Западна Сицилия е различна. По-сурова, по-дива, по-малко туристическа и затова по-автентична. Тук ги няма Етна и Таормина, няма тълпи и групови организирани екскурзии. Не ви заливат с маркетинг, не ви продават магнити на всеки ъгъл. Има море с цвят, за който трябват нови думи, средновековен град на върха на планината и необичаен вкус на кус кус с риба.

Комбинацията от Ериче, Сан Вито ло Капо и Кастеламаре дел Голфо за нас беше достатъчна за 2-3 дни. А ако резерватът Цингаро е отворен – препоръчвам да добавете и него.

Ето и подробности:

Трапани

Трапани е онзи тип град, в който не отиваш заради Трапани, а заради всичко около него. Основната причина да отседнем тук беше по-скоро логистична. Ериче е на 15 минути, Сан Вито ло Капо – на 40, а Кастеламаре дел Голфо – на час.

Но преди да тръгнете встрани, все пак препоръчвам да заделите час-два за историческия център. В Трапани улиците вървят успоредно, а усещането за вода наоколо е постоянно.

Corso Vittorio Emanuele е главната пешеходна артерия на стария град – широка, приятна и обградена с барокови фасади. Тук животът тече с правилното средиземноморско темпо: кафенета, сладкарници, стари магазини. Разходката по нея е едновременно туристическа и автентична – и двете в добрия смисъл.

В единия край на Corso Vittorio Emanuele се намира Palazzo Senatorio (Palazzo Cavarretta) – барокова фасада на три нива. На върха на фасадата стоят три статуи – Мадона ди Трапани в центъра, Свети Йоан Кръстител и Свети Алберт по страните. Между двата часовника на покрива е поставен орелът с герба на града. Днес сградата е общинска администрация.

Малко встрани от главния курс стои Катедралата Сан Лоренцо (Cattedrale di San Lorenzo). Започнала е като нормандски параклис, преминала е през многократни разширения и окончателно е добила сегашния си вид благодарение на местния архитект Джовани Биаджо Амико.

Не пропускайте и Църквата на Душите на Чистилището (Chiesa delle Anime Sante del Purgatorio). Отвън е красива барокова фасада с дванайсет статуи на апостолите, дело на същия архитект – Джовани Биаджо Амико, който е погребан вътре.

Пристанището на Трапани е работещо и живо – рибарски лодки, яхти и редица ресторанти по крайбрежния булевард. Сутрин лодките се прибират, вечер рибата е на масата. Ако нямате нищо планирано за вечерта, просто следвайте аромата.

Ериче – средновековен град над облаците

Ако трябва да изберете само едно място или градче в целия район, силно препоръчвам да изберете Ериче. Без колебание.

Ние го посетихме два пъти – и двата пъти с кола по серпентинния планински път (около 30 минути от Трапани). Завоите са много, гледките са невероятни. Има и лифт – funiviaerice.it. Двупосочният билет струва €15, еднопосочният – €9 (цените са актуални към септември 2025 г.).

Ако сте с кола, можете да паркирате безплатно на това място. Оттам до най-близкия вход към Ериче се върви 5-10 минути. Близо до портите и стените на Ериче има няколко паркинга, но те всички са платени.

Градът стои на 750 метра височина. Дори в разгара на лятото вечер тук е студено. Облечете се добре преди да тръгнете.

Real Duomo (Chiesa Madre di Erice) – Кралската катедрала на Ериче е построена в готически стил по поръчка на крал Фредерик III Арагонски в началото на XIV век. Колкото по-внимателно я гледате, толкова повече слоеве откривате. Вход: €2.50.

До катедралата, буквално до нея, стои Кулата на крал Фредерик (Torre di Re Federico) – 28-метрова камбанария, построена като военна наблюдателна кула малко преди самата катедрала. През деня може да бъде посетена и да се изкачите до върха по 108 стъпала. Вход €2.50, или комбиниран билет с катедралата.

Тръгнахме по малката улица до катедралата, минахме през Porta Carmine и малко след нея се озовахме до руините на Испанския квартал (Quartiere Spagnolo) – незавършена казарма от XVII век.

На скалистата тераса пред него има един от най-добрите панорамни изгледи в целия град, с поглед към нос Кофано, тонарата Бонаджа и Тиренско море.

Замъкът Венере (Castello di Venere) стои на самия ръб на скалите, на най-високата точка на Ериче. Нощем на върха горял огромен огън, служел като фар за корабите.

Още гледки от Belvedere del Castello del Bálio

Старият замък в съчетание с панорамата от Belvedere del Castello del Bálio до него предлагат може би най-добрата гледка в целия район.

Обиколете калдъръмените улички без план. Всяка крива води до нова гледка или ново място, до което да се снимате.

Уличките са тесни, калдъръмени и напълно непригодни за бързане. Средновековни каменни къщи, малки дворчета с цветя, котки по праговете – Ериче е място, в което времето се е объркало и е решило да не продължава напред. Не се оплакваме.

