове в западна Сицилия
- Палермо в един ден – хаос, автентична улична храна и синьото море на Мондело
- Чефалу – море, стар град и залез отвисоко
- Таормина и Кастелмола – наслади за окото, тълпи и едно приятно бягство нагоре
- Етна – пулсът на Сицилия – изпитание за малки и големи



