Село Гьоврен е едно незаслужено пренебрегвано родопско село. Често туристите го подминават на път към Триград и Триградското ждрело. Напоследък обаче доста популярна стана панорамната площадка Вълчи камък, която е изградена на връх Каба таш над селото. Интересен факт е, че тази панорамна площадка е най-високата на Балканите. Площадката Орлово око е изградена на значително по-ниска височина – повече от 600 м.н.в по-ниско.
Повечето предпочитат да посетят Вълчи камък с джип. Е, ние не сме като повечето хора, затова „отскочихме“ до нея пеша. Ето и подробностите:
Накратко за маршрута
Време за вървене: 1 час 40 мин. (в едната посока)
Допълнително време за снимки и почивки: 15 мин. (+ още поне 30 мин. на самата наблюдателна площадка )
Дължина на маршрута: 4.22 км.
Калории: 395 kcal
Средна скорост: 3 км/ч
Денивелация: 501 м.
Най-ниска точка: 1131 м. н.м.в.
Най-висока точка: 1650 м. н.м.в.
По пътя няма чешми, нито реки, затова си носете достатъчно вода за пиене.
Откъде тръгваме?
До центъра на село Гьоврен е изграден добре поддържан асфалтов път. С лека кола можете дори да подминете центъра и да продължите до края на селото. Колкото повече излизате от селото, толкова по-лош става пътя. Ние успяхме да стигнем с кола приблизително до това място – 41°39’51.2″N 24°22’59.1″E. Там, в края на селото, близо до един изоставен автобус Чавдар, намерихме място за паркиране.
Пътят е лош като настилка, но като гледки не e никак, ама никак зле.
Подробно за маршрута
Първите 15 мин. пътеката е широка и леко стръмна. Тази част от пътя съвпада с пътя на джиповете. И така, докато стигнете до една голяма беседка.
От въпросната беседка се откриват невероятни гледки.
След въпросната беседка е важно да НЕ продължавате по пътя за джиповете. Ще видите тясна пътека, която движи по билото към върха.
10 мин. след беседката ще стигнете до кръстопът с 3 възможни пътеки. Тук тръгваме по средната, тясна пътечка – нагоре, между дърветата и храстите. Не тръгвайте по широкият път, по който се движат джиповете.
Това е много възлов момент в маршрута, защото ако тръгнете наляво, по пътя на джиповете, ще заобиколите доста. Освен това ще минете покрай стадо овце, охранявано от много зли кучета.
Оттук нататък започва стръмно изкачване през иглолистна гора. Оглеждайте се за оранжева боя по камъните и дърветата. Това е маркировката, която следваме.
Пътеката е стръмна, но е безопасна и прохладна, защото минава през иглолистна гора. Стръмното изкачване продължава около 40 мин.
Ще стигнете до една голяма поляна, където нашата спокойна пътека се слива с тази на джиповете и до Вълчи камък ни остават още 15 мин. вървене.
Накратко за местността Вълчи камък
Легендата
Сами се досещате, че зад гръмкото име “Вълчи камък” стои легенда за вълк.
Историята е, че преди време жител на село Гьоврен намерил изоставено бебе вълче и го отгледал като домашен любимец. Когато пораснал, вълкът бил набеден, че напада добитъка. Жителите на селото принудили стопанинът му да го убие. Той го завел на връх Каба таш и просто го пуснал в дивата природа. До ден днешен спасеният вълк вие от върха, за да предупреди жителите на Гьоврен, че над селото приближава буря или друго природно бедствие. Оттам идва и името на местността – Вълчи камък.
Интересни факти и събития
Върхът, на който е изградена площадката, се нарича Каба таш.
Панорамната площадка, изградена в местността Вълчи камък е разположена на 1650 м. н.в. Тя е най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров. Построена е със собствени средства и усилия от жители на село Гьоврен.
От наблюдателната площадка съвсем ясно се виждат планините Пирин, Рила, Боздаг и още много от върховете на Родопите във и отвъд административните граници на България.
През август ежегодно тук се прави традиционен родопски събор. Организира се надсвирване с гайди, вият се хора, разпъват се палатки, пекат се чевермета …
В местността Вълчи камък можете да видите бял бор. Този вид бор е типичен за местата със средиземноморски климат, затова не се среща на много места в България. Стъблото му е право, но клоните са му криви, сякаш са изкривени от вятъра, а короната му изглежда като че ли е на пластове.
Снимки от Вълчи камък
Накратко за село Гьоврен
Очарована съм от село Гьоврен. Няма начин да срещнете погледа на някой местен и той да не ви се усмихне. Толкова приветливи хора рядко се срещат. Селото е доста живо. По прашните улици тичат деца, във всеки двор някой нещо работи, нивите са образцови, цари пълна идилия и спокойствие.
Къде да хапнете?
В самото село Гьоврен не сме виждали механа или нещо подобно. В подножието на селото, на главния път се намира ресторант Мелницата. Там можете да хапнете прясна пъстърва. В комбинация със студена бира и един родопски пататник, след дългото ходене, си идва точно на мястото. Има и малък детски кът. Много приятно местенце край реката.
Привет! Поздравления за сайта.
Позволявам си още една бележка относно снимката, на която са надписани: вр. Виденица, Боздаг и т.н.
Боздаг всъщност е Алиботуш (Славянка)
вр. Виденица е вр. Чала
с. Чала е с. Борино
Благодаря за забележката, ще поправя надписите и ще сменя снимката. 🙂
Здравейте, маршрута от с. Гьоврен до Вълчи камък е много точен, минахме по него днес. Единствено оранжевите маркировки вече ги няма, има в бяло-синьо-бяло,тук-там,следвайте ги, верни са. Има и алтернативни пътища на джиповете
Здравейте, статията е страхотна, много ни помогна ! Благодаря ! Минахме маршрута вчера с двте на 5,5. Бих искала да актуализирам данните към днешна дата. Да, маркировката , както спомена дамата по-горе, вече е друга. С нашата кола не можахме да се качим особено нагоре и минахме пеша по една пътечка, която вървеше успоредно на пътя на джиповете. Местен човек ни упъти по нея. Ииии.. злите овчарски кучета се качват и по пешеходния маршрут… не знам кое ги провокира. Срещнахме хора, които бяха доста изплашени и казаха, че са ги лаели, но със спокойна крачка , без паника , са ги подминали. Мълчали сме по целия път в гората , на отиване не ги засякохме, но на връщане изскочиха от нищото, въпреки,че стадото се чуваше много надалеко. Едното тръгна след нас, вървяхме бавно, внимателно , изпрати ни донякъде и замина. Имайте го в предвид,че може да имате изненада.
Благодаря за точното описание на маршрута!!!! Много ни помогна и го използвахме през цялото време!!!! Адмирации за всичко!!!
Много точно описание. Благодарим! Маркировката наистина е синьо-бяла и оскъдна. Ние го превзехме за около 2 часа на горе и 1 на връщане. И специално аз съм тотално обездвижен офисен плъх 😉 . Пътеката е леко стръмна, но проходима. А на тръгване се отбихме в Мелницата. Всичко си е както е описано. Един прекрасен ден, в края на който си изпълнен с удовлетвореност, въпреки болките в колената 🙃. А към авторите на блога – продължавайте в същия дух! Хората ви търсят и разчитат на упътванията ви… ❤️