Ако посетите Ериче по залез (което много силно ви препоръчвам), позиционирайте се близо до Punto panoramico e tramonto Erice. Времето сякаш спира.

Osteria di Venezzia – Вечеряхме тук по препоръка на нашите домакини и беше точният избор. Типична западносицилианска кухня в автентична атмосфера.

И преди да си тръгнете – намерете Pasticceria Maria Grammatico и опитайте дженовезе ди Ериче (Genovesi di Erice).

Топли, прясно изпечени, с лимонов крем вътре и пудра захар отгоре. Рецептата е пазена в тайна от монахините на местния манастир с векове, докато не е „открадната“ от Мария Граматико и превърната в символ на града.

Още снимки от Ериче

Кастеламаре дел Голфо (Castellammare del Golfo)

Кастеламаре е онзи тип място, в което спирате случайно по пътя. Градчето е наредено амфитеатрално около пристанището, с арабско-нормандски замък, кацнал директно върху водата.

Но истинската причина да спрете е Белведерето (Belvedere) над града. Гледката оттам е зашеметяваща – целият залив, замъкът, морето до хоризонта и планинският силует. Отбийте се тук за половин час. Няма да съжалявате.

Сан Вито ло Капо (San Vito lo Capo) – карибско усещане в Сицилия

Без излишна скромност – San Vito lo Capo е един от най-красивите плажове, които сме виждали. Фин бял пясък, вода в нюанси между тюркоаз и лазур, плитчина, подходяща дори за най-малките деца. Картинката изглежда нереална на живо, а не само на снимки.

Минусът е, че няма да сте единствените, които го знаят. През лятото е доста натоварено – ние пристигнахме около 10 ч. и се наредихме доста назад в навалицата от чадъри и плажни кърпи, без особен изглед към морето. Ако искате добро място, трябва да дойдете възможно най-рано.

Можете да паркирате безплатно на общинския паркинг Parcheggio libero comunale non custodito, на около 10 минути пеша от плажа.

По крайбрежието има десетки ресторанти, барове и заведения за бързо хранене. Ние хапнахме в Peppi’s Center – Pizzeria di Pippo. Самообслужване, бързо, вкусно и разнообразно. Друго не сме и търсили.

Резерват Цингаро (Riserva Naturale dello Zingaro)

Ние не го посетихме. Резерватът беше затворен заради горски пожар и беше едно от малкото наистина горчиви разочарования на цялото ни пътуване.

Защото всичко, което бях проучила предварително, обещаваше нещо изключително. Представях си как вървим по крайбрежната пътека от залив на залив – Cala dell’Uzzo, Cala Marinella, Cala Berretta, Cala del Varo, Cala Capreria – плуваме на всеки, правим пикник по средата и се връщаме мокри и доволни след около четири часа. Катерене и плаж в едно.

Ако резерватът не е затворен, когато вие отидете, не го пропускайте. Носете вода, храна и удобни обувки. В резервата няма заведения, чадъри или каквато и да е инфраструктура. В никакъв случай не тръгвайте с джапанки.

Паркинг има в двата края на резервата. Ние паркирахме тук. Паркингът е безплатен. Вход за резервата: €5 за възрастни, €3 за деца. На входа на резервата ни върнаха, заради гореспоменатите пожари в района.

Какво да опитате?

В тази част на Сицилия има две неща, които са абсолютно типични за района и произхождат именно от тук.

Кус кус с риба (Cous Cous alla Trapanese)

Това не е обичайният кус кус. Когато арабите са управлявали западна Сицилия, са донесли рецептата, но местните рибари са я направили своя – заменили са месото с прясна средиземноморска риба и морски дарове и са добавили шафран, бадеми и местни подправки. Резултатът е нещо, за което Трапани заслужава отделно пътуване.

Дженовезе ди Ериче (Genovesi di Erice)

Дженовезите ги споменах по-горе, но те определено заслужават второ напомняне. Снимката е на сладки от Pasticceria Maria Grammatico. На преден план е Касата (Cassata Siciliana) – пандишпан с рикота, глазура и кандирани плодове – също много вкусни.

Прочетете още

• Сицилия за 13 дни – плажове, градове и малко хаос по сицилиански
• Ното – барок и плажове в сърцето на Сицилия
• Сиракуза и Ортиджа – един следобед в история и разходки
• Рагуза – един следобед в барок и бавни разходки между двата града
• Модика – шоколад, барок и панорамни тераси
• Долината на храмовете и Скала дей Турки – история и море край Агридженто
• Палермо в един ден – хаос, автентична улична храна и синьото море на Мондело
• Чефалу – море, стар град и залез отвисоко
• Таормина и Кастелмола – наслади за окото, тълпи и едно приятно бягство нагоре
• Етна – пулсът на Сицилия – изпитание за малки и големи